Въведение
Думите „Триединство“ и „Троица“ не се срещат на нито едно място в Библията, но въпреки това в нея се разкрива, че Господ е Един Бог в три отделни Личности: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети (Свeтата Троица). Това учение често е познато като „тринитарианство“, което означава – „три-единство“ или буквално „три-в-едно“. Сега трябва да изясним, че християните НЕ вярват в три бога. Нито пък Библията ни учи, че бог е една личност, която се подвизава в три различни образа, което е ерес, позната като „моделизъм“. И въпреки че е много трудно да се проумее твърдението, че Бог е Един в три Личности, това е посланието, което Библията ясно и точно ни оставя.
Един Бог, три Личности
Първо, Библията ни учи, че Бог е Един
„Слушай, Израелю; Йехова, нашият Бог, е един Господ“ (Вт. 6:4).
„Аз съм Бог – и няма друг“ (Исая 45:22).
Така Библията ясно разкрива, че няма три бога, а един Бог, но също така, че има повече от една личност в Божеството.
Отца е:
Бог – Филип. 1:2
Създател – Бит. 1:1
Вечен – Псалм 90:2
Синът е:
Бог – Йоан 1:1, 5:18, 10:33, 20:28; Рим. 9:5; Кол. 2:9; Тит. 2:13; Евр. 1:5-13; Отк. 1:8
Създател – Йоан 1:3; Кол. 1:16-17
Вечен – Йоан 8:58 (Изх. 3:14); 1 Петр. 1:20; Отк. 1:8, 1:17-18; 22:13
Светият Дух е:
Бог – Деяния 5:3-4
Създател – Бит. 1:2; Йов 26:13, 33:4
Вечен – Евр. 9:14
Това учение, че Бог е Един Бог в три отделни Личности в Божеството, може да се проследи навсякъде в Писанията:
„В начало бе Словото; и Словото беше у [със] Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у [със] Бога“ (Йоан 1:1-2).
В този стих се казва, че Исус Христос – Божието Слово – още в началото беше „у Бога“. Ако аз кажа: „аз съм с баща си“, това не би било същото, като да кажа: „аз съм баща си“, което звучи нелепо. По същия този начин виждаме ясно в първия стих от Евангелието от Йоана разграничението между Отца и Сина. Същевременно Йоан ни казва, че Словото „бе Бог“, и така разбираме, че Той (Господ Исус) е Същият Бог и едновременно с това отделна и различна Личност.
Друг пасаж, който илюстрира същата истина, намираме в Захария 12:10:
„А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат [Духът на благодатта] и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, Както скърби някой за първородния си“.
Захария говори тук за време, когато Бог ще излее Духа Си, показвайки, че Божият Дух е отделна Личност. Някои култове като „Свидетелите на Йехова“ твърдят, че Светият Дух не е Личност, но „Божията действена сила“ [Стражева Кула]. Виждаме обаче, че Бог Дух Свети има всичките характеристики на Личност: Духът обича (Рим. 15:30); можеш да бъдеш в общение с Него (2 Кор. 13:14); Той говори (Деяния 8:29); може да бъде лъган (Деяния 5:3) и може да бъде оскърбен (Еф. 4:30). Очевидно това не са качества на неодушевена сила, а на Една Личност.
Забележете също в Захария 12:10, че Бог казва: „ще погледнат на Мене, Когото прободоха“, като говори, че Той Самият ще бъде прободен на кръста, а в следващата част от стиха говори за Този на кръста като за Друг, „И ще плачат за Него“. В тези стихове проличава разграничаването между различните Личности в Божеството, както видяхме и в Йоан 1:1.
Погрешността на моделизма
Едно често срещано лъжеучение за Божеството се нарича моделизъм. Моделизмът е ерес, която учи, че Бог е една личност, която слага три „маски“. С други думи, моделистите вярват, че Бог е една личност, която играе три роли. Тези, които се придържат към тази грешна доктрина, смятат, че Бог се е открил в Стария завет като Отец, след това в личността на Исус Христос Той се е открил като Сина, а сега действа като Светия Дух. Това отричане на Троицата противоречи на здравото библейско учение, че Бог е един Бог в три Личности, като вместо това се смята, че е една личност влизаща в три роли. Библията обаче ни изяснява, че Отец, Син и Дух Свети не са три роли или маски, носени от едно лице, но са трите отделни Личности в Бога.
Един стих, който ще ни помогне тук, е Матей 26:39.
„И като пристъпи малко напред, [Исус] падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“
За да вярва някой в грешната представа, че Отец, Син и Свети Дух са едно лице, той не само трябва да приеме, че тук Исус се моли на Себе Си, но и напълно трябва да пренебрегне края на стиха, който гласи: „не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. От тази последна фраза става ясно, че Отца и Сина имат отделни воли. Те са един Бог – както Исус каза, „Аз и Отец Сме едно“ (Йоан 10:30) – но Те са две отделни Личности в Божеството, Всеки имащ Собствена воля. Разбира се, това не е причина да си мислим, че между Тях има разногласие, защото Тяхната свръзка в любовта е съвършена.
Друг пасаж, който опровергава моделизма, намираме в Матей 3:16-17, който говори за кръщението на Исус.
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“
В тази уникална случка ставаме свидетели на трите Личности на Божеството, действащи като отделни Лица, по едно и също време. Би било, меко казано, абсурдно да се смята, че в случая Исус е издал по някакъв начин този глас от небето, като някой вентрилоквист (Човек, който говори с корема си, без да мърда устни – бел. ред.) и междувременно се е преобразил на гълъб, за да се спусне върху Себе Си.
И стихът веднага след кръщението на Исус:
„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола“ (Матей 4:1).
Какво трябва да разбираме от горния стих? Че Исус Сам се е завел в пустинята или че по-скоро Светият Дух е отделна Личност в Божеството и че Той е Този, Който завежда Исус в пустинята.
И така, от гореспоменатите стихове (а и от много други) разбираме, че учението на моделистите е в пълен противовес на Божието Слово. Отричането на триединния Бог не само има за резултат поклонението на друг бог, а не на Бога от Библията (т.е. това е идолопоклонство), но и може да доведе до лъжеучения като например – да изработим спасението си чрез определени дела. В различни секти делата, които се притурят за спасение, са различни, но ето някои примери: кръщението е необходимо за спасение; кръщението е невалидно, ако не е изпълнено единствено в името на Исус Христос; говоренето на езици е единственият истински белег за спасение.
В отговор ще кажем: въпреки че кръщението е много важно и е знак на покорност от страна на вярващия по отношение на Божието Слово, то в никакъв случай не може да спаси човека. Нека да си припомним, че разбойникът на кръста не беше кръстен (Лука 23:42-43). Второ, твърдението, че кръщението не е прието, освен ако не е извършено единствено в името на Исус Христос, противоречи на това, което Самият Господ Исус заповядва на своите ученици в Матея 28:19, а именно – да кръщават „в името на Отца, Сина и Светия Дух“. И последно, твърдението, че говоренето на езици е единственият белег за спасение, противоречи на Йоана 3:16!
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Забележете, че спасението не е обещано на „който говори езици“, а на „който вярва в Него“. В подкрепа на това ще споменем, че в 1 Йоан 5:13 ни се казва, че това Послание ни е дадено, за да може всеки един от нас да изпита вярата си и да види дали тя е истинска, и така да има и библейско потвърждение на спасението си, освен духовната увереност. В 1 Йоан обаче не се споменава нищо по отношение на говоренето на езици, доказвайки, че говоренето на езици е небиблейско доказателство за спасение!
Един пример
Не се тревожете, ако умът ви не може да схване напълно същността на Бога. Човешкият ум е ограничен и не може да си представи необятността на вселената, в която живее, която впрочем има край (както метричен, така и времеви); колко по-невъзможно е за човек да проумее Бога, Създателя на вселената, Който няма граници, начало или край!
Ние не можем да си представим какво точно представлява това, защото не можем да рамкираме Бога. Често пъти се дават примери от този свят и нашето естество, които да ни илюстрират триединството, но много от тях биват, в най-добрия случай, неточни. Един такъв пример е водата и нейните свойства... как една субстанция може да бъде в три различни състояния – течно, твърдо и газообразно (всъщност са повече), но нека не забравяме, че тя не може да бъде и трите състояния едновременно! Друг пример, който се дава, е самото човешко естество, състоящо се от дух, душа и тяло, но и този пример не е съвършен, тъй като, макар човекът да се състои от тези три същности, той все пак е ЕДНА личност. Истината е, че във всички тези примери, които са ни дадени в творението, може да се види частица от цялостната картина на Божието триединство, но то никога няма да ни стане пределно ясно тук, на тази земя, където виждаме „неясно“ и „отчасти“ (1 Кор. 13:12).
Ще използвам една илюстрация, която се надявам да ни помогне да разберем колко ограничено е нашето съзнание. Да си представим, че на един обикновен лист хартия са нарисувани две човечета. Сега да си представим, че можем по някакъв начин да им вдъхнем живот и те оживеят. Те са плоски образи и този лист хартия представлява целият им свят. Те са двуизмерни (т. е. имат дължина и широчина). Те нямат представа какво значи дълбочина или обем (което ние много добре знаем, тъй като светът, в който живеем, има такова измерение). Ако аз, който съм ги „създал“, реша по някакъв начин да се намеся в „живота им“, аз трябва да се докосна до техния свят. И така, аз допирам пръста си някъде на този лист хартия. Тъй като пръстът ми е сравнително кръгъл в обиколката си, то допирателната точка на пръста ми с листа би била кръгче с диаметъра на самия ми пръст. Така тези две ограничени във времето и пространството човечета ще видят как един тъмен кръг се намесва в „техния свят“. И дори и да знаят, че това е друго същество, то едва ли биха могли да си представят как изглеждам, още по-малко, че съм разумно същество, състоящо се от дух, душа и тяло. За тях аз ще съм в най-добрия случай черен кръг.
Този пример, разбира се, има своите недостатъци, на първо място знаем, че всичко, което може да се знае за Бога – Неговата сила и божественост, ни е изявена в творението (Рим. 1:20), а също така Той не е стоял безучастно, но прати Сина Си, да се сниши до образа на Своето творение, което е потънало в грях, и Синът изяви Отец (Йоан 14:9). Този пример обаче може да ни открие донякъде колко ограничено е мисленето ни и колко са жалки представите ни. Тази мисъл трябва да ни смири пред Вечния и Непроменимия Начинател и Спасител на света.
„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ, понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли“ (Исая 55:8-9).
Заключение
В крайна сметка знаем, че Бог е любов (1 Йоан 4:16). Това твърдение може да не е в противоречие с твърдението, че Бог е вечен, само ако Бог е триединен. Защото простата логика ни кара да разсъждаваме, че щом се свидетелства за Бога, че Той е самата персонификация на любовта, то е трябвало винаги да има някого, към когото тази любов да бъде отправена. А след като всичко, което не е Бог – не е предвечно, но е било „създадено“ (Йоан 1:3; Кол. 1:16-17), то следва, че Божията любов е предвечно изявена в съвършенство само в Божието триединство. Това е така, понеже, за да съществува любов, по условие, трябва да има подател и приемник, така щото Бог е любов, защото Бог е триединен.
Да се отхвърля Троицата е равносилно да се служи на друг бог, различен от Бога, Който ни е изявен в Библията. И макар да е много трудно за човек да проумее, че Бог е Един Бог в три Личности, именно на това ясно и точно ни учи Божието Слово. Да познаваш Този Бог, значи да имаш вечен живот (Йоан 17:3); да Го отхвърляш, значи да останеш мъртъв в греховете си (Йоан 8:24).
„Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас (Aмин)“ (2 Кор. 13:14).
