Думата „Лобно“, която е употребена в Евангелието от Лука, идва от гръцката дума, чието значение е cranium, или „череп“ (Лк. 23:33). В другите евангелия е използвана думата Голгота, която е транслитерация (предаване на букви от една азбука чрез букви от друга азбука, без оглед на оригиналния им изговор) на арамейски от юдейска дума, означаваща „череп“ или място, където са разхвърляни много кости (Мат. 27:33; Мк. 15:22; Йоан 19:17). Така че в Божието Слово се говори за едно и също място и няма противоречие. Исус бе разпнат на мястото наречено „Лобно“, което е Голгота.
Не е трудно да си представим какво се случи на Голгота: Исус бе насилствено предаден на смърт. По улиците на Ерусалим, по пътя към Голгота Той бе натоварен с тежкия кръст. Войниците Го приковаха с пирони през китките и изправиха кръста. Най-отгоре написаха „Исус Назарянин, юдейският цар“ (Йоан 19:19).
С колена леко присвити и единият крак притиснат върху другия беше прикован и с пирон, преминаващ през свода на всяко стъпало. Мъчителна болка е преминала през цялото тяло. След шест часа агония Исус извика: „Свърши се, и наведе глава, и предаде дух“ (Йоан 19:30). Единият от войниците Го прободе с копие в ребрата, откъдето изтече кръв и вода.
Но защо всичко това се случи на хълма, наречен Голгота? Защото „Бог показва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Рим. 5:8).
На Голгота се извършиха три невидими неща:
1. Изкупление. Както старозаветните жертви се пренасяха за изкупление на греховете на народа, така и Господ Исус проля Своята кръв за нашето изкупление и за прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат (Еф. 1:7; Кол. 1:14).
2. Примирение. След грехопадението човекът стана враг на Бога. Голгота промени това, като даде изход от тази неблагоприятна позиция, в която се намира човекът. Вече има отворена врата, през която всеки грешник може да намери мир с Бога, и тази врата е Господ Исус: „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен“ (Йоан 10:9).
3. Божият съд и праведност бяха удовлетворени. Кръвта на Господ Исус извърши умилостивение за нас, грешниците, като отвърна Божия гняв да не падне върху нас. Бог благоволи Той да бъде смазан (Ис. 53:10; Евр. 2:17; I Йоан 2:2; 4:10). И както в Старозаветно време първосвещеникът попръскваше умилостивилището с кръвта на жертвеното агне, така и кръвта на Исуса Христа се проля, за да бъде умилостивено веднъж завинаги Божието изискване за Правда и Съд. Кръвта на Исуса Христа не просто покрива нашия грях, но тя ни носи благодат и изкупление: „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефес. 1:7).
Всичко това Той извърши, като даде живота си доброволно, за да може всеки един да повярва и чрез покаяние да има мир с Бога.
Има едно огромно последствие от драмата, която се разигра на хълма Голгота. Исус умря и бе свален от кръста. Неговото тяло бе приготвено за погребение според юдейските обичаи. Огромен и тежък камък бе положен на входа на гроба. Римски войници бяха поставени да пазят гроба. И въпреки всички взети мерки се изпълни древното пророчество: „Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление“ (Пс. 16:10).
Това, което стана след три дни, може би най-добре е изразено в припева на един велик класически химн – „Христос възкръсна“, написан от Роберт Лоури през 19. век:
От гроба Той излезна
победител над смъртта стана.
Тъмнината Той тържествено плени,
да царува мир и радост на земли.
Възкръсна, възкръсна! Алилуя, възкръсна!
Стражът напразно бде над Исусов гроб.
Напразно смърт дойде Христа да спре.
Смъртта унищожи и ада плени.
Веригите строши – Исус Христос.
Защото Той е жив, затова и тези, които са Негови, ще живеят. Неговата победа над Дявола и смъртта оставят славното обещание за възкресение, за вечен живот на всички, които са предали сърцата си на Него.
„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа“ (I Сол. 4:16).
„Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право при дървото на живота, и да влязат през портите на града“ (Откр. 22:12-14).