Всеки, който е наблюдателен и разсъждава, и не прекарва часове пред промиващия съзнанието телевизионен екран, а използва малкото останало благовремие да изучава Божието Слово, ще забележи, че съществува един вид дуализъм в нашия паднал свят, кой- то е отговорен за повечето от преследванията, понесени от вярващи- те, още от времето на Каин и Авел.
Има два духа на земята: Божия Дух и духа на Сатана, и те са във вечна вражда. Има две царства – Божие царство и Сатанинско царство. Има Божии чада и Сатанински чада. (Тук не става въпрос за не- покаялите се грешници, за които до последно има надежда за тяхното спасение, а за таки- ва, които съзнателно са предали сърцата си да служат на Сатана. Към такива Господ Исус се обръща, като ги нарича рожби ехидни.) Привидната причина за религиозната омраза може да бъде почти всичко, но истинската причина е почти винаги една и съща: древната вражда, която Сатана е изпитвал към Бога и Неговото царство по време на безславното си падение. Сатана гори от желание за неограни- чена власт над човешкия род и всеки път, кога- то тази зла амбиция е оспорена от Божия Дух, той неизменно отвръща с безжалостна ярост.
Книжниците и фарисеите, които Господ нарече Сатанински чада, мразеха Исуса без причина. Независимо от техните фантастични обвиненията срещу него, Христовите гонители не намериха нищо грешно в Неговото учение или в делата Му, та да възбуди в тях такова ожесточение и гняв, които те постоянно по- казваха към Него. Те го мразеха не за друго, а за това, което е.
„Когато (Господ Исус) рече това, един от
служителите, който стоеше наблизо, удари
плесница на Исуса и рече: Така ли отгова-
ряш на първосвещеника? Исус му отгово-
ри: Ако съм продумал нещо зло, покажи
злото; но ако добро, защо ме биеш?“ (Йоан
18:22, 23).
Възможно е, когато човек бъде осво- боден чрез Божията благодат от властта на Сатана, в която светът е окован, и е в единство с Христос, тогава светът да реа- гира инстинктивно към нас със същата ом- раза, която питаеше и към Господа Исуса.
Това е страхотен укор за нас като хрис- тияни, че нашето присъствие на този свят не може да развълнува сърцата на невярва- щите хора или ако това стане, то няма да е нещо повече от обикновено отегчение. Те ни посрещат с усмихната толерантност или ни пренебрегват напълно, а мълчанието им е поличба и знак. Това трябва да ни при- чини нощи на сълзи и часове на молитва, Господ да ни изобличи и да ни настави да бъдем наистина светлината и солта на земята.
Христовият Дух, който е в нас, ще про- вокира Сатана. Хората по света няма да се интересуват от това, в какво вярваме ние, и ще гледат с празен поглед на това как ние служим на Господа, но има едно нещо, което те никога няма да ни простят – присъствието на Божия Дух в нашите сърца. Те може да не знаят причината за това странно чувство на антагонизъм (противоречие), което се надига в тях, но то ще бъде все пак реално и опасно за тях. Сатана никога няма да престане да во- юва с „мъжкото дете“ (Откр. 12:5), а душата, в която живее Духът на Христос, ще продължи да бъде обект на неговите атаки.