Имало само едно изключение. Когато Неговият лидер бил разпнат и издъхнал на кръста, Неговото движение се разпространило мълниеносно в Римската империя и днес то достига до всички краища на света. Това движение е християнството и това, което го прави уникално, е възкресението на Исуса Христа.
Апостол Павел пише: „…и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (I Кор.15:14). Но Той възкръсна и сломи силата на смъртта, така че онези, които се уповават на Него, да имат вечен живот.
Христовите ученици са били толкова сигурни в Неговото възкресение, че са предпочитали с готовност да изтърпяват изтезания и смърт, отколкото да предадат своята вяра.
Но е факт, че не всеки вярва във възкресението. Съществуват различни митове, някои от които ще разгледаме и ще видим защо възкресението на Христос не може да бъде опровергано.
Мит № 1: Исус е останал в гроба.
Писанията казват, че Мария Магдалина, Мария – Якововата майка, и Саломия са отишли „на гроба много рано, когато изгря слънцето. И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? – защото беше твърде голям“ (Марка 16:2, 4).
Гробът вероятно е приличал повече на пещера. Неговият вход е бил защитен от голям камък, тежащ между 1300 и 1800 килограма. Преди да се затвори входът на гроба с него, той е стоял встрани, заклинен с по-малък речен камък. Когато вече е трябвало да се затвори гробът, той е бил отклинен и по предварително прокопан улей е бил отведен до входа на гроба, където е трябвало да остане завинаги.
Когато жените пристигнали, видели, че камъкът е отместен, откривайки входа на гроба: „А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него“ (Мат. 28:2).
Господният ангел не е отместил камъка, за да може Господ Исус да излезе навън. Той го е отместил заради жените, които са дошли, за да видят гроба, както и за другите след тях, които щели да дойдат и да се уверят, че Господ Исус не е вътре:
„И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха. А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото, където Го положиха“ (Марка 16:5-6).
„Празният гроб – пише Дж. Андерсон, професор от Лондонския университет, – е съществен елемент от доказателствата, че Исус е възкръснал“. Той продължава: „Предположението, че гробът не е бил празен, ми звучи смешно. Исторически факт е, че апостолите са разгласили тази вест и мнозина са повярвали и са посетили празния гроб. Немислимо е всички тези хора да повярват, ако гробът не е бил празен, а се е разнасяло зловонието от разлагаща се плът“.
С една дума – гробът е бил празен. Този факт през вековете отхвърля всички останали теории, занимаващи се с това какво се е случило с тялото на Исуса.
Мит № 2: Жените са отишли на грешен гроб.
Но Библията ясно казва, че „Мария Магдалина и Мария – Йосиевата майка, гледаха къде го полагаха“ (Марка 15:47). Тези жени са били толкова предани на Христа, че дори и след Неговата смърт са Го последвали. Те са видели Йосиф от Ариматея къде е положил Неговото тяло и са знаели, че са пред правилния гроб.
Римски войници са пазели гроба: „Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете. Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата“ (Мат. 27:64-66). Дали те не са пазели друг гроб? Дали ангелът Господен не е сбъркал гроба и не е отместил погрешен камък? И дори да приемем, че е бил отворен погрешен гроб, то вътре са щели да намерят мъртво тяло, а такова не е имало!
Гробът е принадлежал на Йосиф от Ариматея. Очевидно той най-добре е знаел къде е неговият гроб. Твърде съмнително е всички участници в тази история да са объркали гроба.
Мит № 3: Исус никога не е умирал.
Аргументът в случая е, че Исус не е умирал, а е бил просто примрял, но след време се е свестил и със собствени усилия е излязъл от гроба.
Добър отговор на този мит идва от един човек, който отговаря на въпрос, зададен във форум. Въпросът е зададен от една госпожа: „Нашият проповедник ни каза, че Исус бил просто припаднал на кръста и тогава Неговите ученици дошли и Му помогнали да си възвърне здравето. Вие какво мислите по този въпрос?“. Последвалият отговор е: „Драга госпожо, вземете вашия проповедник и го бийте с камшик с девет върви, ударете му 39 тояги, след това го приковете с пирони на дървен кръст, оставете го да стои така шест часа на слънце, след това го прободете с копие през гърдите… поставете го за 36 часа в гроб и вижте какво ще се получи. Искрено ваш, Чарлс“.
Нещо повече: ако римският центурион снеме някой жив от кръста и този човек оцелее, то този войник трябва да заплати с живота си. Ако центурионът е казал на римския префект Пилат Понтийски, че Исус е мъртъв, то Той със сигурност е бил мъртъв. Дори римските войници са счупили пищялите на двамата разбойници, за да се убедят, че са мъртви. Когато краката на разпнатия се пречупят, той повече не може да поддържа тялото си, да диша и се задушава. Когато войниците са дошли до Исуса, те са видели, че Той вече е мъртъв, затова не са му пречупили краката (Йоан 19:32-34).
Освен това един войник е пробол Исуса в гърдите с копие и оттам са изтекли кръв и вода, показвайки със сигурност, че Той е мъртъв. И ако до тогава Той не е бил мъртъв, то копието със сигурност Го е умъртвило.
Според тази теория се твърди, че Исус е превъзмогнал побоя и разпъването на кръст, както и пробождането с копие. Бидейки в несвяст, Той е бил свален от кръста, увит в ленено платно и поставен в гроб за 36 часа без храна, вода, чист въздух и без някой да се погрижи за раните Му. По-късно Той се е свестил, отвил е от Себе Си лененото платно и го е поставил на мястото, където е лежал, аранжирайки го така, че все едно платното е било върху тялото, а самото тяло е преминало през него.
И след всичко това Той е успял да премести двутонния камък и да излезе навън, заобиколил е римските войници, пазещи гроба, намерил е Своите ученици и им е разказал за Своето възкресение.
Такъв сценарий е абсолютно неправдоподобен.
Мит № 4: Исусовите неприятели са откраднали Неговото тяло.
Неприятелите на Господ Исус най-малко са искали Неговото тяло да изчезне. Нали точно затова те са помолили Пилат да постави войници, които да пазят гроба. „Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата“ (Мат. 27:64).
Мит № 5: Исусовите ученици са откраднали Неговото тяло.
Как биха могли да го направят? Римските войници са Го пазели. Учениците са се страхуваха от юдеите и от римските войници и са се криели от тях до възкресението, а дори и след това.
Тук може да зададем въпроса: Защо те ще откраднат тялото и след това ще настояват, че Исус е възкръснал от мъртвите, като се имат предвид последствията, до които ще доведе това? Писанието дефакто ни учи, че те дори не са повярвали на жената, която е казала, че Исус не е в гроба. Те са си мислели, че Той все още е мъртъв:
„А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото“ (Лк. 24:11-12).
Най-голямото доказателство за възкресението не е празният гроб. Най-голямото доказателство е това, че в продължение на 40 дни мнозина са виждали възкръсналия Христос:
„И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса (Марка 16:9). „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село“ (12). „После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмри ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал“ (14).
„Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата. Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите“ (Йоан 21:13-14).,
Апостол Павел свидетелства по следния начин:
„Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли; а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изтърсак“ (I Кор. 15:4-8).
Ние служим на един жив Спасител, който умря за нас, възкръсна от мъртвите и един ден ще се върне на облаците. Галатяни 2:20 казва: „Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“.
Най-убедителното доказателство в днешни дни за онези, които не вярват, е да видят Исуса Христа да живее в живота на тези, които Му принадлежат, които са умити в кръвта на Божия Агнец.
