Списание

 Има една дебнеща опасност, която застрашава истината завинаги да остане скрита от нас – когато сърцето поради егоистични причини умишлено се втвърдява срещу Словото на Бога. Това е състоянието на всички, които оби- чат тъмнината повече от светлината и поради тази причина те или бягат напълно от светли- ната, или когато са осветлени от нея, упорито отказват да й се подчинят. Алчният човек (среб- ролюбеца) гледа на човешката нужда и силно се противи на това тя да му повлияе по някакъв начин. Той си има строго изградена философия, която се справя чудесно с всякакъв случайно възникнал порив на щедрост. За да се поддаде на импулса на щедростта, събудена естествено от гледката на бедността, изисква отказ от ня- кои ценни за него съкровища, а това той няма да направи. Така че изворът на щедростта при него е замразен. Скъперникът пази златото си, бедният човек страда в бедността си и цялата хармония на природата е разстроена. Чудно ли е тогава, че Бог мрази сребролюбието? Но бъ- дете сигурни, че човешките чувства никога не могат да бъдат напълно задушени. Ако техният нормален път бъде преграден, те като река ще заобикалят преградата и ще намирят друг път, по който да сеят разруха, проклятие и унищо- жение. Ако християнинът се е вторачил твърде дълго в плътските удоволствия на този свят, не може да избегне появата на определено чувство на симпатия към тях, и това чувство неизбеж- но ще доведе до поведение, което е светско. И ако нашите сърца са осветлени от истината, но ние непрекъснато отказваме или сме небрежни да се подчиним на импулсите, които предизвик- ва, тогава ние осуетяваме движението на живот вътре в нас, и ако сме упорити в това, то ние оскърбяваме Светия Дух и Той остава мълча- лив. Писанията и постановленията, които Бог е вложил в нас, ни учат да обичаме истината и да се подчиняваме на сладките импулси на правда- та, които възникват вътре в нас. Ако обичаме нашите собствени души, то ние не ще търсим нищо друго и не няма да закоравяваме сърцата си на Божието говорене.

А Исус му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкро- вище на небето; и дойди и Ме следвай. Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот (Марк 10:21, 22). И не закоравявай сърцето си да загине (Пр. 19:18).