Предистория
Джонатан Едуардс (1703–1758) е християнин, живял в Северна Америка през първатаполовина на XVIII век. Стриктен пуритан, Едуардс е един от най-известнитеамерикански богослови, като мнозина го смятат за може би най-големия ум, раждал сена територията на Северна Америка.
В началото на XVIII век американските колонии са наводнени с номинално(традиционно) християнство, етика и морални ценности. Едуардс, макар добрезапознат и възпитан в религиозните обичаи и всеобщата набожност на обществото,бива спасен чак в последната си година в Йейлския колеж (1720 г.). Редица събития мупопречват да отиде на църква една неделя. Докато е сам в бащината си библиотека,една книга без заглавие привлича погледа му. Книгата се оказва Библия, а на мястото,където отваря, пише: "А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог да бъде чест и слава до вечни векове. Амин" (I Тимотей 1:17). Той после описва вдневника си внезапното безпокойство и просветлението, които е почувствал в тозимомент, когато се е сблъскал с величието на вселенския Властелин. Макар да не се радва на дълъг живот, Едуардс бива употребен от Бога за едно от най-големите съживления в Северна Америка, така нареченото "първо велико пробуждане", през което освежителни времена идват от лицето на Господа и мнозина наистинанамират Спасителя.
Още на около деветнадесетгодишна възраст, Едуардс съставя списък с решения (резолюции), коитотой ще чете поне веднъж седмично и стриктно ще се стреми да спазва до самия крайна живота си. Списъкът от седемдесет решения е преведен и приложен по-долу имакар че не всеки християнин може да се съгласи с всички тях, смятаме, че биха билиполезни за вярващите в България, тъй като са написани със сърдечна простота и искреност с цел усъвършенстване в святост, за Божия слава.
(Подзаглавията и категоризацията е предложена от Мат Перман с цел подобряване начетивността. Информацията в квадратните скоби са бележки на редактора.)
Решения
Бидейки ми известно, че съм напълно неспособен да извърша каквото и да било без Божията помощ, смирено Го умолявам чрез Своята благодат да ме направи способенда спазвам тези решения само и единствено ако те са според Неговата воля и за славана Христос.
Помни да ги прочиташ веднъж седмично.
Цялостен мироглед
1. Реших през целия ми живот да върша всичко онова, което смятам, че е най-вече за Божия слава, за мое добро, полза и удоволствие, без да се съобразявам с времето, било сега или милиарди векове оттук насетне. Реших да върша всичко онова, коетосмятам за мой дълг, и това, което би било най-много за доброто и напредъка начовечеството. Реших да върша всичко това, каквито и трудности да срещам,независимо от това колко много и колко големи са те.
2. Реших постоянно да се опитвам да търся нови начини и способи, чрез които даспомагам гореспоменатите неща.
3. Реших, ако някога изпадна и охладнея, така че да пренебрегна която и да е част оттези решения, да се покая за всичко, за което мога да се сетя, когато дойда на себе си.
4. Реших никога да не върша каквото и да било, малко или много, дали с душа или стяло, освен онова, което би било за Божия слава; също да не бъда, нито да допускамкаквото и да било, което може да осуети Божията слава, ако би могло да бъде избегнато.
6. Реших да живея с всичка сила, докле съм жив.
22. Реших да се стремя с всичката си сила, мощ, енергия да придобия за себе си колкото се може повече щастие в другия свят по всякакъв начин, по който бих могълили който би ми дошъл на ум.
62. Реших никога да не върша нищо, освен това, което е мой дълг; и то да го върша според Ефесяни 6:6-8, радостно и от добра воля като на Господа, а не на човеци; "понеже всеки... ще получи от Господа същото добро, каквото върши". 25 юни и 13 юли 1723
Добри дела
11. Реших в момента, в който открия някой богословски проблем, веднага да предприема всичко по силите си за неговото разрешаване, освен ако обстоятелствата не позволяват това.
13. Реших да се стремя да намирам подобаващи обекти, към които да показвам любови щедрост.
69. Реших винаги да върша онова, което бих пожелал да върша, ако го видяизвършвано от други. 11 август 1723
Разпределяне на времето
5. Реших никога да не губя дори миг време, а да се възползвам от него по възможно най-полезния начин.
7. Реших никога да не върша нещо, което би ме било страх да извърша, ако това е последният час от живота ми.
17. Реших да живея така, както бих желал да съм живял, когато стане време да умирам.
18. Реших да живея през цялото време така, както смятам за най-добре, когато съм в най-благочестиво състояние и когато имам най-ясно понятие от благовестието и от другия свят.
19. Реших никога да не върша нещо, което би ме било страх да извърша, така както ако очаквах, че едва ли ще е повече от час преди да чуя последната тръба.
37. Реших всяка вечер да се питам, когато си лягам, в какво съм бил небрежен, какъв грях съм извършил и от какво съм се лишил: както и в края на всяка седмица, месец и година. 22 и 26 декември 1722
40. Реших всяка вечер да се питам, преди да си легна, дали съм действал по най-добрия възможен начин, що се отнася до ядене и пиене. 7 януари 1723
41. Реших да се питам в края на всеки ден, седмица, месец и година дали е било възможно, по какъвто и да е начин, да съм направил нещо по-добре. 11 януари 1723
50. Реших, че ще върша онова, което мисля, че бих отсъдил за най-добро и най-благоразумно, когато отида в бъдещия свят. 5 юли 1723
51. Реших да върша всичко онова, за което накрая не бих бил осъден. 8 юли 1723
52. Често слушам възрастни хора да говорят за това как биха живели, ако можеха да изживеят живота си отново: Реших да живея точно по онзи начин, по който мисля, че бих желал да съм живял, когато остарея, предполагайки, че ще доживея до старини. 8юли 1723
55. Реших да се стремя с всички усилия да действам така, както мисля, че бих действал, ако вече съм видял небесната радост и мъченията на ада. 8 юли 1723
61. Реших да не се предавам на равнодушието, което отклонява ума ми от това да бъде изцяло концентриран върху вярата, независимо от оправданията, с които равнодушието ме убеждава, че това би било най-добре. 21 май и 13 юли 1723
Взаимоотношения
14. Реших никога да не върша нещо от отмъщение.
15. Реших никога да не позволявам да се гневя на създания, лишени от разум.
16. Реших никога и по никакъв повод да не говоря лоши неща против някого, ако малко или много това ще засегне неговата чест, освен ако това не би било за някое по-голямо добро.
31. Реших никога да не казвам нищо против никого, освен ако то не е в съвършено съгласие с най-върховната християнска етика и с любов към човечеството, и в съгласие с най-дълбокото смирение, и с чувство за моите собствени недостатъци и падения, и в съгласие със златното правило; когато съм казал нещо против някого, даго преразгледам стриктно в светлината на тази решения.
33. Реших, когато няма да бъде във вреда в други отношения, винаги да правя всичко по силите си за сътворяването, поддържането, основаването и запазването на мира. 26 декевмри 1722
34. Реших, когато разказвам, никога да не говоря нещо друго освен простата истина.
36. Реших никога да не говоря против друг, освен ако нямам някаква особено добра причина за това.
46. Реших да не си позволявам ни най-малкото смущение или горчивина спрямо татко или майка. Реших да не си позволявам никакво такова въздействие, било то в най-малката промяна на гласа или пък в движение на окото: така също да бъда особено внимателен към всеки един член на семейството.
58. Реших в разговор да се въздържам не само от всяка нотка на неприязън,раздразнение или яд, но да показвам своята любов, радост и благост. 27 май и 13 юли 1723
59. Реших, когато съм съзнателно провокиран към изпускане на нервите си или подтикнат към гняв, да се стремя най-силно към това да се чувствам и да действам добронамерено; да, в такива моменти да показвам добър нрав, който в други случаи дори би бил неблагоразумен, макар и да смятам, че в други отношения това би било недостатък. 12 май, 2 юли и 13 юли
66. Реших винаги да се стремя на всяко място и във всякаква компания да проявявам благост в дело и в слово, освен ако дългът не изисква друго.
70. Нека да има доброжелателство във всяко нещо, което говоря.
Страдание
9. Реших да мисля много и по всяко време за моята собствена кончина и обстоятелствата, които съпровождат смъртта.
10. Реших, когато изпитвам болка, да мисля за болките на мъченичеството, както и за тези в ада.
67. Реших след преминаването през страдания да се питам каква полза съм имал от тях, какво добро съм придобил от тях и какво повече е могло да извлека от тях.
57. Реших, когато се боя от беди и страдания, да преглеждам дали съм изпълнил дълга си и да реша да го изпълня; и нека бъде така, както [Божествената] съдба е наредила, а доколкото ми е възможно, аз няма да се интересувам от нищо друго, освен от дълга ми и от греха ми. 9 юни и 13 юли 1723
Характер
8. Реших във всяко отношение това, което върша и говоря, да бъде сякаш никой никога не е бил толкова покварен, колкото аз, и сякаш аз съм извършил същите грехове или имам същите слабости и падения, както всички останали; и че няма да позволявам знанието за паденията на другите да причини друго, освен засрамване на самия мен и да служи като повод за изповед на моите собствени грехове пред Бога.
12. Реших да изхвърля веднага всяко нещо, което ми прави удоволствие, което задоволява гордостта или суетата ми.
21. Реших никога да не върша това, което, ако видя друг да върши и намеря повод даго ненавиждам заради него. Нито по някакъв начин да го мисля за нещо по-маловажно.
32. Реших стриктно и с твърдост да бъда верен на моето упование, така че Притчи 20:6, "кой може да намери верен човек", да не се изпълнява в мен само частично.
47. Реших да се стремя всячески да отхвърлям всичко онова, което не е в пълносъгласие с нрав, добър, благ и доброжелателен към всички, тих, мирен, задоволен, лесен, милосърден, щедър, смирен, скромен, благоприличен, покорен, любезен, прилежен и трудолюбив, благотворителен, уравновесен, търпелив, умерен, простителен и искрен; и по всяко време да върша всичко онова, което подхожда натакъв нрав. Да изследвам стриктно всяка седмица дали съм правил така. Шабат [Неделя] сутрин. 5 май 1723
54. Когато в разговор чуя нещо по адрес на някой човек, което е достойно за похвала, да реша да се стремя да следвам примера му. 8 юли 1723
63. Предполагайки, че по всяко едно време може да има само един индивид на света, който е завършен християнин във всеки един аспект на правото поведение, който по всяко едно време изявява християнството в истинския му блясък и който изглежда отличен и прекрасен от която и страна да бъде погледнат и която и черта на характерада му бъде обсъждана, реших да се държа така, както бих се държал, ако се стремях с всичката си сила аз да бъда този християнин в моето време. 14 януари и 3 юли 1723
27. Реших никога волно да не премълчавам нищо, освен ако едно такова премълчаване би било за Божия слава; и често да преглеждам нещата, които съм премълчал.
39. Реших никога да не правя нeщо, с което да поставям под въпрос неговата законност, като възнамерявам впоследствие да изпитам законността му; освен ако не се съмнявам в законността на въздържаването си от него.
20. Реших да подържам най-стриктната умереност в ядене и пиене.
Духовен живот
Увереност
25. Реших постоянно и внимателно да издирвам неща, които ме карат и най-малко да се съмнявам в Божията любов; и след това да насочвам всичките си сили срещу тях.
26. Реших да отхвърлям всичко онова, което намирам, че намалява моята увереност.
48. Реших с най-голяма благост и усърдие и най-стриктно постоянно да наблюдавам състоянието на душата си, за да знам има ли в нея истински интерес към Христос, или не; така че когато стане време да умра, да няма ни най-малък пропуск, за който да трябва да се покайвам. 26 май 1723
49. Реших, доколкото е по силите ми, това никога да не се случва. [Отнася се дорешение № 48.]
Писанията
28. Реших така неотклонно, постоянно и често да изследвам Писанията, че ясно да виждам и да усещам как израствам в тяхното познание.
Молитва
29. Реших никога да не броя за молитва, нито да допускам да мине за молитва, нито за молба, част от молитва онази молитва, за която не се надявам, че Бог може да отговори; нито за изповед онази изповед, за която не се надявам, че Бог ще приеме.
64. Реших, когато се сблъскам с онези "неизговорими стенания" (Рим. 8:26), за които говори апостолът, и онзи копнеж, от който премалява душата, за който говори псалмопевецът (Псалм 119:20), аз да съм съпричастен с тях, доколкото имам сила, и дане се уморявам в усърдието си да давам воля на тези копнежи, нито да се уморявам от повтаряемостта на едно такова усърдие. 23 юли и 10 август 1723
Господният ден [Неделя]
38. Реших никога да не говоря нищо, което е абсурдно, безгрижно или смехотворно, в Господния ден [Неделя]. Шабат [Неделя] вечер, 23 декември 1722
Оживотворяване на правдата
30. Реших всяка седмица да полагам старание да се издигам по-високо във вярата и до по-големи височини в благодатта от изминалата седмица.
42. Реших често да възобновявам моята отдаденост на Бога, която бе извършена на моето кръщение; която със смирение и сериозност обнових, когато бях приет вобщението на църквата; и която със смирение и сериозност направих отново този дванадесети ден на януари 1722-23.
43. Реших никога оттук насетне, докле умра, да не се държа така, сякаш съм свой си, но напълно Божий, според това, което се намира у мен. 12 януари 1723
44. Реших, че никоя друга цел освен вярата няма да има въздействие върху делата ми; и че всяко едно действие, което предприема във всяка една ситуация, ще е взето единствено с вяра. 12 януари 1723
45. Реших никога да не позволявам някакво удоволствие или скръб, радост или тъга, или каквато и да било привързаност, или частична привързаност, или каквото и да е обстоятелство, свързано с нея, да ми попречи при вземането на решение, освен онова,което би било в помощ на вярата. 12–13 януари 1723
Умъртвяването на греха и изпитване на себе си
23. Реших често да предприемам умишлени действия и да изследвам онова, което най-малко изглежда да е за Божия слава, и да го проследявам до началните му намерения, цели и план; и ако намеря, че то не е било за Божия слава, да го смятам за нарушениена 4-тото решение.
24. Реших, когато извърша някое очевидно зло дело, да го изследвам, докато не достигна до първопричината му; а след това не само внимателно да се старая да невърша повече така, но и да се боря и моля с всички усилия против първопричината му.
35. Реших, когато се съмнявам в това, дали съм изпълнил призванието си дотолкова, че това да ме смущава и да нарушава спокойствието ми, да го изложа пред себе си, докато не се намери разрешение, а също да изложа и това как е било разрешено в крайна сметка. 18 декември 1722
60. Реших, когато чувствата ми и най-незначително изглеждат да не са в ред, когато усещам вътрешно безпокойство или най-малкото външно неразположение, да се подложа на най-стриктен преглед. 4 и 13 юли 1723
68. Реших открито да изповядвам на себе си всичко онова, което откривам в себе си, било то слабост или грях, и ако то се отнася до вярата, да изповядам цялото дело на Бога и да прося за нужната помощ. 23 юли и 10 август 1723
56. Реших никога да не се предавам, нито да забавям своята борба с покварите си, независимо от това колко съм неуспешен.
Общение с Бога
53. Реших да използвам по най-добрия начин всяка ситуация, така че когато съм с радостен дух, да прибягвам и да предавам душата си на Господа Исуса Христа, да му се доверявам и да му се уповавам, като целият се иждивя за Него; и чрез това да имам голяма увереност за моята безопасност, знаейки, че се уповавам на моя Изкупител. 8 юли 1723
65. Реших да върша всяко благочестие през целия си живот с най-голямата искреност,на която съм способен, да изповядвам пътищата си пред Бога и да излагам душата си пред него: всичките си грехове, изкушения, трудности, тъги, страхове, надежди, желания, всяко нещо и всяко обстоятелство; според проповедта на д-р Мантон върху Псалм 119. 26 юли и 10 август 1723
17 август 1723
________