Ето, някой в разтуха за царство Божие мълви,
с човешки блянове облича свойта заблудена орисия,
иска Царството Господне в земен рай да претвори,
а Бог е казал, че земя злочеста тегне в проклетия.
Царство Божие туй не е! – сал греховна пустота.
Всичко с огън се пречиства – туй е Царският налог.
Как ли тези истини да блеснат в таз духовна мрачина,
Боже мили, Ти води ни и дай Духа Си нам в залог.
Има две царства – Божие и Сатанинско; двама господари – Бог и Сатана; два пътя – широк път, който отива към погибел, и тесен път, който води към живот; две съдби – смърт и живот; две тържища – на едното се продават скъпоценни и вечни неща за живот „без пари и без плата“ (Ис. 55:1,2), а на другото се търгуват „човешки души“ (Езек. 27:13; Откр. 18). Царството на мрака винаги се противопоставя на Царството на Светлината, защото господар на мрака е Сатана, което означава „противник“ и който се нарича още дявол, което означава – „клеветник, обвинител“. Затова всички, които са вързани с веригите на Греха и на Смъртта, също се подчиняват на законите, властващи в царството на тъмнината. Затова човешките усилия винаги са противни на Божиите намерения, защото носят характера на своя господар. Причината за това е грехът, който е в човешкото естество още от неговото рождение, и той е двигателната сила, която направлява световната система. Грехът е средството на Сатана, чрез което държи хората в робство и тъмнина. Така че, за да живеят хората в лъжа и заблуда, не е необходимо личното присъствие на Сатана. Достатъчно е наличието на грях в естеството на човека, за да бъде факт начинът на живот, описан от апостола: „Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг“ (Тита 3:3). Всичко това е резултат от една първоначална измама, с която Сатана си послужи, за да разруши хармонията и диалога, които съществуваха между човека и Бога в Едемската градина. Това е „престъплението“ (Дан. 9:24) за всички времена от историята на човечеството, с което Сатана измами човека, за да бележи то човешкото битие през всичките му дни на тази земя. Така Сатана чрез измама пося една семка в човешкото естество, наречена грях, която се явява необходимо и достатъчно условие, за да отдалечи човека от Бога и да го отведе в смърт. Затова още от раждането си човек започва да умира. Чрез „престъплението“, извършено в Едемската градина, Сатана е внедрил в човека своя невидим агент – греха, който върши цялата сатанинска работа за разрухата на човека като Божие творение. Грехът не само води човека в смърт, но на пръв поглед осуети първоначалния Божи план – да живее човекът в хармония със своя Творец и да ходи пред Неговото лице, което всъщност характеризира Божието Царство – Бог и човек в хармония. Времето, в което човекът пребиваваше в Едемската градина, преди „Престъплението“ – грехопадението, можем да кажем, че беше като Божие Царство, защото нямаше грях и Бог общуваше с човека, а в човека нямаше вина пред Бога поради непокорство.
Думата „царство“ означава в най-общ смисъл „господство, подчиненост, власт“.
Когато Сатана е господар, тогава има Сатанинско царство.
Но когато Сатана пося своето семе – ГРЕХА, в човешкото сърце, тогава човешките характеристики се промениха и Бог изпъди човека от Едемската градина, и го отпрати в земята, от която бе взет (Бит. 3:23).
Новите човешки характеристики, които придоби човекът в резултат на непослушанието си, бяха греховни характеристики и те станаха неразделна част от неговото естество. Ето някои от тях:
– хулител и присмивател (II Цар. 19:16; Пс. 1:1; Пс. 10:3; Ис. 57:4; Лк. 16:14; Евр. 10:29);
– отстъпва от Господа (Ер. 17:5, 6; Ез. 18:24; Мат. 13:20, 21; Йоан 15:6; I Тим. 4:1; 5:15);
– горделив (Пс. 5:5; 10:2-5; 17:10; 73:8; Мал. 4:1; Ис. 2:17; II Петр. 2:10);
– говори горделиво и богохулно (III Цар. 32:19; Пс. 73:9; 139:20; Ис. 45:9; Дан. 11:36-40; II Сол. 2:4; Откр. 16:9-10, 21);
– сляп в греховете си (Изх. 5:2; Ис. 5:20; Ер. 4:22; Марк. 7:18; Лк. 11:52; II Кор. 3:14; 4:3, 4);
– и прочие.
Когато говорим за Божие царство, това Господство принадлежи на Бога и граждани на това царство могат да бъдат само и единствено Божии чада, умити в кръвта на Исуса Христа.
Божието Слово описва Божието Царство като състояние на спасената душа, за която това Царство започва още от тук, на тази земя, и ще премине в съвършенство, когато светиите възкръснат със славните тела, които Бог е приготвил за тях. Това, че Божието Царство е духовно състояние, а не просто някакъв сбор от социални мерки, се вижда ясно в Божието Слово:
– „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух“ (Рим. 14:17);
– „Божието царство не иде така, щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас“ (Лк. 17:21);
– „Божието царство не се състои в думи, а в сила“ (I Кор. 4:20).
Божието Царство като духовно състояние расте във всички онези, чийто „зародиш пребъдва в Бога“ (I Йоан 3:9).
Божието Царство се описва и като място, в което ще пребивават изкупените след изкупването на техните тела. Това е второто възкресение при пришествието на Христа. Тогава тези, които са били РОДЕНИ ОТНОВО (виж Йоан 3:3), т. е. участници на първото възкресение, ще бъдат облечени в НОВИ славни тела и ще живеят вечно (това е второто възкресение). Затова за тях се казва: „Блажен и свят оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила“ (Откр. 20:6).
Характерното за Божието Царство е, че в Него не ще има нищо нечисто. Гражданите на Божието Царство трябва да бъдат без петно или бръчка, или друго такова нещо, да бъдат святи и непорочни, сиреч без белези от грях. Божията цел е да изведе Своя народ, който Той е изкупил със скъпоценната си кръв, от тази земя, която е пропита с нечестие, и да ги насели в място, което не е покварено от греха. Оттук следва, че такова чисто и свято Царство не може да населява земя, пропита с кръвта на светии и нечиста от всякакви беззакония. Дори и Божиите чада, докато са в тези „телесни хижи“, не са безгрешни и не са съвършени, но затова Бог им е дал Духа Си в залог, като ги е запечатал за деня, в който Бог ще ги облече в безсмъртни и славни тела, в които не ще има и следа от грях. Затова Божието Царство, чийто зародиш пребъдва в Божиите чада, ще произрасте и ще изпълни цялата вселена (виж Дан. 2:44-45) в „Ново небе и нова земя“, които са следствие от очистващия огън на Божия справедлив съд. Затова пророк Исая пророкува:
„Приближете се народи, за да чуете, и внимавайте, племена; нека чуе земята и това, което я изпълва, светът и всичко, което се произвежда от него. Защото Господ негодува спрямо всичките народи, и пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е. Предал ги е на клане. Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, и вонята от труповете им ще се дигне, и планините ще се разтопят в кръвта им. И цялото небесно множество ще се разложи, и небето ще се свие като свитък; и цялото му множество ще падне, както пада лист от лоза, и като паднал лист от смоковница... И земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем ни денем; Димът й ще се издига непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века“ (Ис. 34:1-10).
Апостол Петър описва аналогична картина:
„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат“ (2 Петр. 3:10).
Пророк Исая дори изключва всеки спомен за „предишните неща“: „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“ (Ис. 65:17).
