„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли“ (Исая 55:8, 9). А Божият Син, Господ Исус, каза на Никодим, юдейския началник: „Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?“ (Йоан 3:12). Ако бихме могли да поберем Бога и цялата Негова истина в малкия си ум, Той щеше да бъде един твърде нищожен Бог! Има много неща в Божиите писания, които потвърждават тази истина, но ние ще споменем само четири от тях.
Първо, Бог винаги е съществувал и винаги ще бъде. Той е описан като „вечен“ в книгата Второзаконие 33:27: „Вечният Бог е твое прибежище“. Всичко това, което виждаме и знаем, има начало и ще има край. Това е примерът, даден в Исая 55:8: „Моите помисли не са като вашите помисли“. В резултат, ние не можем да „разберем“ какво представлява вечността, но вярваме в нея.
На второ място, ние можем да слушаме внимателно само един човек в даден момент, но не и в тълпата, където има множество гласове. Това не се отнася до Бога. Когато ние и хиляди като нас отправят молитва към Бога, Той ни слуша „и увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша“ (I Йоан 5:14). Бог знае помислите ни във всеки един момент и целият наш живот се записва при Него по един невидим за нас начин. За нас това е чудно и невъзможно, но за Бога е възможно и Божието Слово ни уверява в това:
„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден“ (Мат. 12:36).
„Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му. Тия ще бъдат Мои, казва Господ на Силите, Да! избрана скъпоценност, в деня, който определям ... Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи“ (Малахи 3:16–18).
Дали това може да ни помогне да осъзнаем как всеки един инди- видуално ще застане пред Бога? „Защото всички трябва да заста- нем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тя- лото, било добро или зло“ (II Кор. 5:10). Нашите ограниче- ни умове не могат да осмис- лят подобна сцена, но „след това“ ние „ще бъдем подоб- ни Нему“ (I Йоан 3:2) и тога- ва ще разберем напълно онова, което сега за нас е невъзможно.
На трето място, нашите умове имат трудност при схващане на привидните раз- личия в истините за суверенитета на Бога и човешката отговорност. Отказът да се при- еме това може да доведе до небалансирани и неправилни изводи, които от своя страна могат да доведат до грешки, в които ние не успяваме да оценим Божия свят характер . Типичен пример в Библията, който може да ни помогне да имаме балансиран възглед за Божията суверенна воля и човешката отго- ворност, намираме в Йоан 6:37: „Всичко, ко- ето Ми дава Отец, ще дойде при Мене (су- веренитет), и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя (отговорност)“. Така, само в един стих се сблъскват Божието предузна- ние и човешката отговорност – изразена в това, че човек трябва да се покае и да се примири с Бога. Такива примери има много както в Стария завет, така и в Новия завет.
На четвърто място, ние имаме затруднения при разбиране на Божията сила, показана при сътворението. Пророк Еремия ни напомня, че не може да се изброи небесното множество, нито да се измери морският пясък (Еремия 33:22). Тези две илюстрации ни помагат да осъзнаем невъобразимия брой на звездите в небето и на песъчинките по морския бряг. Песъчинките са малки и близо една до друга, звезди- те са големи и далеч една от друга. Пясъчните зърна из- глеждат еднакви по размер, но звездите са най-различни. Песъчинките са притиснати заедно, а звездите отстоят далеч една от друга. Псалом 147:4 ни казва, че Бог знае броя на звездите и всяка на- зовава по име! Лука12:7 ни дава пример от личния жи- вот като казва: „Но вам и космите на главата са всич- ки преброени“.
Това са въпроси, които могат да се разбират един- ствено само чрез вяра, и ние не разчитаме на човешката интелигентност, която ви- наги се проваля в тези въз- вишени истини, свързани с нашия Бог. Можем само да се възхищаваме от Неговата сила и колко велики са по- знанията Му!
И не на последно мяс- то, Бог открехва вратата за познаване на Неговата воля пред тези, които предсто- ят в смирение пред Него и „са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръв- та на Агнето“ (Откровение 7:14), защото Той им е дал Утешител, Светият Дух, кой- то ги учи на всичко, и им на- помня всичко, което Господ Исус е казал (Йоан 14:26). Затова апостол Павел заявя- ва: „Защото вие всички сте синове на светлината, сино- ве на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината“ (I Сол. 5:5).