Стих 2. Любовта към Бога съдържа в себе си послушание и това е характеристика на всички Божии деца.
Любовта към Бога и към родените от Него е нераздел- но свързана, едното не може без другото. Да „изпълняваме Неговите заповеди“, не означа- ва просто умствено одобрение, а практически да показваме тази жертвена любов, която и нашият Спасител показа в божествено- то дело за нашето спасение на Голгота.
Стих 3. Тук Йоан продължава от стих 2: „...ако ние любим Бога, ще се стремим да Му угодим, така щото ще четем Неговото Слово и ще раз- мишляваме, за да разберем какво Му е угодно“. Любовта се изразява в послушание и в служение, характеризиращо се с пожертвувателна любов. Сам Господ Исус е пример за това: „Той даде Себе Си за нас“ (Йоан 3:16). Той каза също: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15) и „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби“ (Йоан 14:21). „Неговите заповеди не са теж- ки“ и Господ Исус каза: „Моето иго (ярем) е благо, и Моето бреме е леко“ (Мат. 11:30), в контраст на това, което правят фарисеите: „...защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремена- та“ (Лк. 11:46).
Господ ни дава състояние и сили, за да можем да носим и да изпълняваме Неговите заповеди: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя- ва“ (Фил. 4:12, 13). Божията воля е „добра, благо- угодна и съвършена“, когато се впрегнем заедно с Него в един ярем (Рим. 12:1, 2).
Стих 4. Тук Йоан подчертава извода: „Вярата, която побеждава света“. Този свят е временен, с предопределена гибел, който е сграбчил в своите кокаляви ръце невярващите. Само онзи, който е „роден от Бога“, притежава Светия Дух и неговите очи са отворени, за да виждат нещата в истинската им перспектива, „които не гледат на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни“ (2 Кор. 4:18; 1 Йоан 2:15–17). Затова родените от Бога побеждават света и се издигат над него. Вярата е ключът, за да бъдем угодни на Бога, защото „без вяра не е възможно да се угоди Богу“ (Евр. 11:6), тя прави Господа и Неговото Слово реални, прави невидимата вечна действителност жива (сравни с Йоан 16:33; 1 Йоан 4:4). Тук ударението се поставя на Бога – на роде- ния от Бога, и на Неговата сила. „Нашата вяра“ е Божий дар, посредством нея Неговата мощ се освобождава и посредством нея ние побеждаваме.
Стих 5. Това не е някаква смътна, неопределе- на вяра; тя е точно определена: „че Исус е Божият Син“. Тази истина бе отхвърлена от света. Светът разпна Господа на славата, но Той възкръсна и славно победи. Светът продължава да се противи на Него и на Неговата истина, но онзи, който сми- рено вярва в Исуса, че е Божий Син, побеждава света и ликува в Неговата победа: „благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Кор. 15:57).
VIII. 5:6 – 12 свидетели на Христовата Божественост
Стих 6. „Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв...“
Учението на гностиците (гностицизъм, ‘знание, познание, наука’) се отнася до религиозно движе- ние, съдържащо различни вярвания, опитващи се да съчетаят евангелието с източноелинистичната теософия, окултизма и митологията, и проповяд- ва, че Исус Христос е имал двойнствена природа (Исус е човешката природа, а Христос е божест- вената). Неговата божественост дошла при кръ- щението и Го напуснала на Кръста на Голгота. По такъв начин Христос не бил умрял на Кръста и Неговата кръв не била пролята. Те проповядвали, че само човекът Исус (роден от своите родители) е умрял на Кръста. Това омаловажава изкупително- то дело на Христа на Кръста и неговата стойност за греховете на човечеството. Така че в този стих Йоан се противопоставя на тази ерес. Въпреки че съществуват много тълкувания, то най-близкото до духа на Писанията значение на Йоановите думи е:
Първо, водата представлява Христовото кръ- щение в началото на Неговото земно служение, засвидетелствано от Отца: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Второ, „кръвта“ говори за Неговата жертвена смърт на Кръста. Виждаме божественото потвърж- дение на това от самото поучение на Христос в Йоана 12:24–32, както и от божествената сила, проявила се в събитията на Кръста (тъмнината по- крила земята, завесата в храма, земетресението).
Неприятелят на човешката душа винаги се оп- итва да омаловажи изкупителното дело на Христа като жертва за грях на кръста.
Стих 7, 8. „...три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни“. Имало е мнозина, които „лъжесвидетелстваха про- тив Него, но свидетелствата им не бяха съглас- ни“ (Марк. 14:56, 59); истинските свидетели обаче, потвърждавайки Неговото дело, са в съвършено единство.
В Йоана 1:29-34 четем как Йоан Кръстител свидетелства за Христа, че е Божий Син, позова- вайки се на Светия Дух, който дойде върху Него във вид на гълъб, а Бог му каза: „Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух“. Това е свиде- телството на Светия Дух и на Отца, и тази духов- на истина е засвидетелствана чрез Божието Слово в Писанията: „Ето Божия Агнец“ (ст. 29); „Тоя е Божият Син“ (ст. 34).
Следва свидетелството на водата: при кръще- нието на Господ Исус чуваме гласа на Отца: „Този е възлюбеният Ми Син...“ (Мат. 3:17).
Имаме и свидетелството на кръвта. Преди това Господ Исус каза: „Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам пра- во пак да го взема“ (Йоан 10:17, 18). Това свиде- телства за Неговата божественост, както е писано още: „А Исус, като прие оцета, рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух“ (Йоан 19:30).
Като пожертва Себе Си вместо нас, Той раз- реши въпроса с греха завинаги (Ис. 53:5, 6; Мат. 20:28; Евр. 9:14). Така всичките тези три – Духът, водата и кръвта, са единни в едно свидетелство: за божествеността и делото на Господа Исуса Христа.
Стих 9. „Ако приемаме свидетелството на чо- веците“ (Йоан 5:34, 36; 8:17) „свидетелството на Бога е по-важно“. В нашия всекидневен живот ние се уповаваме на човешката дума и въпреки всич- ко те лесно могат да ни подведат. Затова повече трябва да се уповаваме на Бога, който не лъже и Който засвидетелства за Своя единороден Син – Господ Исус Христос.
Стих 10. „Който вярва в Божия Син...“. Този израз се появява близо 40 пъти в Евангелието на Йоан, но тук, в това послание, се среща за първи път. Това означава не само да се уповаваме на това, което Той казва, но и изцяло да зависим от Него и от Неговата жертва на Голгота за спасе- ние.
„...има това свидетелство в себе си...“ Самият Свети Дух свидетелства заедно с нашия Дух, че сме деца на Бога (Римл. 8:16; Гал. 4:6). Невярващият – този, който не вярва Бога, направил Го е лъжец, „защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си“. Някои хора мислят, че имат правото да приемат или да отхвърлят сви- детелството на Бога за Неговия Син, без да раз- бират, че ако го отхвърлят, те директно обвиняват Бога в измама.
Стих 11. „И свидетелството е това...“ Засвидетелстван чрез Духа, водата и кръвта; и чрез вътрешното свидетелство на Светия Дух в сърцето на вярващия, „че Бог ни е дал вечен живот“.
Ние имаме пълна сигурност, защото този дар ни е даден от Бога и ние сме го приели (виж Йоан 17:3; 1 Йоан 2:25; 4:9). Апостол Павел казва: „...и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Така че, ако имаме Христа в сърцата си, имаме този живот, но ако нямаме Христа, Божият гняв остава върху нас (Йоан 3:36). „Този живот е в Сина Му“. Приемайки Христа, ние имаме вечен живот, защото Той е източникът (Йоан 1:4).
Стих 12. Стигаме до неизбежното заклю- чение: „Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот“. Всеки, който се уповава на Христа и Го приема за свой ли- чен Спасител (който е роден отгоре/отново), има вечен живот и този дар е от Бога. Вечният жи- вот е единствено в Христа и той е винаги наше притежание, защото Той е винаги с нас. Вечният живот не означава добри дела, религия, църква, философия, човешка мъдрост или нещо друго, но е единствено в Христа. „Който има Сина, има тоя живот“. Обратното също е вярно – „ който няма Божия Син, няма този живот“, въпреки добрите дела, църквата, философията или всичко остана- ло. „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 6:23).
IX. 5:13-21 Последни думи на призив и насърчение
Стих 13. Тук Йоан дава доказателства за истинския живот в Господа, за да насърчи онези, които „вярват в името на Божия Син“, да им даде си- гурност, „че имат вечен живот“. Ако всеки от нас намира в себе си отличителните знаци на Божиите деца, то ние ще знаем, че сме родени в Божието семейство. Една друга истина, която се разкрива пред нас, е, че сигурността в спасението идва и чрез Божието Слово. Йоан е написал тези думи: „...за да знаете, че имате вечен живот“. Ние не трябва да изпитваме съмнение или несигурност, а да имаме увереност въз основа на Писанията, че всеки, който истински вярва в Господа Исуса Христа, има вечен живот. (Фактически от казано- то дотук можем ясно да определим състоянието на родения отново – раждането отново/отгоре, за което говори Господ Исус на Никодим, не е ня- какво имагинерно състояние, което човек придо- бива по пътя на умозаключенията, но то има едно ясно свидетелство на Светия Дух, кръвта и водата. Този, който е роден отново, той притежава Светия Дух и Той свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца. От друга страна, кръвта на Исуса Христа, която бе пролята на Голгота и говори за живота на Исуса Христа, също свидетелства, че ние сме родени отново. Как свидетелства? Ами много просто! Този, който е роден отгоре, живее живота на Христа, както апостол Павел казва – „не аз живея, но Христос живее в мен“. Въз основа на пролятата на Голгота кръв на всегдашната жертва за изкупление на греха ние можем да се прими- рим с Бога. И когато това е станало факт в нашия живот, след като сме се покаяли и сме получили отговора на помирението в нашите сърца, то ние сме уверени, че Бог ни е простил и ни е приел за свои чада, и сме свободни от закона на греха и смъртта, за да следваме закона на животворящия Дух и да следваме стъпките на нашия Спасител Исуса Христа. И третият свидетел е водата, която символизира Божието Слово. Ние сме родени от- ново и Божието Слово ни уверява в това, защото в Него ние намираме потвърждение на Господнето дело в нашите сърца. – бел. на ред.).
Стих 14–17. Увереност в молитва
Стих 14. Да имаш вечен живот, означава да познаваш Господа: „А това е вечен живот, да по- знаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). А да притежава- ме сигурността, че имаме вечен живот, означава да имаме увереност, че Бог ни слуша в молитва. Защото ние Го познаваме и познаваме Неговата воля чрез Неговото Слово. Апостол Павел посоч- ва три условия, чрез които вярващият може „да познае от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ (Римл.12:2). Тези условия са: (1)„...представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение; (2)недейте се съобразява с тоя век; (3)преобразявайте се чрез обновяването на ума си“ (Римл. 12:1, 2). Тогава имаме увереност, че искаме според Неговата воля и Той ни слуша, което означава, че отговорът е положителен (виж Пр. 10:24; Евр. 4:16; Як. 1:5).
Стих 15. И по-нататък, когато сме уверени, че Той ни слуша, „знаем, че получаваме това, което сме просили от Него“ (Мат. 7:8; Марк. 11:24). Това, разбира се, е в сила тогава, когато нашият живот е в послушание на Господа и това, което искаме, е според Неговата воля.
Стих 16. Тук се говори за още един начин да покажем братска любов, като се молим за бра- та, „извършил несмъртен грях“, който го въвлича в грях и непослушание на Божието Слово. Това е служение, което подкрепя и може да възстано- ви духовното състояние на нашия брат: „ Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; ...Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон“ (Гал. 6:1, 2; Як. 5:19, 20).
„Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли“. Никъде не е посочено всъщност кой грях е смъртен. Дали Йоановите читатели са разбирали това? Съществуват греховни състояние, отбелязани в Божието Слово, за които Божието наказание е смърт. Три от тях намираме в случаите:
– Упорство в греха и неговото неизповядване пред Бога. Виж 1 Кор. 11:30, където Божията дис- циплина е довела до смърт.
– Някои специални форми на грях като извър- шеното от Анания и Сапфира, които Бог наказа със смърт (Деян. 5:1–11).
– Отстъпничество, когато така нареченият „брат“ е изповядвал вяра в Бога, познал е истина- та, но съвсем преднамерено се е отрекъл от нея. Пример за това са лъжеучителите и последовате- лите на гностицизма (1 Йоан 2:18, 19). (Виж също Евр. 6:4–6; Юда 4.)
За такъв грях Йоан пише „не казвам за него да се помоли“.
Стих 17. „Всяка неправда е грях“ и това е преду- преждение за всички да се противопоставят на из- мамите на неприятеля. Йоан насърчава да показва- ме любов към този, който е изпаднал в грях – „грях, който не е смъртен“. Тогава молитвите ни биха по- могнали на нашия брат да се утвърди в Господа. Вярващите трябва да помнят, че гностиците са се отнасяли безгрижно към своето морално поведение, в пълен контраст на това, че „всеки, който върши правда, е роден от Бога“ (1 Йоан 2:29).
Стих 18–20. В тези стихове с израза „Знаем“ се разкриват три духовни истини, които са в абсолю- тен контраст с лъжливите учения на гностиците.
Стих 18. „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава“. Не е възможно за този, който е роден отново, да живее в постоянен грях, защото „него- вият зародиш пребъдва в Него; и не може да съ- грешава“ (3:9), „но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него“. Тези думи се отнасят до родените отново, които са пазени в Исуса Христа: „И Аз им давам вечен жи- вот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми“ (Йоан 10:28; 17:12, 15; 1 Петр. 1:5; Юда 24). Той е способен да ви предпази от подхлъзване.
Изразът „...и лукавият не се докосва до него“ означава, че дяволът ще се опитва да върже вярва- щия, но не ще успее, защото той „с Божията сила е варден“ (1 Петр. 1:5). Ние не можем със собст- вени сили да превъзмогнем лукавия.
Казано по друг начин, това естество, което е родено от Бога, не може да съгрешава и се намира в новородените, Неговият зародиш пребъдва в тях (3:9) и те стават участници в Божественото естест- во (2 Петр. 1:4).
Стих 19. „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия“. Това е Божият отговор и отговорът на християните като реакция на така нареченото суперзнание на гностиците, затова мо- жем твърдо да заявим: „Ние сме от Бога, роде- ни от Бога, ние сме от Неговото семейство и Му принадлежим“. Лукавият не може да ни грабне от Неговата ръка, затова пък за разлика от нас светът лежи под негов контрол, съзнателно или несъзна- телно (виж Ефес. 2:2, 3).
Стих 20. „Знаем още, че Божият Син е до- шъл“ (виж още Йоан 1:14, 18). Това е сигурност в Неговото въплъщение за разлика от твърдението на гностиците. Той дойде в плът, засвидетелствано от „водата и кръвта“, и на „нас Бог откри това чрез Духа“ (1 Кор. 2:10). „Дал ни е разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа“. Това е истинската духовна ре- алност: чрез ново раждане ние сме в Христа и Той е в нас (Йоан 10:30; 12:45, 14:9).
Стих 21. „Дечица, пазете себе си от идоли“. Йоан завършва своето послание с този практичес- ки съвет. Темата на неговото послание е реалният Господ Исус Христос – Бог дошъл в плът, както и истинското познание за Него е вечен живот. Така че Йоан, съзнавайки лукавството на Сатана, пре- дупреждава християните да се пазят от всяко лъж- ливо учение (1 Тим. 6:20; 2 Тим. 2:14), от учения, които са в противоречие с Истината, която дойде чрез Исуса Христа, с тяхната вяра и живот. Дано и ние да сме покорни на тези съвети.