по какъв начин е проявил Бог Своята любов, милост и дълготърпение?
– Чрез даденото благодатно време и богатите възможности, които ни беше предоставил.
И ако времето е прахосано и възможностите – пропилени, това значи, че ние сме закъснели.
Човешката мъдрост казва: „Когато колата се прекатури, пътища много“. А пророк Езекил твърди: „Но ако види стражът, че мечът иде, и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража“.
Думата ни е за онези, които водят човеците в техния духовен живот – които се хвалят, че са пастири на стадото. Личности не ни интересуват. Да се търсят отговорности, това би значило да се увеличи бъркотията.
Могло е да бъде другояче. Бог винаги ни поставя пред две възможности, като поставя по средата едно ако.
Изборът е предоставен на нас, тъй че който път си изберем, по него ще тръгнем и ще стигнем там, където пътят ни отведе.
Днешният свят си избра пътя, който го доведе до днешната гибел. Моментът на охкането още не е дошъл. Сега сме пленници на любопитството, подобно на деца, които гледат горяща къща, без да съзнават какво изгаря в нея. Охканията ще започнат, когато къщата се превърне в пепелище... Тогава останалите живи ще въздишат над една опустошена земя...
Тогава ясно ще се види, че е имало друг път, и ще се разбере, че стражите са проспали времето.
Какво е могла да направи християнската църква и не го е направила? Какъв е бил нейният дял в живота на човека?
Светът никога не е могъл да разбере откъде иде непоносимото зло в живота на човека. Светът не е в състояние да вникне в дълбочината на оня източник, от който извират злочестините в живота. Християнската църква обаче има тази единствена задача и трябваше да направи това отдавна. Нейно задължение беше постоянно да открива пред очите на човеците този източник и да застане на пътя на всеки човек с питането „Вярваш ли в Божия Син?“.
Светът постоянно се оплаква от лоши строеве и зли управници. Той се оплаква от тях, защото не знае, че всеки строй и всички управници са неговата най-любима рожба. Нито строй, нито управници падат с парашут от небето. От небето е дошъл Спасител, когото християнската църква трябваше добре да разпознае и да Го препоръча на всеки човек.
Бог е дал на църквата Си дял в живота на човеците. Ролята на църквата е роля на майка – да роди, да отгледа децата и да вложи любовта в сърцата им. Евангелието на Господа Исуса не е като тъмната философия, а проста Божия наредба за спасение на човека – грешника.
„Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре.“ Грешникът чрез раждане отгоре придобива способност да обича истината; да търси мира и да върши доброто.
Роденото от плътта е плът. „Копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може“ (Римл. 8:7). Плътта е като вълк. Ако дадем на вълка да изяде цяло теле, но пожелаем да му отнемем само едно копито, той ще ни разкъса.
Християнският свят можеше по-добре да опознае волята на Бога, ако неговите така наречени пастири не бяха проспали даденото им от Бога време за една благословена работа с душите на човеците.
„Ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3).
Хората се карат и бият за временните земни неща, защото не могат да видят Божието царство. Ако се отворят очите на човека, за да види нещата на вечния живот, веднага ще пусне брата си, когото стиска за гушата.
Днешните християнски народи, макар официално да говорят за вяра в Бога, не търсят, нито искат Божието Царство, което е единственото царство на правда и мир, защото Божието Царство „не идва така щото да се забелязва“, защото „плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното“.
Църквите са се обезсолили, светлината им е станала тъмнина и затова светът е гангренясал в греховете си, а тъмнината е толкова голяма.
Късно е вече официалните църкви да говорят – те пропуснаха даденото им благовремие. Днес говорят оръдията и справедливият Божий съд. Но Божията милост не се е съкратила – грешници могат да се спасяват като главни от огъня. И затова верните Божии чада трябва да употребят цялото си старание да благовестят единствения Спасител – Господа Исуса Христа.
Ти, християнино, стоиш ли на поста си?
Верен ли си на службата си?
Има още души, които могат да бъдат спасени сред бушуващото море на смъртта.
[Брой 1 / 2012]
