Цел на посланието: Тъй като благовестието започнало да се проповядва между езичниците и мнозина от тях били спасени, започнали да възникват спорове, предизвикани от юдеите: каква е връзката на езичниците с Моисеевия закон? Дали те трябва да го съблюдават и да го изпълняват? Не е ли Божествен произходът на закона? Ами ритуалът с обрязването?
Повдига се въпросът: Църквата не е ли просто едно продължение на юдеизма? Ако спасението е за всички, то достатъчна ли е жертвата на Христа, за да покрие греховете на всички, които с вяра погледнат на Господа Исуса? Апостол Павел е проповядвал чистото спасително благовестие, което е свързано единствено с Христа. Законът осъжда тези, които са го нарушили, но на кръста Христос понесе неговата проклетия.
Тогава апостолът се обръща към галатяните, като ги порицава, че са се върнали обратно към закона. Лъжливи учители са дошли от Ерусалим, твърдейки, че са изпратени от Яков, и учейки, че вярата в Христа не е достатъчна и че вярващите трябва да се обрязват, и по такъв начин са искали да компрометират (да злепоставят) Павловото учение за благовестието (тези усилия от страна на ненавистниците на Христовото благовестие никога не са стихвали, дори сега, в днешно време, те са станали извънредно хитри и отклоняват хората от истинското Христово благовестие – бел. ред.). Поради тази причина апостол Павел е бил дълбоко мотивиран да защити Христовото благовестие, в противен случай християнството е щяло да завърши като секта на юдеизма.
Атаката, която е била организирана срещу Павел от юдейските религиозни водачи, се е водила в три направления:
1. Лъжливите учители са оборвали Павловото твърдение, че е апостол, и са подлагали на съмнение неговото учение. Апостол Павел отговаря на тези техни нападки в глави 1 и 2. Освен това те са говорили, че:
2. Благовестието, което Павел проповядвал, било добро, но недостатъчно, защото то не включвало необходимостта да се спазва законът, и как ще бъде някой истински последовател на Бога, ако не го спазва? На това Павел отговаря в глави 3 и 4. Те са говорили още, че:
3. Спазването на закона е необходимо, за да се води добър живот – неспазването му би довело до разврат и себелюбие. Павел отговаря на това в глави 5 и 6, обяснявайки какъв е животът, когато е изпълнен с Духа.
Основните очертания, които посланието дава, са: Исторически – глави 1 и 2; Доктринални – глави 3 и 4; Практически – глави 5 и 6.
Целта на Павел при написването на посланието (1:1–10)
(1:1) Апостолството на Павел. Обикновено Павел започва своите послания с благодарност към Бога за светиите и молитви за тяхното благословение, както и с лични поздрави. Но всичко това липсва в посланието. Поради сериозността на ситуацията апостол Павел направо поставя ударение на своето апостолство и неговата Божествена власт. Той показва, че произходът на това апостолство не е „човешки“, нито го е получил от или по човешки начини, но произходът му е скрит в Исуса Христа и Бога Отца. Така апостол Павел отговаря на първата критика, отправена му от лъжливите учители.
(1:2) „и всичките братя, които са с мене към галатийските църкви“ – с това Павел показва, че той не е сам и неговото послание е отправено към всички събрания, които са автономни (самостоятелни).
(1:3-5) Кръстът на Христа
(1:3) „Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос“. Павел подчертава това, което е в центъра на благовестието – Божията благодат, където човешките усилия нямат място или наша правда чрез спазването на закона може да ни препоръча пред Бога. „На вас“, на които Бог лично се е открил чрез Своята благодат, но която лесно биха я загубили, ако се върнат обратно към закона. Пълната радост от мира с Бога е резултат на Неговата благодат и точно тази благодат Павел е проповядвал на галатяните, но ето че сега те я отхвърлят.
(1:4) Христовият кръст. Нашият Господ Исус Христос, „Който даде Себе си“, е факт в Благовестието;
Той извърши това „за нашите грехове“, което ни посочва причината за благовестието.
„...за да ни избави от настоящия нечист свят“ – това е целта на благовестието.
„...според волята на нашия Бог и Отец“. От Него произхожда и Той е източникът на нашето спасение. Апостол Павел подчертава огромната цена за нашето спасение: ако Христос е дал Себе Си за нашите грехове, тогава не е необходимо да добавяме каквото и да било към Неговото дело – било то чрез дела или чрез спазване на закона.
„За да ни избави от настоящия нечист свят“ – това включва не само моралната и духовната поквара на настоящия свят, но също така и религиозния свят, който смесва религиозни ритуали и церемонии с вяра в Христос. Христос е умрял, за да ги освободи от това, и сега галатяните се връщат обратно към тази нечестива система. Христос е Божият път за спасение и няма друг път „според волята на нашия Бог и Отец“.
(1:5) В истинското благовестие цялата слава е за Бога и за никой друг, ето защо в стихове (1–5) Павел заявява две основни неща в посланието: неговата власт като апостол и благовестието на Божията благодат.
(2:18–20) Лична духовна опитност на апостол Павел.
(2:18) „Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.“ Апостол Петър е изоставил закона заради вярата в Христа; сега обаче, като отказва да се храни с езичниците (виж стихове 11–14), той отново започва да гради върху това, което е унищожил – отломките на закона. Така той се показва като нарушител – било че изоставя закона заради Христа или че той е сбъркал, като изоставя Христа заради закона!
(2:19) Като грешник, казва Павел, аз съм нарушител на закона и той ме осъди на смърт. Но Христос плати цената за моето наказание и умря на моето място. Така че когато Христос умря, умрях и аз. Той посрещна всички праведни изисквания, но понеже в Него нямаше грях, Той осъди греха в плътта и така обезсили закона, та всеки, който вярва в Него, също е умрял спрямо закона и живее чрез Христа. Така че светият живот не е чрез пазене на закона, а чрез любов и вярност на Бога, чрез силата на Светия Дух.
(2:20) Павел казва: „Съразпнах се с Христа“, така че всеки истински повярвал трябва да може да каже: Аз се съразпнах с Христа. Това означава край на моя живот като грешник пред Бога, край на моя живот като Адамов син, край на моя стар начин на живот. Моето старо Аз е разпнато и то няма вече думата в моя живот. Това е истината за моето състояние и тя трябва да се проявява и в моето поведение. Разбира се, вярващият не е престанал да съществува като индивидуалност, но старият Адам е умрял, за да възкръсне новият Адам в образа на Христос, за да можем да кажем като апостола: „и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен“. Той умря, за да живее Неговият живот в мен. Живота, който сега аз живея, го живея чрез вяра в Христа, в съвършена зависимост от Него. Върховенството в този живот е Христос, а не законът. Вярващият живее свят живот от любов към „Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“.
(3:6–9) Опитността, която имаше Авраам.
Апостол Павел насочва техните мисли към Авраам, на когото Бог даде обреда на обрязването като знак и печат на правдата от вяра. Лъжливите учители са се опитвали да внушат, че това е необходимо да се спазва от християните, но Павел им показва, че Авраам е оправдан чрез вяра преди това.
(ст. 6) Размислете за Авраам – им казва Павел, – защото той наследи благословение чрез вяра, а не чрез дела. За неговите потомци Бог му показа звездите и каза: „Толкова ще бъде твоето потомство“.
Авраам повярва на Бога и това му се вмени за правда. Той повярва на Божието Слово, на Божиите обещания. Така и днес всеки, който повярва на благовестието, което говори за Христа, се оправдава, това му се вменява за правда. Така грешникът бива оправдан чрез вяра в Господа Исуса Христа, а не чрез своите дела.
Да му се „вмени за правда“, показва нашия статус, че Бог гледа на нас като на простени грешници. Ние сме в правилно взаимоотношение с Бога, когато сме примирени с Него, когато сме облечени не с нашата правда, а с правдата Исус Христова.
(ст. 7) Така апостол Павел подчертава, че тъй като Авраам получи Божието благословение, защото повярва, то всеки, който има неговата вяра, е наистина от неговото потомство. Истинското потомство на Авраам не са тези, които са се обрязали, а тези, които имат истинска вяра. Така Авраам e „отец на верните“, а неговите „чада“ са онези, които имат същите качества. Тогава толкова ли са несмислени галатяните, че като са почнали по Духа, сега се усъвършенстват в плът, като се връщат обратно към закона? Единственото условие за благословение от Бога, което те са знаели, е чрез вяра в Него.
(ст. 8) В този стих се цитира Божието обещание към Авраам (Бит. 12:3): „...в тебе ще се благославят всички земни племена“. А това означава, че те ще бъдат оправдани. Вярата е единственият начин, чрез който Бог може да приеме всеки човек. По същия начин, както Авраам, всеки човек от който и народ да е, може да бъде благословен и да бъде оправдан.
„Благовестието“, проповядвано на Авраам, е принципът на оправданието чрез вяра и на същия принцип е основано и благовестието днес. Благовестието на Божията благодат, която се яви чрез делото на Исуса Христа на кръста и изявена в сърцата на тези, които с покаяние са дошли при нозете на Исуса, и изявена чрез силата на Светия Дух, е тази, която „повиква в действително съществуване онова, което не съществува“ (Рим. 4:17).
(ст. 9) Така Павел достига до заключението: „Така щото тия, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам“. Тези, които вярват в Бога, вярват в Неговото Слово – това им се вменява за правда и те се благославят заедно с Авраам. Тук Павел говори, че това важи за всичките народи, още повече че Авраам се оправда, преди да бъде обрязан, т.е. той е бил езичник.
(следва)
[Брой 1 / 2012]
