Послания от Мюлер: Павел към Филимон (2)
Стихове 4 – 7: „Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си, като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Исус и която показваш към всички светии. Моля се това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос. Защото неведнъж съм намирал голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.“
С тези похвални думи апостол Павел описва духовното състояние на Филимон. Той е бил благословен от Бога човек, но някой ще каже: защо е имал роби? Да, действително е било така, но трябва да си припомним също, че притежаването на роби по онова време не е било свързано с такова насилие, както робството в наше време. И въпреки че и тогава много от робовладетелите да са били идолопоклонници и да са вършили ужасни неща с робите си, нямаме причина да смятаме, че понятието е било толкова негативно натоварено, както сега. В повечето от случаите в Словото, в които четем за слуга, всъщност става дума за буквален роб – човек, имащ господар. Никъде обаче това понятие не се използва като определение на жестокост, тирания или омразно поведение. При това тези роби са имали възможност да бъдат свободни, от което те биха могли да се възползват с благодарност, а не да го отхвърлят.
Хвалбата на апостол Павел към Филимон обаче е по отношение на духовното му състояние. Той казва: „благодаря на Моя Бог“, като това се отнася главно до стих 5, „като слушам за твоята любов и вярата, която имаш към Господ Исус“. За Павловото сърце състоянието на Филимон е било повод за благодарност и възхвала на Бога. Също така той казва: „твоята любов и вярата... която показваш към всички светии“, което е един изключителен израз. Разбира се, това значи, че ги е обичал, но какво значи да показва вяра към светиите? Някога замисляли ли сте се? Изключително важно е да размишляваме върху смисъла на това, което четем в Божественото откровение. А значението в случая очевидно е следното: да гледа към тях с вяра, виждайки ги като Божии чада и отнасяйки се с тях като такива. Когато ние успяваме да гледаме един на друг като Божии чада, когато успяваме да виждаме Христос един в друг, тогава ние упражняваме вяра един към друг. Апостол Павел продължава с обещанието, че ще се моли Бог да му помага и занапред. От това ние трябва да извлечем поуката, че както Апостолът се е молил за Филимон, така и ние трябва да се молим един за друг. А ето каква е била и молитвата: „това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос“. С други думи, това би значило: Скъпи Филимоне, моля се да продължаваш във вярата, която си получил; и това да те подхранва, да те прави още по-полезен и да ти дава повече сили, за да приемаш всичко, което е добро в светиите. Той добавя това към своята похвала в 7 стих: „Защото неведнъж съм намирал голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате“. Каква висока похвала отправя той към този скъп човек! Очевидно той е бил човек, който се е отличавал с немалко благосъстояние и благоденствие, тъй като апостолът казва, че намира голяма радост, защото, поради вървежа на Филимон по Бога и в святост, сърцата на светиите се освежават.
Ние стремим ли се към това да сме духовно ободряване за светиите и те да бъдат освежени от нашия вървеж с Бога? Точно към това трябва да се стремим! Но давайки място на нашите плътски наклонности, нашия темперамент и други такива неща, които са омразни на Бога, ние не подкрепяме мишците на нашите съученици; но чрез стремежа си да вършим онези неща, които са по Божията воля, ние един другиго се укрепваме в Бога. Точно както е и в армията: ако единият полк се укрепи добре, и другите полкове също биват подсилени; а ако един полк обърне гръб на противника, то и другите полкове ще пострадат. Така е и с Божието събрание.
