Списание

Апостол Петър говори, че единствено само тези, които са облечени в Христовата правда, могат да устоят в Божието присъствие – Божията Правда, която е като огън пояждащ (виж Ис. 33:14,15): „А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (II Петр. 3:13).

Така разбираме, че вселената е изцяло засегната от греха и няма кътче от нея, за което да се каже, че е чисто и че е достойно да се яви пред Бога, без да бъде погълнато от огъня на Божия справедлив Съд. Единственото, което може да устои на поглъщащия огън, е Христовата правда. С нея са облечени тези, които са родени отново (виж Йоан 3:3), участници в първото възкресение. Затова Господ Исус казва, че „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре“ (Йоан 3:6), а пък апостол Йоан дава ясно да се разбере, че роденото от Духа е роденото от Бога, сиреч това е Новото естество в Божиите чада: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога“ (I Йоан 3:9). Затова тези, които са родени отгоре, докато са в тези телесни хижи, трябва да следват съвета на апостол Петър: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото, ако тия се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос“ (II Петр. 1:5- 8).

Затова надеждата на Изкупените е, че при възкресението те ще бъдат облечени в Нови тела, които ще отговарят на чистотата и съвършенството, което Божията правда изисква.

Простичката истина, която ни разкрива Божието Слово, е тази: Ние всички живеем в едно пусто и изнурено място, което поради греха се е превърнало в пустиня. Такива са и нашите сърца в греха, преди да бъдем родени отново. Но Божията благост издирва тези, „които се бояха от Господа, и които мислеха за името Му. Тия ще бъдат Мои, казва Господ на Силите, Да! избрана скъпоценност...“ (Малахи 3:16, 17). Тези, които чрез покаяние и вяра дойдат при нозете на Христа, биват родени отгоре и този зародиш пребъдва в Него. Те са запечатани със Светия Дух за деня на изкуплението, когато ще се облекат в славните тела, които Бог е приготвил за Своите чада (виж Еф. 1:13; 4:30).

Така разбираме, че тези, които са родени отново, имат:

– Ново състояние,

– Нов живот,

– ще бъдат облечени в Нови славни тела,

и за всичко това Бог е приготвил:

– Ново небе,

– Нова земя.

Всичко ще бъде Ново и съвършено, без

петно или поквара. Тук няма място за Стария човек, за Старото естество или Старото небе и Старата земя. „Затуй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (II Кор. 5:17).

Според автора на статията така бленуваното от някои хилядагодишно царство не може да дойде и да се установи на тази земя, която Бог прокле (Бит. 3:17; 5:29), по простата причина, че земята падна под осъждение поради греха. Това бих го сравнил с утопичните идеи, към които се стреми човек и които историята непрекъснато доказва, че това е невъзможно – да пресъздадеш Божието царство тук, на земята. А в Божието Царство не ще „влезе нещо нечисто“ (Откр. 21:27). А пък апостол Павел казва, че чистотата е характерен белег за мястото, където е Божието присъствие:

„Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тяхщеходя;ищеимбъдаБог,итещеМи бъдат люде“. Затова „Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто“; и „Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“ (II Кор. 6:16-18). Затова Господ Исус каза: „Моето царство не е от този свят...“ (Йоан 18:36). Апостол Павел допълва: „плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното“ (I Кор. 15:50).

Господ Исус изключи възможността да има междинно състояние между чисто и нечисто, като каза: „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Лк. 16:13). Така и в Откровение на Йоан също се описва едно такова колебливо състояние като непригодно за Божията святост: „Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (Откр. 3:16). Чистотата на Божиите чада идва от това, че те са родени от Бога, а не поради тяхно решение или усилия. Характерно за тях е, че Бог ги познава поименно и те са Негови, и никой не може да ги грабне от ръката Му. Те са облечени в Христовата правда, а не са облечени в своя правда. Хората от света търсят правда, но не приемат Христовата правда, затова мнозина ще се стараят да влязат през „тесните врата“, но не ще могат! (Лк. 13:24). Влизането през „тесните врата“ е да се покаеш и да се предадеш (довериш) напълно на Христа, което означава да УМРЕШ ЗА СЕБЕ СИ. Трябва да умреш, за да възкръснеш. Ако нещо не е умряло, то как ще възкръсне?

Както казахме в началото, Божието Слово говори за два вида възкресение – телесно (ново възкресенско тяло) възкресение при пришествието на Христа и духовно възкресение, когато сме родени отново: „ даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса“ (Еф. 2:5); „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога“ (Кол. 3:1). Ако това не стане в нашия живот, означава, че Бог не ни познава, въпреки че можем да си мислим, че ние Го познаваме и извършваме дела за Него. Но Господ ще каже: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:23).

И сега, на фона на тези разсъждения, нека да изясним какво означава:

„Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:6).

Нещата в Божието Слово не са дело на ума и не се разбират по умствен път, те са духовни и се разбират по духовен път. Ако се опитваме да нагодим Божиите истини по наш начин, тогава се получава бъркотия – Вавилон. А Вавилон е още една картина за царството на тъмнината.

В горецитирания стих от Откровение на Йоан се говори за Божия народ, които са Свещеници Богу (виж Изх. 19:4-7; I Петр. 2:9- 10). Това са всички изкупени чрез кръвта на Божия Агнец от началото на сътворението до пришествието на Христа. Това са всички, които като живи камъни са вградени във Вечния град, чиято Основа е крайъгълният камък Господ Исус Христос. Те всички – преди Господ Исус и след Него – са оправдани въз основа на жертвата на Исуса Христа, както това ясно е казано от апостола:

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, – за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса“ (Рим. 3:23-26). А това, че старозаветните се оправдаваха чрез вяра в Помазаника, Господ Исус ясно го каза

като даде пример Авраам: „Баща ви Авраам се радваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се възрадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (Йоан 8:56-58).

Това е Божият народ, събранието Господне, чиито основи са поставени още преди сътворението, това е Царското Свещенство, люде, които Бог придоби, за да възвестяват превъзходството на Този, Който ги е извел от тъмнината в Своята чудесна светлина. Това са тези, които чрез вяра в Помазаника се оправдават от Бога и възкръсват за нов живот. Живот на познание на Истината, която е в Божия Помазаник – Този, Който Бог помаза за Цар. Това е първото възкресение. „И като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса“. Затова в Откровение на Йоан се казва: „Блажен и свят, който участва в първото възкресение...“ Единствено свят е този, който има Христа в сърцето си, както казва и апостол Павел: „Съразпнах се с Христа и вече не аз живея, но Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Ако имаме Христа, имаме този живот, но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов, сиреч този човек не принадлежи на Бога. Блажени са тези, които са спасени по благодат, сиреч съживени заедно с Христа (Еф. 2:5). Те са участници в това първо възкресение и те са наследници на вечния живот, техните имена са в Книгата на живота, защото „Господ внимаваше и слушаше и написа се възпоменателна книга пред Него за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му“ (Малахи 3:16). Блажени са тези, които са участници на духовното възкресение, защото те ще възкръснат в слава за вечен живот при пришествието на Христа и ще бъдат облечени в Нови тела. За тях Бог е приготвил Ново небе и Нова земя. Това е второто възкресение, при глас на архангел и Божия тръба (I Сол. 4:16)! „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си“ (Фил. 3:20, 21).

Когато се казва, че Божиите чада ще царуват с Христа 1000 години (Откр. 20:6), трябва да знаем, че тези години са времето, през което ще се съгради Новият Ерусалим, градът, който има вечни основи, в който всички изкупени чрез кръвта на Помазаника като живи камъни се съграждат в духовен дом, за да станат свято свещенство (I Петр. 2:5), сиреч това е един жив организъм, а не организация. Тези 1000 години показват целия период от време, в което се е изпълнявало Божието предвечно намерение – да събере люде за Свое притежание, Царско свещенство, Свят народ (I Петр. 2:9). Именно затова се казва, че тези, които са Свещеници на Бога и на Христа, те са и блажени, защото са участници в първото възкресение, защото са възкръснали за нов живот, като са умити в кръвта на Агнеца. Над тях втората смърт не ще има сила (Откр. 20:6). А тези, които не са участници в първото възкресение, сиреч не са се примирили с Бога чрез истинско покаяние (умиране и духовно възкръсване в Христа), те ще възкръснат при пришествието на Христа, обаче за осъждение, и тяхната участ ще бъде огненото езеро, приготвено за дявола и неговите ангели – това е втората смърт (Откр. 20:15).

1000 години

При дискутиране на тази тема бих казал, че мнозинството от вярващите застъпват тезата, че на земята ще дойде теократично царство от 1000 години. Без да се впускам в подробности кой как го вижда това земно те- ократично царство, искам да отбележа, че за ав- тора на тази статия такова разбиране по-скоро обслужва нечии човешки амбиции, отколкото да служи за насърчение на истински повярвалите. Тук ще се спра само за кратко с някои раз- мишления върху смисъла на хилядагодишното царуване с Христа, като виждам, че това има по-скоро духовен, отколкото земен характер. Ако това царство беше от земно естество, то Господ Исус нямаше да каже: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36), а пък апостолът допълва: „Защото Божието царство не е ядене и пиене...“ (Рим. 14:17), и т. н.

Изразът „хиляда години“ ясно дефинира определено време, но Божият приоритет не е според човешката природа, която предпочита обикновено материалното пред духовното, вещественото пред невидимото или – материалния свят пред духовния невидим свят. Например Божия приоритет го виждаме в стиха: „И тъй, да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният

Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му...“. Тук виждаме, че истинският духовен смисъл са Божията милост и Вярност, които Бог има за всички, които са Негови – не само за 1000 поколения, но и за 1001, 1002 и т. н. поколения. Докато засегнатата от греха човешка природа ще отдаде повече значение на материалния обект – хиляда поколения. Това е само един бегъл пример за това на какво отдаваме първостепенно значение. Въпрос на приоритет! Още повече Бог ни говори чрез пророк Исая: „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли“ (Ис. 55: 8, 9).

Така числото хиляда има преди всичко свое духовно значение, както виждаме на много места в Божието Слово, където 1000 означава много. Например в книгата Изход 37:7 се говори за

хѝляди поколения (Изход 37:7):

хилџда поколения (Втор. 7:9),

хѝляди хълмове (Пс. 50:10),

хиляди по хиляди (Евр. 12:22), т. е. изразява

число твърде голямо, за да бъде преброено.

В случая, когато разглеждаме хилядогодишното царство, числото 1000 е обвързано с дименсията време.

От друга страна, трябва да знаем, че за Бога няма време. Времето бе създадено за нас още в началото на Сътворението и то ще се прекрати като физическа дименсия в края на времената. Бог е вечен и за Него дименсията време не е от значение. Времето, както сме казвали, е наниз от събития върху времевата права, започваща от сътворението и завършваща със „скончанието на времената“ (I Петр. 1:20). Ние като творение участваме в тези събития, те са част от нашата природа и за нас е невъзможно да застанем в позицията на външни наблюдатели, докато за Бога Той стои над тези събития, Той е техният творец и Той вижда всичко още преди да е станало от наша гледна точка.

Тогава с думите, които Господ Исус каза: „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят“ (Откр. 22:13), Той свидетел- ства за Себе Си, че Той е Пътят, Истината и Животът за целия период от човешкото битие на тази земя – от начало до края на времената. Началото на времето започва с началото на сътворението и „скончанието на времената“ приключва с Пришествието на Господ Исус.

Но това казва за нас, за да знаем, че главната Божия цел от сътворението до края на време- ната е Господ Исус, за Когото се свидетелства, че няма начало и край, както е казано по при- мера с Мелхиседек: „... без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот“ (Евр. 7:3).

Още е казано: Исус Христос, „Който наис- тина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас“ (I Петр. 1:20).

Затова апостол Петър наставлява Божиите чада да знаят, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден, сиреч Господ ще изпълни Своето намерение независимо дали за един ден, за един миг или за хиляда години, или за 999 години. Тук приоритета е – какво Бог ще направи, а не за какво време. В Божието Слово числото 10 или производните му – 100, 1000... и т. н., винаги показват символиката на нещо, което е напълно завършено (виж притчата за изгубената драхма, Лк. 15:8). Числото 1000 е мощен израз, показващ изпълнението на Божието намерение, защото няма ограничение за Божията благодат, нито по височина, нито по дължина, нито по ширина, както казва апостолът: за „да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината...“ (Еф. 3:18). Така виждаме, че за да разберем значението на числото 1000, трябва да разберем какъв е приоритетът в Божието намерение и какво участие вземаме ние, човеците, в него. За да разберем заедно с всичките светии тази тайна, Бог трябва да ни е направил участници на това Свое намерение – да бъдем помилвани заради Христа и да бъдем въдворени в строежа на Неговата Цел – Божието Царство. Имаме три духовни дименсии, които изпълват този свят:

– височина – това е Божията благодат, която слезе от небето чрез Господа Исуса Христа. Това е Божието средство за спасение на човека и то е напълно достатъчно и съвършенно.

– широчина – това е спасителната Божия благодат, предназначена за цялата ширина на земята, която се яви чрез жертвата на Господа Исуса Христа на Голгота и която спасява хора от всички народности, без да се слагат граници и да се поставят разлики между народите. Това е ЦЕЛТА на Божията благодат и тя е напълно достатъчна и съвършенна за всичките човеци;

– дължина – това е Божията благодат, спасяваща грешници през целия период от

време, който е зададен от Бога – от начало до края, чрез Този, Който е първият и последният. Това е СИЛАТА на Божията благодат и тя е напълно достатъчна и съвършенна да извърши Божията воля.

Когато умножим тези три значения (дименсии) едно с друго, резултатът е равен на Божия Свят Народ, Новия Ерусалим, Невястата Христова. Такова е и древното значение на числото 1000. То се получава като умножим три пъти числото 10, а Библейското значение на числото 10 е завършеност на Божието намерение. Четвъртата дименсия (размер) в призива на апостол Павел е дълбочина. Това е личното участие, което всеки е взел в изграждането на своя духовен живот. Тези, които са градили със скъпоценни материали, тяхната работа ще устои (I Кор. 3:13) и те ще получат своята награда. Дълбочината, това е колко си пребъдвал и какви богатства си събирал за небето, сиреч за Божието Царство (Мат. 6:19, 20). Да издирваме Божиите дълбочини, означава да имаме лично общение с Бога чрез Светия Дух. „А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини“ (I Кор. 2:10-16). Тъй като само скъпоценният материал ще устои, то и изгледът на Божието Царство, „светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал... Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръста, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви“ (Откр. 21:10-16).

Блажени тези, които са умити в кръвта на Агнеца Божий, защото те ще царуват на земята (Откр. 5:10) с Христа 1000 години (Откр. 20:6). А след пришествието на Господ Исус, след второто възкресение, при глас на Архангел и Божия тръба, те ще царуват до вечни векове (Откр. 22:5) на Новата земя и Новото небе, защото „Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява“ (Откр. 22:5).

„Оня, Който свидетелства за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе! Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин“ (Откр. 22:21).