Лука ни е добре познат както като автор на Евангелието, носещо неговото име, така и на Деянията апостолски. В Новия Завет той пише най-много стихове. Така че може да ви изненада фактът, че неговото име се споменава само на три места (Кол. 4:14; 2 Тим. 4:11; Филим. 1:24). Тези места, в които е споменат обаче, ни помагат да си изградим картината на неговата близост и дружба с апостол Павел.
Ние ще ограничим нашите размишления за Лука върху три характеристики, които го отличават.
Точният историк
От неговите писания става ясно, че Лука е бил човек с големи литературни способности. Той е бил прецизен наблюдател на малките подробности, човек с огромни познания за класиците, обучен в мореплаването и образован лекар. Неговият най-голям принос обаче се състои в това, че е оставил след себе си двa великолепни исторически разказа за Божието събрание: „Евангелието според Лука“, което някои наричат „най-красивата книга на света“, и „Деянията на Апостолите“. Без тези негови писания със сигурност ние бихме били духовно по-бедни. Неговите записки за чудотворното зачатие и детството на Господ Исус, предадени от гледната точка на Мария (Лука 1-2), са съвършеното допълнение на записките на Матей (Мат. 1-2). Той също записва „Деянията на Апостолите“ – книгата, която свързва като мост евангелията и посланията и ни помага да ги разбираме по- добре.
Но по какъв начин е писал Лука? Неговите методи са описани в пролога на Евангелието му (Лк. 1:1-4), което служи като въведение и на двете книги. Той е използвал очевидци (1:2), писал е точно и подробно (1:3) и е имал една определена цел в писането си (1:4). Като вещ историк, Лука е събирал информация от източници, близки до фактите, и търпеливо е пресявал доказателствата, докато не се е убеждавал в истинността им. След това е подреждал тези факти в последователност и ги е предоставил с евангелска цел. Нужен е само бегъл поглед над двете му творби, за да се открие сърцето, което гори с огъня на Благовестието. Не би било учудващо, ако именно той е „брата, чиято похвала е в делото на благовестието“ (2 Кор. 8:18).
Дали неговите писания са издържали теста на времето? Когато говорим, че Лука е използвал различни източници, ние не отричаме факта, че писанията са боговдъхновени. Неговата точност е била поставяна под въпрос не веднъж или два пъти сред светските среди, но твърденията винаги са били опровергавани по-късно, чрез археологически доказателства. Шотландският археолог Сър Уилям Рамзи, пропътувал надлъж и нашир Мала Азия, бил сигурен, че неговите изследвания напълно ще дискредитират достоверността на „Деянията на Апостолите“. Той тръгнал с цел да „осъди“ Лука. Но неговото заключение в края на живота му на изследовател е както следва: „Допълнително проучване... показва, че книгата може да се използва за най-щателно изследване като авторитет за фактите, свързани с Егейския свят, и че също така тя е написана с огромна преценка, умение, изкуство и усет за истината, така щото може да бъде образец на исторически изказ“ (Връзката на неотдавнашните открития с надеждността на Новия завет, У. М. Рамзи). Всяка историческа подробност, описана в Деянията, е вярна.

Възлюбеният лекар
Един друг, добре известен факт е, че Лука е описан от апостол Павел като „възлюбения лекар“ (Кол. 4:14). Този пасаж също потвърждава че Лука не е бил юдеин. Апостол Павел споменава Аристрах, Марк и „Исус, наречен Юст“, като за тях заявява, че са единствените съработници от обрязаните, които са му били утеха (Кол. 4:11). След това споменава още няколко негови съработници, сред които е и Лука. Става пределно ясно, че Лука не е бил сред „обрязаните“. Не знаем дали е бил римлянин или грък, макар мнозина да смятат, че е бил грък поради неговата наблюдателност и познания за морето. Ако приемем предположението, че Лука е бил грък, то за да бъде лекар, той е трябвало да бъде много високообразован и със сигурност се е ползвал с голяма почит сред обществото.
В Евангелието от Лука са загатнати много детайли, които потвърждават, че авторът му е бил доктор. Той проявява особен интерес към чудесата на изцеляване (много от тях не са споменати в нито едно от другите три евангелия), понякога използва специална терминология, що се отнася до изцеленията, отбелязвайки специално жените и децата. Явно е бил запознат с най-подробните детайли покрай /подробностите за зачатието и рождението на Господа.
Лука е бил с Павел в Малта след корабокру- шението, записано в Деяния 27. Там Павел изце- лява бащата на Поплий, „първенеца на острова“, а след това „и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха“ (Деяния 28:7- 10). В този пасаж са използвани две различни думи за изцеленията. Първата има значението на чудотворно изцеление чрез Павловите ръце, а второто е медицински термин, който означава приемането на медицинска помощ. Лука е рабо- тил заедно с апостола. Не е ли това пример на напредването на благовестието чрез живот изпъ- лнен с трудности и устояване за Христа? Някой беше казал, че това е съвършен пример за про- поведник и мисионер медик, които са работили заедно.
Разбира се, употребата на израза „възлюбеният лекар“ (Кол. 4:14) има по-дълбок смисъл. Апостол Павел понякога говори за собствените си физически нужди и болежки. Несъмнено той е бил подкрепян и подпомаган от този доктор, който е станал негов верен другар в благовестието.
Верният другар
Последното писмено споменаване на Лука от страна на апостол Павел е изпълнено с патос. Не е трудно да усетим Павловата признателност към
своя спътник. Във време на масово изоставяне Павел пише на възлюбения си Тимотей: „само Лука е при мене“ (2 Тим. 4:11).
Във въведението на Деянията Лука говори за себе си с подразбрано „аз“ (Деян. 1:1). В следващите глави на книгата има три раздела, в които използва местоименията „нас“ и „ние“ (Деян. 16:10-18; 20:5 – 21:18; 27:1 – 28:16). В тези случаи Лука е спътник на апостол Павел. Веднага прави впечатление, че във всички тези части от Деянията става дума за мореплаване. Дали това ще е пътуване до Европа като пионери мисионери там, или утвърждаване и насърчение на стареите в Ефес, или пътуването до Рим като затворници на борда, Лука е бил постоянен спътник на апостола. Неговите познания за морето и мореплаването стават най-явни в случката с корабокрушението от Деяния 27. Затова и някои смятат, че той е бил корабен лекар.
И така, заключителните думи на Павел разкриват колко верен е бил Лука като другар и спътник на апостола. Лука е бил единствената допирна точка с външния свят и човешкото състрадание и утеха, дори и в самото „навечерие“ на екзекуцията на апостола. Хеберт записва: „Той не само е бил физически до Павел, но също така всеотдайно е бил 'с' него и във всичко, което се отнася до напредването на познанието за благословения Спасител и Господ“.
От нашето кратко размишление върху ли- чността на Лука стана ясно, че той е бил от езически народ, бил е високообразован човек, компетентен наблюдател, професионален доктор, ненадминат историк и най-вече верен другар. Той би могъл да бъде много успешен и почитан човек във всяка една общност, но вместо това той е предпочел да постави себе си, всичките си умения и всичко, което е имал, пред Господните нозе. И с това свое действие той се оприличава на апостол Павел, който казва: „Какво да сторя, Господи?“ (Деяния 22:10).
Въпросът, който е отправен както към автора на статията, така и към нейните читатели, е много ясен. Копнея ли да живея изцяло и всеотдайно за Христа? На всеки един от нас Бог е дал уникални способности и специфични качества. Дал ни е също и духовни дарби. Колко по- значително ще е влиянието ни в общността, ако като Лука поставим всичко пред Христос, за да бъде използвано от Него. Бог може да извърши много неща чрез този, който е всецяло отдаден на Него.
