В предишните статии от поредицата разгледахме Варнава и Тимотей. В тази статия ще погледнем към една набожна двойка, на която Павел е бил безкрайно задължен.
Преди да сторим това обаче, ще е добре да видим каква признателност е изпитвал апостолът към сестрите. Често пъти той бива упрекван поради учението, записано в I Коринтяни 14, което се отнася до това, че жените трябва да са мълчаливи в събранието. Обаче ако безпристрастно разгледаме посланията, ще забележим, че той не е някой шовинист.
Сестрите в събранието имат служение, което е напълно равно по важност със служението на братята. Новият завет обаче е прекалено ясен, че това служение не е публично.
Тяхното единство
Шест пъти се споменават Акила и Прискила в Новия завет. Всеки път те биват споменати заедно. Тази двойка ни е представена като едно! Но по какъв начин са били съчетани?
Те са били съчетани в брак
Това ги е правело като едно в Божиите очи. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“ (Еф. 5:31). В брака се сформира едно ново съчетание. Един много практичен урок, който може да се извлече, е, че тези, които са женени, трябва да функционират като едно.
Те са били съчетани в Христа
Става ясно, че и двамата са християни. Библията не поощрява женитбата между вярващ и невярващ, тъй като те не биха могли да се наслаждават на духовно единство. В 2 Коринтяни 6:14 Павел казва: „...какво общение имат светлината и тъмнината?“. За младите урокът е прост. Не позволявайте привързаността ви да расте към невярващи – такъв вид чувствена привързаност трябва да бъде преждевременно прекратена.
Те са били съчетани в служението
Най-голямото доказателство за тяхното единство е била тяхната отдаденост към Божието служение. Например те са се преместили от Коринт до Ефес, за да бъдат подкрепа на Павел, Аполос и местното събрание там! Това тяхно служение би било невъзможно, ако те не са били едно в амбицията и целта си. Трудно може да се надцени важността на служението на отдадените млади двойки в Господа. Един основен принцип се състои в това, че двойката трябва да бъде единна в Господнето дело – това несъмнено е така, що се отнася до Акила и Прискила. От шестте споменати препратки към тази двойка в Словото, повечето преводи се съгласяват, че Прискила е спомената първа, 4 пъти, а Акила – 2 пъти. Защо е спомената Прискила (жената) първа и толкова често? Една от причините е, че главната служба, която те са имали към Бога, е била да споделят дома си. И с това гостоприемство несъмнено се е подчертавало службата на жената в този дом – така Павел и Лука са осъзнавали нейното всеотдайно служение.
Не бива да забравяме многото ревностни сестри, които вярно служат на Господа в тяхното поприще. До голяма степен тяхната работа минава незабелязано. Независимо от това трябва да помним, че никой труд за Господа няма да остане незабелязан или невъзнаграден пред Христовото съдилище.
Тяхната история
Има различни теории за историята на тази двойка. Писанията не ни разкриват много информация, но има достатъчно, за да се обрисува една груба картина.
Географски
Родното място на Акила е била една римска провинция, наречена Понт, намираща се на южното крайбрежие на Черно море, днешна Турция. В Деяния 18:2 биваме информирани, че Акила е в Коринт, че е „роден в Понт“ и че „неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим“. Така че Акила е бил роден в Понт, живял е в Рим и е дошъл в Коринт. В живота на тези вярващи се вижда Божията суверенна цел. Те са били събрани заедно (вероятно в Рим), а след това заповед от Кесаря Клавдий ги преселва от Рим в Коринт точно навреме, за да послужат на Павел! Както е записал Соломон: „Сърцето на царя е в ръката на Господа – като водни бразди: Той го обръща накъдето иска“ (Пр. 21:1).
Социално
Защо въобще Акила е бил в Рим? Една версия гласи, че той е бил роб, отведен от Понт в Рим, но вече е свободен човек. За разлика от него се смята, че Прискила идва от добре позната древна римска фамилия. Ако действително е било така, то тогава сме свидетели на един от великите триумфи на благовестието – премахването на социалните разграничения.
Тъжно е да се отбележи, че световните практики да се разграничават богати от бедни могат да се промъкнат и сред светиите! Благовестието е най-висша форма на човечност и всеки един, който го е разбрал, не бива да изтъква неоправдано социалния си статут в този свят. Яков ни напомня този проблем в своето послание „до дванадесетте пръснати племена“ (2:1-13).
Религиозно
Акила е бил юдеин. За Прискила нищо не се споменава. Изглежда, че и двамата са били спасени, преди да се срещнат с Павел. Ние нямаме сведения за нито едно от техните свидетелства, но техните действия говорят сами за себе си! Акила може да е чул благовестието в Деяния, глава 2, на Петдесетница, където е имало „жители... от Понт“. И въпреки че няма начин да разберем как са станали християни, има доказателства, че са били такива! Реалността на обръщението се изявява чрез живота на човека.
Тяхнaтa дейност
Както мъжът, така и жената са имали занаят – правенето на шатри. Чрез тази тяхна дейност са се свързали с Павел, който „имаше същото занятие“ (Деян. 18:3). В 1 Коринтяни 9 четем, че Павел е имал за цел да не бъде финансова тежест на коринтяните (9:14-15). Въпреки че той казва, че е имал това право, той предпочита да не се възползва от него. Той твърдо е бил решен да работи за прехраната си, докато е в Коринт, и така да бъде независим от финансови помощи.
Можем да си представим как Павел отива в Коринт и си търси работа. Тогавашните градове от Близкия изток имали по-различна структура от нашия съвременен град. Обикновено всички подобни занаяти били групирани на едно място в града. И така, най-вероятно Павел е минал през занаятчиите, които правели шатри, и ги е уведомил, че си търси работа. Бил е информиран за Акила, който наскоро дошъл от Рим и правел шатри, който пък си търсел помощник! Представете си каква радост са изпитали, когато не само разбрали, че имат един и същи занаят, но и един и същи Господ! И така, четем, че „понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри“ (Деян. 18:3).
Може ли някой да отрече Божията ръка в тази среща? В такъв неморален и идолопоклонен град като Коринт, Бог бе приготвил за Павел работа, подслон и общение с християни! Бог бе поставил Павел на неговото място и Акила и Прискила на тяхното. Не е важно дали нашето служение е публично, или скрито от очите на хората. Важното е да изпълним това, което Бог ни е поверил, каквото и да е то. В 1 Коринтяните 12 тази истина е илюстрирана чрез тялото и неговите части. Всяка част от човешкото тяло има своя определена дейност, но работи за благото на цялото тяло. И по-видните части не са по-нужни от скритите. Така е и в събранието: всеки вярващ има дейност, която е уникална и ключова за благото на цялото събрание.
Тяхното гостоприемство
Ако трябваше с една дума да опишем тази двойка, то тя би била „гостоприемство“! Такова те показаха към Божиите човеци, и то по много начини. Те показаха гостолюбие към Павел, Аполос и местното събрание.
Те помогнаха на Павел с легло. Той едва се бе срещнал с тях, а живееше при тях! И това не е било гостуване за почивните дни. Времетраенето на престоя му при тях в Коринт е било около 2 години, а е твърде вероятно, че и в Ефес също е пребивавал с тях за дълго време. Както можем да си представим, друженето с този проповедник е криело много големи опасности!
Те помогнаха на Аполос с Писанието. Те прибраха Аполос в дома си „и му изложиха по-точно Божия път“ (Деян. 18:26). Тяхното гостоприемство е било не само практично, но и главно духовно. Писанията са представлявали техният интерес и тема на разговор.
Те помогнаха на събранието със сграда. Това става ясно от два пасажа в Словото. В Римляни 16:4 Павел пише за тях: „поздравете и тяхната домашна църква“, а в 1 Коринтяни 16:19 четем: „много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с тяхната домашна църква“. И така, в два различни града (Рим и Ефес), по различно време, но с неугасваща ревност те предоставят място за събиране на местното събрание.
Такава отдаденост може да ни накара да се почувстваме много малки! Това е била една двойка, която е отдала всичко за напредъка на благовестието! Слава на Бога, все още има християни, чиито домове са отворени за техните съседи и приятели и където може да се чуе благовестието. Също има такива, които отварят домовете си за изучаване на Библията, насърчение на мисионери, благовестители и учители в техния труд. Такива имат същия възглед като Акила и Прискила и трябва да са пример за нас.
Тяхната прецизност
Както вече отбелязахме, макар главното служение на Акила и Прискила да е било практическо, те не са били мързеливи, що се отнася и до духовното. Те са изучавали Писанията с голяма прецизност.
В заключителните стихове на Деяния 18 четем историята на Аполос. Акила и Прискила са били сами в Ефес, след като Павел си е заминал. Докато са били там, те са ходили в синагогата и са слушали Божието Слово. И там Словото е било тълкувано от един надарен учител – човек, който е бил красноречив, компетентен и ревностен. Въпреки това обаче двойката е могла да разпознае, че на този човек са му липсвали някои аспекти на Истината.
Аполос не е бил лъжеучител, нито пък някой невеж ученик. Той е поучавал „усърдно“ и „прилежно“ от Божието Слово. Но е имало и някои неща, които все още не е знаел. И така, „прибраха го и му изложиха по-точно Божия път“ (Деян. 18:26). Макар той да е бил точен, те го поучиха „по-точно“!
Откъде тази заета двойка е добила това познание? Несъмнено един от факторите е бил, че като са помагали на Апостола, те са получили изобилна духовна отплата. Със сигурност са се ползвали от многото дискусии, които са имали върху Писанията. Гостолюбието, което са показали към апостол Павел е като да са „приели на гости ангели“ (Евр. 13:2)! Но дали това е било всичко? Силно се съмнявам. Смятам, че би било вярно, ако кажем, че много от нас слушат добри учения от превъзходни учители, но въпреки това не сме достатъчно опитни в Писанието, за да имаме дръзновението да поучим един Аполос. Тогава откъде са имали тази способност? Предполагам, че отговорът се крие в тяхното лично изучаване на Писанията.
За да добием истинско разбиране на Писанията, ние трябва сами да ги изучаваме. А изучаването не е лесно. (Напредъка в изучаване на Божието Слово не зависи от нашето академично ниво, но от това доколко ние пребъдваме в Господа – бел. на ред.). Павел казва на Тимотей: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината“ (2 Тим. 2:15). Безспорно учението е по-лесно за някои, отколкото за други, но всички имаме отговорността лично да се запознаем с ученията на Словото.
Тяхната вярност
В Римляни 16:3-4 Павел казва на събранието: „Поздравете Прискила и Акила – моите съработници в Христос Исус, които за живота ми си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всички църкви между езичниците“. В тази двойка той е виждал „съработници“. Както той е бил съработник с тях в правенето на шатри, така и те са станали съработници с него в разпространението на благовестието.
Тогава той споменава за един определен случай, в който тяхната вярност станала явна. Изглежда, че по някое време животът на Павел е бил в опасност и за да го защитят, Акила и Прискила са си положили вратовете под нож. С други думи, те са подложили собствения си живот на смъртна опасност, за да предпазят апостола. Точният случай не става ясен, а както знаем, в Павловия живот има немалко такива случаи (виж 2 Кор. 11:23-33). В 1 Коринтяни 15:32 четем, че Павел се е борил със зверове в Ефес и не е невероятно, ако точно тогава те са имали възможност да покажат своята любов към Павел, като са били готови да пострадат за неговото избавление.
Това е високата летва за вярващите. Йоан ни напомня: „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята“ (1 Йоан 3:16). Влиянието от тази саможертва не е било усетено единствено от Павел, но и от „всички църкви между езичниците“.
В обобщение можем да кажем, че тези двама възхитителни вярващи са били в голяма помощ на апостол Павел и на Божието дело. Те са били обвързани един с друг и отдадени на Бога и на Словото Му. Именно за това Бог е благоволил да насочи пътя им по такъв начин, че те да бъдат усърдни слуги за Негова слава. Нека това бъде амбицията на всички ни!
