Унинието и безнадеждието са сковали и умове, и ръце, и новата година ни чака с нови подвизи безмълвни, или както е казал един наш поет:
В хладна тога от кристали снежни
идеш, януари, пак
и на новия ти флаг
мъдрят се девизите ти прежни.
В грохота на вихрите метежни
нищо ново не звъни,
сред изтъркани шейни
гушат се неволи неизбежни
В часове на болки безнадеждни
щедро ни подхвърляш ти
празни призрачни мечти
и реални срокове платежни.
Всичко старо в твоя стар бележник,
нов е сал едничък ред:
„Нови дългове безчет
...
(Хр. Смирненски, „Януари“, 1922 г.)
Къде ли да отправи взор отруденият ни на- род, когато и „храмовете Господни“ се тресат под напора на греховното време. И отново гласът на поета долита до нас от отдавна от- минали времена. Сякаш времето повтаря своя цикъл от едни и същи събития:
Решителен момент настъпва
и съдбоносен може би —
Синода вече смело стъпва
у партизанските борби.
Добре след като се наяли
(прасе, шампанско, баклава),
светите старци се събрали
и ни отправят тез слова:
„Ний нигде не принадлежиме
и партизанство няма в нас,
дългът ни е да си лежиме,
задачата — да вържем мас.
(Хр. Смирненски, „Недейте, братя!“, 1922 г.)
Това са беглите очертания на нашата обек- тивна действителност.
Първо, че князът на този свят не може да предложи нищо ново, но асортиментът му от стоки включва безнадеждност, подлост, лице- мерие, лъжи, кражби... Няма как при такива стоки да произлезе нещо хубаво.
И второ, Божият храм не е дело на човеш- ки ръце, той не е организация, а е жив орга- низъм, съграден с Божиите светии, т. е. Тези, чиито грехове са умити в кръвта на Божия Агнец.
Никой човек, институция или система не е в състояние да ни избави от наказанието за греха. Това избавление може да дойде един- ствено от Господа, затова Бог промисли план за спасение на човека от силата на греха и на смъртта и така той да бъде избавен от нака- занието за греха. Това Бог направи възможно да стане, като изпрати Своя единороден Син – Исуса Христа.
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него“ (I Йоан 4:9).
В света има два действащи закона, които определят съдбата на човека. Противно на об- щочовешкото схващане, че съдбата не може да се променя, Божието Слово категорично и ясно казва:
„Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Йоан 3:36).
Ето така пред нас ясно се очертават два пътя, които стоят пред всеки човек и прида- ват смисъл на истинската отговорност, пред която сме изправени всички ние. Мнозина ще махнат презрително с ръка и ще кажат: „Ос- тавил питомното, тръгнал да гони дивото“. Но „Безумието на човека изкривява пътя му, и сърцето му негодува против Господа“ (Притчи 19:3).
Два пътя, два закона:
– закона на греха и на смъртта,
– закона на животворящия Дух (Рим. 8:2). Всички човеци са затворени във властта
на греха и на смъртта. Това се вижда ясно в живота около нас. Нечестието и беззаконието пълзят като злокачествено образувание, целя- що да смъкне човека в тинестата яма на без- надеждността. Трудностите, беднотията, тъпо- тията, липсата на ясна перспектива – всичко това допълва минорните краски на обрулена- та ни и потънала в кал държава. Но има един по-силен закон и това е законът на животво- рящия Дух, който може да ни освободи от властта на тъмнината и от безнадеждността, която като вятър в сърцата ни вей. Нужно е само да се заслушаме в изявлението Господне, защото то дава мъдрост на простия и то може
да ни изведе от земята на робството (Псалом 19:7; Изход 13:14).
Само Бог може да промисли и да осъщест- ви плана за нашето спасение. И Той го на- прави, като изпрати Своя единороден Син да поеме върху Себе Си наказанието за нашите грехове. Това е ясно очертано и в пророчески- те писания. Ще цитирам само един стих от книгата на пророк Исая за жертвата на Исуса Христа, който, ако е правилно преведен, тряб- ва да звучи така:
„Но Господ благоволи да Го смаже...“ (Ис. 53:10).
Божието благоволение беше да изпрати Своя Син – Господ Исус Христос, и сам Бог в Своя съд Го смаза поради нашите грехове.
Затова Господ Исус извика от кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“.
И това трябваше да стане, за да може сега да има надежда за всеки, който иска да се примири с Бога и неговата съдба да се про- мени. Това примирение се постига само чрез покаяние и вяра в Божия Агнец. А за да имаш тази спасителна вяра, означава да осъзнаеш превъзходството на Божия Помазаник, пре- възходството на Неговата жертва, която един- ствена отваря врата към Божието Царство. Неговото превъзходство означава, че нито на- шата правда, нито нашите способности могат да удовлетворят Божиите изисквания за пра- ведност и чистота.
„Исус му казва: Аз Съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:16).
„Аз Съм Вратата; през Мене ако влезе ня- кой, ще бъде спасен“ (Йоан 10:9).
Както в миналите времена, преди да се роди Господ Исус, така и сега Божието благо- воление е в тези човеци, които не са по-без- грешни или по-праведни, защото е казано, че няма праведен ни един (Рим. 3:10; Екл. 7:20), а в тези човеци, които разбират, че единстве- ният изход от безизходицата, в която ги е при- ковал грехът, може да дойде от Бога, и този изход е Христос. Който повярва в тази спаси- телна вест и разбере, че не може да се бори със свои сили против греха, приема единстве- ния възможен път за спасение, който може да промени неговата съдба:
„Покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк 1:15).
