Списание

В човешкия опит трудностите обикновено са свързани с комплекс от  ричини. Така е и с трудностите, на които се натъкваме в Библията. На въпроса защо е трудно да се разбере Библията не може да се даде бърз и еднозначен отговор – такъв отговор със сигурност ще бъде погрешен. Проблемът не е еднозначен (който няма варианти) и поради тази причина усилията да се намери единствено решение за това ще бъдат разочароващи. Въпреки това аз ще рискувам да дам кратък отговор на въпроса и макар че няма да е цялостен, той вероятно съдържа в себе си голяма част от отговорите на един твърде сложен и будещ размисъл въпрос. Аз вярвам, че ние намираме Библията за трудно четиво, тъй като ние се опитваме да я прочетем така, както четем всяка друга книга, но тя не е като другите книги. Библията е адресирана към всички хора, но очевидно е, че не всички се възползват от познанията, които дава. Библията прогласява, че „Бог сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят“ (Деян. 17:30), но виждаме, че само малцина се смиряват пред тази заповед. Божието Слово не обещава, че целият свят ще се спаси, макар този апел да е отправен към всички. Неговата вест е насочена към малкото избрани. Дали тези малцина са избрани от Бога в един суверенен акт на избор, или са избрани, защото те отговарят на определено състояние, оставям на всеки човек сам да реши, както той може, знаейки много добре, че решението му ще се определя от неговите основни вярвания по такива въпроси като предопределение, свободна воля (макар че такова смислово съчетание никъде не се среща в Библията), вечните постановления и други сродни учения. Но каквото и да бъде, а това само вечността ще покаже, очевидно е онова, което се случва пред нас: някои вярват, а други не, някои са морално възприемчиви, а други не са, някои имат духовен капацитет, а други нямат. Библията е за тези, които вярват, които са възприемчиви и които имат „друг дух“ (числа 14:24) в себе си, така че Библията е адресирана към тях. Тези, които не вярват, не са възприемчиви и нямат – ще четат Библията напразно. Точно тук очаквам някои читатели енергично да възразят по причини, които не е трудно да се намерят. Християнството днес поставя в центъра човека, а не е съсредоточено в Бога. Бог изчаква търпеливо човека, дори бих казал, с уважение към капризите на човека. Образът на Бога, придобил популярност за момента, е на разсеян Отец, който се бори с разбито сърце в отчаянието си да накара хората да приемат Спасителя, от Когото те обаче не изпитват особена нужда и към Когото проявяват много малък интерес. Тези самодостатъчни души виждат, че за да отговорят на Неговите щедри предложения, Бог ще направи почти всичко, дори ще използва всякакви методи и търговски похвати и ще им говори по възможно най- дружески и интимен начин, който можем да си представим. Това виждане на нещата е, разбира се, един вид религиозен романтизъм, който, въпреки че често използва ласкателни и понякога смущаващи термини за възхвала на Бога, все пак успява да направи човека звезда на шоуто. Представата, че Библията ще покори цели народи и ще ги обърне към Спасителя Христа, е създавала чувствително объркване както вътре, така и вън от църквата. Усилието да се приложи учението на Проповедта на планината (Господ Исус говори за блаженствата) на неновородени човеци и на цели народи по света е пример за това. Съдилища и цивилни структури са призовани да следват учението на Христос, което очевидно е невъзможно за тях. Да цитираме думите на Христос като ръководство за полицаи, съдии и генерали, означава да се изтълкуват напълно погрешно тези думи и разкрива пълна липса на разбиране относно целите на божественото откровение. Благите думи на Христос са за синовете и дъщерите на благодатта, а не за народите езичници, чиито символи са лъв, орел, дракон и мечка или звездата на Ремфан (Дан.7:1-8; Откр.13:1-3). Не само че Бог отправя Своите думи на истината към онези, които са в състояние да ги получат, но Той всъщност прикрива тяхното значение от тези, които не са в състояние. Проповедникът използва притчи, за да направи ясна истината; нашият Господ често ги използваше, за да изобличи неискреността в сърцата на нечестивите човеци, които съзнателно се бяха отдали на всякакво зло. Притчите бяха простички и взети от живота, но причината да останат скрити от мнозина беше тяхната непримиримост към учението на Христа. Причината се криеше в самите тях. Те бяха изградили за себе си една стройна теория за своето бъдеще и за нищо на света не искаха да се разделят с нея. Затова Господ Исус каза: „За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи? Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: виждаме, грехът ви остава“ (Йоан 9:39-41). Съвременните опити да се проповядва Словото често правят компромис с греха в човека, за да му „помогнат“ да се чувства уютно и необезпокоявано, докато притчите на Христа остават загадка за Божиите неприятели по простата причина, че те са изобличени и не искат да видят себе си в тях. По този начин истинският смисъл на притчите остава загадка за тях. Така че учениците Му могат да разберат, а враговете му не могат (вж. Матей 13:10-17). Така както огненият стълб даде светлина на Израел, но беше облак и мрак за египтяните, така думите на нашия Господ блестят в сърцата на Неговия Свят народ, а ходещите самоуверено в своето неверие остават в мрака на морална нощ. Спасителната сила на Словото е запазено за тези, за които то е предназначено. Или ако искате да го кажем с думите на апостол Павел: „Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа