Други пък разчитат на видения, сънища и др. свръхестествени явления.
За много странични наблюдатели днес се оказва, че промяната, която трябва да настъпи при новорождението, не е такава, каквато е била навремето. Твърде често опитът да се премине от другата страна на бездната оставя търсещия неудовлетворен и дълбоко разочарован. Някои се опитват, давайки всичко от себе си, да загърбят стария начин на живот и да отворят нова страница в жизнения си път, като постепенно се коригират, достигайки до някаква модифицирана и несъвършена форма на християнство, подправено с престорено чувство на удовлетворение, и се опитват да съживят своя духовен живот чрез различни трикове, за да му придадат наслада и блясък.
Знанията, които дават така наречените съживителни кампании – идващи и отиващи си, без да издигат моралното ниво на големи и малки градове, където те се провеждат, със сигурност ни дават повод сериозно да се замислим. Някъде нещо не е наред. Може ли провалът на благовестието да извърши морална промяна да е всъщност провал на пратеника да разбере и да предаде истинското значение на Христовото послание? Може би в желанието си да спечелят още една душа тези „съживители“ правят Пътя на Живота прекалено лесен? По всичко изглежда, че това е точно така. В други времена не е било нещо необичайно да станеш свидетел на затварянето на кръчми и бордеи като пряк резултат от проповядването на посланиетона Христос. Със сигурност трябва да има разлика в акцента между посланието, което са проповядвали в онези дни, и неефективното послание, което се проповядва днес.
Не е възможно Евангелието само със своя етимологичен смисъл (произход, история и родствени връзки на думите) на Добрата новина да ограничи така радикално липсата на морал. Това, че „Христос умря за греховете ни според Писанията“, е наистина добра новина. Това, че Той стана жертва и чрез Себе Си ни очисти от греховете ни и седна отдясно на Величието в небесата, откъдето като Ходатай посредничи за благодат на всички вярващи, е прекрасна, окуражаваща новина за обременените от грехове човеци. Но да се ограничи християнското послание само до тази една истина, означава да ограбиш голяма част от неговия смисъл, което няма да доведе до резултатно проповядване, тоест да доведе човека до съзнанието за грях.
Факт е, че посланието на Новия завет обхваща много повече от това да бъдеш помилван. Това е послание за прошка, и слава на Бога за това, но то е и послание за покаяние. То е послание за изкупление, но е и послание за въздържаност, правда и благочестие в настоящия свят. То ни казва, че ние трябва да приемем Спасителя, но също така ни казва, че ние трябва да се отречем от нечестието и светските страсти. Посланието на Евангелието говори за поправление, да бъдем внимателни, говори за отделяне от света, за носене на кръста, както и да бъдем предани към Божието царство, дори до смърт.
За да бъдем точни, всички тези истини са следствия от Евангелието, те не са самото Евангелие, но са неразделна част от общото послание, което трябва ясно да декларираме. Никой човек няма власт да разделя истината и да проповядва само част от нея. Защото, ако направите това, означава да отслабите вестта за спасение и да я направите неефективна.
Но това е много повече от просто даване на определения. Нашето говорене трябва да е сол и светлина. От солта може да щипе, но солта дава и вкус на ястието. Така и нашето благовестие трябва да изобличава грешника за грях и нашето състояние като Божии синове трябва да е пълно с Божията благодат, която дава вкус на благовестието. Да предлагаме на грешника дара на спасението, основаващо се на делото на Христа, а в същото време, като му спестяваме огромната отговорност, пред която стои, означава, че го лъжем, т. е. казваме половината истина, което е лъжа. По този начин ние ставаме отговорни пред Бога и състоянието на тази невъзродена душа, която насила сме „вкарали“ в Божието царство, става още по-лошо. Затова Господ Исус предупреждава: „Но горко вам... защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат“ (Мат. 23:13).
Много евангелски учители наблягат толкова силно на свободната, безусловна благодат, че се създава впечатлението, че грехът не е сериозен въпрос и че Бог не му обръща внимание. Той е загрижен само за нашето бягство от последствията и тогава Евангелието не представлява нищо друго, освен начин да избягаме от плодовете на нашето минало. Така истинското покаяние загубва своя смисъл в устите на тези „проповедници“, за които покаянието е лесен проблем, с който те с лекота ще се справят, и тогава състоянието на търсещата спасение душа става още по-лошо. Често покаянието се представя като обръщане на 180 градуса. Така приносителите на тази идея могат достойно да се наричат – „обръщенци“. Да, истинското покаяние води до промяна, и то много сериозна, но това, което се спестява, е да се каже, че тази промяна настъпва след смърт. И това, което възкръсва, е новият човек, свързан с Христа. „Защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога“ (Колос. 3:3).
Сърцето, което е почувствало тежестта на собствения си грях и заедно с това е видяло страховитата белота на Правдата на Всевишния Бог, никога няма да повярва, че вестта за прошка без трансформация е послание на добра новина. Да се прости миналото на един човек, без да се трансформира неговото настояще, е да се потъпче моралната искреност на неговото собствено сърце. В подобен род проповеди, където не се засяга истинската цена, която трябва да плати човек, Бог не взема участие. А истинската цена, която трябва да плати всеки, който търси Бога, е тази: „...който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Мат. 10:39).
Ние трябва да имаме смелостта да проповядваме цялата истина. По този начин ние несъмнено ще загубим приятели и ще си спечелим редица врагове. Но истинският християнин не ще скърби твърде много за това. Той има достатъчно неща, които трябва да направи, за да угоди на своя Господ и Спасител и да бъде верен към душите на всички хора. Това може да го заангажира твърде много, за да му остане време да съжалява за неодобрението на заблудените човеци.
Предопределението
Бог няма да ни държи отговорни, ако не разбираме в какво се крие тайната на Божия избор, предопределението или Божественият суверенитет (право на върховна власт). Най-добрият и най- сигурен начин да имаме мир в сърцата си относно тези истини е да повдигнем очите си към Бога и в най-дълбоко смирение и почит да кажем: „О, Господи, Ти знаеш най-добре“. Тези неща принадлежат на дълбоката и загадъчна проницателност на Божието всезнание. ЛЮБОПИТСТВОТО ДА ВНИКНЕМ В ТЯХ МОЖЕ ДА НИ НАПРАВИ ТЕОЛОЗИ, НО НИКОГА НЯМА ДА НИ НАПРАВИ СВЕТИ.
