Това абсолютно вярно и истинно в същността си възклицание обаче е нож с две остриета.
От една страна, то е свидетелство за всички човеци, че Господ Исус Христос е бил мъртъв и вече не е! Едно чудно свидетелство за най-значимото събитие в човешката история. От друга страна обаче, използването на този израз е превърнал същността и смисъла му в безпредметна ритуалност, лишена от силата си.
Всъщност за повечето хора това не е просто традиция, а нещо толкова далеч от ума, че за предпочитане е изричането му на стар черковнославянски, за да се избегне излишната неловкост и нелепост, която би могла да бъде предизвикана при изричането на съвременен български език: „Христос възкръсна!“ „Наистина възкръсна!“
По този начин „благият“ израз става толкова суетен и лишен от съдържанието си, че се превръща по-скоро в синоним на козунаци и боядисани яйца, отколкото на победа над смъртта. Видно е също, че това възклицание отдавна не се взема насериозно, тъй че изричането му покрай „светлия християнски празник“ Великден се смята за догма, а този, който го произнася, се счита за нормален, възпитан, образован и грамотен българин. Контрастът с апостолите и ранните християни, описани в Библията, е очеваден. Почти всички те са били мъченически убити именно поради увереността си в твърдението, че Исус Назарянина е бил възкресен от мъртвите и се е възнесъл на небето в Божията слава и сега седи отдясно на Бога, и идва ден, когато ще дойде отново (виж 1 Кор. 15:3-8; Марк 16:18; Отк. 22:20). За други пък, със същата тази надежда и непоклатима вяра, подарена от Бога, в Писанията пише така: „...изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с триони прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен...“ (Евр. 11:36-38).
България е „християнска нация“, ще каже някой в опит за защита, и то с пълно право, все пак имаме някои от най-величествените стари и красиви храмове, стенописи и икони. Ако се даваше предимство на Божието слово вместо на човешките повеления обаче, може би щеше да е известно, че „Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце“ (Деяния 17:24-25); „че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един“ (I Кор. 8:4); „Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш...“ (Изход 20:4-5).
И сега, 20 века по-късно, нищо не се е променило от апостолското послание, предадено им от Бога. Смисълът, значението и разбирането обаче са коренно различни. Твърдението, че Господ Исус като Човешки Син е безгрешен, така щото смъртта не е имала власт над Него, и че Той е дал живота си доброволно за греховете на света (виж Йоан 3:16), и че Този Човек е не друг, а сам Божият Син, дошъл в плът, подобна на нашата, но без грях, е било толкова радикално тогава, колкото е и сега! Разликата е в това, че тези, които сега са принудени да засвидетелстват тези слова от традиционна гледна точка, обездушават Този човек, така че за тях Той не е друго освен един добър – Божий човек, живял преди 2000 години, за Когото знаят от старинни рисунки в ръкотворени храмове, че е бил с дълга коса и брадичка, тънки пръсти (обикновено показващи знаци) и диск около главата. Все „факти“, за които не се споменава нито дума в Божието Слово.
И макар да живеем в несигурен свят, сигурността от смъртта е факт за всеки и е едно мълчаливо свидетелство, че грехът владее над човека. Тезата, че някой е бил мъртъв, че е възкръснал и не е умрял повече, е, меко казано, нелепа! Тази скандална новина би преобърнала всяка представа за света и за живота. И въпреки това виждаме хората, че са по-удивени от суетата, обхванала деня, блажено разположили се в нейната прегръдка. Безсмислените грижи и притеснения, превзели човешките умове от всички аспекти на социалното статукво, предизвикват по-голяма еуфория, отколкото знамението, че има Един, Който е победил смъртта. Това неадекватно поведение на човека като Божие творение не говори за нищо друго, освен за суетата на този, иначе авангарден, израз – „Христос воскресе! Воистину воскресе!“. Повечето човеци, които го изричат, не само че не го вярват в сърцата си, но дори не приемат с умовете си, че такова събитие наистина се е случило. Затова те сами осъждат себе си, като го изричат, тъй щото остават без извинение, че не са разбрали или не са чули, след като самите те го проповядват!
И така, понеже сме големи „християни“, редно е да погледнем в Библията, за да видим какво Бог е вложил в сърцето на апостол Павел, за да го напише в едно от своите послания. В 15 глава на Първото послание към Коринтяните, апостолът се обръща ясно и отчетливо именно към такива хора. Това са човеци, изповядващи с устата си, че Христос бил възкръснал, но на които им се вижда смешно, че има възкресение на мъртвите, т. е., че всички човеци, включително и те самите, ще възкръснат при Господното пришествие. Както четем: „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение“ (Данаил 12:2); „всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28-29). Апостолът им пише: „Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват“ (1 Кор. 15:12-15). Така че, ако не вярват, че самите те ще възкръснат от мъртвите при последната тръба (виж 1 Кор. 15:51-52), то тогава е лицемерно и безочливо да твърдят, че Христос е възкръснал от мъртвите, след като не вярват, че мъртвите биват възкресени! Иронията става пълна, като видим с какво апостолът продължава в същата глава: „Ако мъртвите не се възкресяват „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“ (1 Кор. 15:32) – или едно точно описание на днешния Великден. Козунаци, боядисани яйца и шоколадови зайци, трапези и несмислени пости, през които мирянинът бленува за Гергьовденското агне – среднощно обикаляния на икони и черкви с цел – неизвестна за средностатистическия мирянин и неоткриваема в Божието слово.
Но не така е за тези, за които Господ Исус Христос наистина е бил разпнат, умъртвен и на третия ден възкресен от мъртвите, които чрез Неговата скъпоценна кръв са били умити. Те са изкупени от суетата на този свят, който отхвърля Помазаника. Истинският вярващ не се сеща, че Господ Исус е възкръснал веднъж в годината. Веднъж годишно се почита паметта на мъртвец, но не и на жив Човек, с Когото Божиите чада имат постоянно общение и Който е заповядал да се възпоменава Неговата смърт и съответно победата над нея всеки път, когато се събират. И така, заключаваме, че за Божиите чада всеки ден е великден! И с това чудно Божие обещание: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява“ (Рим. 10:9-10).
