И още нещо: пресвятото място, което се намираше в скинията в пустинята, а по-късно и в храма, беше отделено с тежка завеса. Зад завесата се намираше ковчегът на завета и умилостивилището върху него. Пространството между умилостивилището и разпрострените крила на херувимите над него беше място на Божието присъствие.
С изключение на Моисей (Изх. 25:22) само първосвещеникът имаше право да се докосва до умилостивилището, и то само веднъж годишно, в деня на умилостивение, като попръскваше умилостивилището с кръвта на животното, което се принасяше в жертва.
Когато Исус умря на кръста, се случи нещо изключително важно, което показа, че Сатана е смъртоносно ранен и достъпът до Божието присъствие и Неговата благодат е завинаги открит за всеки, който поиска да живее в мир с Бога. Ако по времето на закона само първосвещеникът имаше право да влиза в пресвятото място, то когато Господ Исус извика на кръста: „Свърши се“, тогава завесата на храма се раздра отгоре надолу и откри пътя към Божието присъствие за всеки, който с цяло сърце потърси прошка от Бога в името на Исуса Христа, Неговия възлюбен Син, Който прие върху Себе Си наказанието за нашите грехове.
ПРЕДИ ХРИСТОВАТА СМЪРТ
По времето на Моисеевия закон достъпът до Бога е бил ограничен и забранен. Обикновеният човек не е можел да влезе в Божието присъствие. Левитите свещеници е трябвало да принасят специфични жертви в името на служението, което са извършвали за Бога. И въпреки, че свещениците са извършвали всекидневните служби и са принасяли жертви в Святото място, дори и те не са имали право да се доближат до умилостивилището, където е почивала Божията слава.
През вековете хиляди свещеници са служили в Скинията и после в Храма Господен и на нито един от тях не е било позволен директен достъп до Бога.
Според инструкциите, които Бог даде на Моисей, тежка завеса е разделяла Святото от Пресвятото място: „И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса, та с нея покри ковчега с плочите на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея. Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата“ (Изх. 40:21-22).
Бог нареди на Моисей да бъде извънредно внимателен в конструирането на всеки детайл от Скинията, точно както Бог му бе показал: „По всичко, което ти показвам – образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, – така да я направите“ (Изх. 25:9). Завесата е служила като бариера и постоянно напомняла, че грешните човеци не могат да влезат в присъствието на Светия Бог.
В дните, когато бил построен вторият храм, който бил разширен от Ирод, са били поставени две завеси. Не се знае дали завесата в Соломоновия храм е била окачена по-близо до Святото място или до Пресвятото място. Най-вероятно свещениците са окачили по една завеса до всяко едно от местата.
Свещениците са влизали в Святото място два пъти дневно, за да изгарят тамян на олтара. Всичко това те са извършвали в свято благоговение и трепет, та дано да бъдат опазени от поглъщащия огън на Божията святост. Това състояние на благоговение пред Светия Бог пророк Исая описва с думите от видението, което му дава Бог:
„…видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма. Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя. И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите“ (Ис. 6:1-5).
Един такъв свещеник беше Захария, който, като свещенодействаше, ангел Гавраил му се яви и му каза, че ще има син въпреки неговата напреднала възраст (Лк. 1:5-11). Този негов син по-късно щеше да бъде назован Йоан Кръстител.
Тези свещеници никога не можеха да влязат с кръв в Пресвятото място и да се доближат до умилостивилището. Единствено само на Първосвещеника му беше позволено това, и то в Деня на умилостивението.
Този порядък на служение в храма беше заложен от Бога и казан на планината Синай, като това напомняше на израилтяните, че те не могат да влязат в Божието присъствие. Но всичко това имаше за цел да напомня за Божията праведност, която изисква наказание за греха, и че всички човеци са виновни пред Него и не могат да устоят със своята правда пред Божието лице, както това е казано от пророк Исая:
„Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие, близки, признайте силата Ми. Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци? Който ходи праведно и говори справедливо“ (Ис. 33:13-15).
Но заедно с напомнянето, че Бог е Праведен, Той е прогласил и една друга вест – Своята милост чрез идването на Месия, Който е Христос Исус и Който единствен може да умилостиви Божието изискване за правда, като вземе върху Себе Си нашето наказание. Идването на Божия Син, Който Единствен е Помазан да извърши делото на Спасението за човека, Бог го изяви още при грехопадението в Едемската градина: „Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“ (Бит. 3:15). Така че израилтяните бяха напълно наясно, че цялото това свещенослужение с жертвите в Господния храм говори за Божия Агнец, който веднъж завинаги ще премахне нуждата от проливане на кръв от юнци и агнета.
ПОСТИЛАНЕ НА ПЪТЯ
Бог имаше план. Той бе приготвил тяло за Своя възлюбен Син, втората вечна личност от триединния Бог: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14). Исус стана животворящ дух (I Кор. 15:45).
Исус изпълни пророчеството на цар Давид, че Месия ще дойде от Юдовото, а не от Левиевото племе и ще бъде „свещеник до века според чина Мелхиседеков“ (Пс. 110:4):
„Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин“ (Евр. 5:7-10).
Свещеничеството според Мелхиседековия чин е по-горно от Левиевото свещеничество, защото то се основава на вечния и неразрушим живот, на пролятата веднъж завинаги кръв на Исуса Христа и на по-съвършения Нов завет:
„А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!“ (Евр. 9:11-14).
И ако свещеничеството и жертвата на Исуса Христа бяха съвършени, така и резултатът от тях е също съвършен:
„И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни – с жертви по-добри от тях. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва“ (Евр. 9:23-26).
РАЗКРИВАНЕ НА ПЪТЯ
Когато Исус умря, се случи нещо свръхестествено: „А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха“ (Мат. 27:50-51).
Завесата, която стоеше 1400 години като символ на забранения достъп до Божието присъствие, беше раздрана от горе надолу. Фактът, че беше раздрана по този начин, показва, че това дело е от Бога и Той открива пътя за достъп на всеки до Него. Пътя към Пресвятото място е открит, там, където Бог пребивава. И всичко това, защото Той извърши делото за нашето спасение докрай, като стана по-добрата жертва, която единствена има силата да превежда от смърт в живот и да разкъсва оковите на греха, с която е окована всяка душа. Единствено Неговата кръв имаше силата да удовлетвори Божието праведно изискване и да изкупи грешния човек и да го освободи от властта на Сатана.
Сега всеки, който е роден отгоре, живее под Мелхиседековото първосвещенство на Новия завет и има директен достъп до Бога чрез Исуса Христа, който седи отдясно на Отца на небето (Евр. 10:12). „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях“ (Евр. 7:25).
„Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евр. 4:16).