Последната личност, която ще разгледаме в тази поредица, е Тит, още един добре познат помощник на апостола за езичниците. Тит е бил верен съработник и това ни става известно от доверието и увереността, които апостолът е изпитвал към него.
Тит е споменат в четири послания: II Коринтяни, Галатяни, II Тимотей и старейшeското послание, написано от апостола директно към него. Учудващ е фактът, че името му не е споменато никъде в Деянията. Ние можем само да се учудваме и да предполагаме защо не присъства там, но фактът е, че Светият Дух не го е включил в този исторически документ.
В тази статия няма да се впускаме в големи детайли от живота му, но ще спрем вниманието си на една императивна (категорично изискване – бел. на ред.) характеристика, която се забелязва в служението на този Божий служител. Тит е бил доверен на апостол Павел в спешните ситуации. Преди години работех за една застрахователна компания, чието мото бе следното: „Вие може да ни имате доверие във всяка кризисна ситуация“. С други думи, ние се представяхме като уравновесени и доверени в критичните ситуации. Навярно Тит е бил точно такъв човек. Апостол Павел му е имал пълно доверие. Нека да размислим какъв трябва да бъде човек, за да може да му бъде поверена работа за Бога.
Неговите качества
Тит е описан от апостол Павел като „истинското ми чадо по общата ни вяра“ (Тит 1:4). Тит е бил чадо на апостола в смисъла, че неговото спасение е било пряко свързано със служението на апостола. Той е бил негово „истинско“ чадо, тъй като доказателствата на обръщението му са били явни в живота му. Не е имало съмнение, че е бил истински християнин, защото реалността на обръщението му е била явна и в живота му. На друго място пък апостолът го описва с думите „не намерих брата си Тит“ (II Кор. 2:13). И въпреки че всеки вярващ е брат или сестра за другите вярващи, тук Павел иска да подчертае, че животът на Тит е бил изпълнен с изключително братолюбие. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:35). Друго описание, отнасящо се до Тит, намираме във II Кор. 8:23, където апостолът говори за него така: „той е мой другар и съработник между вас“. Той е бил верен съработник на Павел и човек, който не се е плашел от работа. Споделящ изискванията на Павловото служение, той е бил такъв, който не бяга от отговорност. Явно е, че Тит е притежавал живот, изявена любов и готовност за служение. А ние дали имаме същите тези качества?
Неговото съпровождане
По хронологичен ред първото споменаване на Тит се намира в Галатяни 2:1-5. На това място апостолът говори на Галатяните за своето пътуване до Ерусалим с Варнава, в което е взел и Тит със себе си. Това пътуване до Ерусалим е било в резултат на грешното учение, възникнало в Антиохия, относно обрязването. Лъжебратя са искали да впримчат вярващите сред езичниците в оковите на закона, като са им говорили, че без обрязването няма истинско спасение. Тези лъжебратя навярно са твърдели, че идват с подкрепата на ерусалимското събрание. И така, Павел и Варнава отпътували за Ерусалим, като взели Тит със себе си, който им служел за пример, тъй като той бил грък и не бил обрязан. А изпитанието било много просто. Ако езичникът трябва да бъде обрязан, за да бъде спасен, то тогава и Тит трябва да бъде обрязан за да бъде спасен. Но Апостол Павел записва: „...но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже“. Така Павел имал своето доказателство, че събранието в Ерусалим напълно приемало, че спасението е само по благодат, чрез вяра.
Навярно е имало много млади хора в Антиохия, които са били „езичници“ и не са били обрязани. Защо тогава апостолът е избрал точно Тит? Тъй като Тит е бил живото свидетелство, че един „езичник“, който, независимо че не се е докосвал до Мойсеевия закон, може да изявява плода на Духа, което е доказателство на възродения човек в Христос. Навярно е бил ярък представител на Божията благодат.
Неговото поведение
Преобладаващото поведение, с което се отличава характерът на Тит, ни е открито от апостола във II Коринтяни 8:16, където записва: „...да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас“. Тит е описан от апостола като човек, който има „същото усърдие“, както него самия.
Едно кратко разглеждане на Второто послание към коринтяните ни разкрива как апостолът се е грижил за светиите от Коринт. Той е ридал над тях, като им е пишел Първото послание „с много сълзи“ (II Кор. 2:4). Той нетърпеливо е очаквал вест за тяхното възстановяване, като не е имал духовен покой, докато не е чул положителните отзиви (2:13). Но голяма утеха и радост са го обзели, щом научил за тяхното възстановяване (7:6-7). Апостол Павел не е бил някой коравосърдечен, безстрастен наблюдател, който е критикувал проблемите в Коринт от разстояние. Той е бил толкова грижовен спрямо тях, че е проливал сълзи, носил е бремето на безпокойството и се е възрадвал от възстановяването. Тит е имал подобен характер, като е споделял „същото усърдие“.
Един от греховете, в които много често се препъват вярващите, е именно това – приютяването на критичен и строг дух, тъй като тази слабост е лесно оправдаема. А Господ Исус ни открива в Матея 7:1-5 как човек трябва да осъжда всичко, което е греховно и противно на Словото, но също ни предупреждава за опасността да бъдем хиперкритични и дори лицемерни. Ако имаме сърцето на Тит, изпълнено с искрена братска любов, ще бъдем много по-внимателни в намирането на недостатъци.
Неговите действия
Друго качество на Тит е било неговото постоянство. Когато апостолът го е изпращал да свърши определена работа, той му е имал пълно доверие. Тит се е държал по един и същи начин както в присъствието на Павел, така и в негово отсъствие.
Коринт е било проблемно място за Павел. След като в Първото си послание апостолът е разяснявал морални и доктринални проблеми, както и проблеми, свързани с протичането на събранията, той сега е бил изправен пред личните атаки на лъжеапостоли и лъжебратя, който са се опитвали да съблазнят вярващите. Едно събрание, което в миналото е било изобличено поради безнравствени дейности, сега е заплашвано от законнически учения. Във II Коринтяни 12 тези лъжеучители атакуват апостола под претекст, че не взема парични помощи от Коринт, което в техните очи го прави не-истински апостол! След това обръщат нещата надолу с главата, като го обвиняват, че се опитва да печели от тях прикрито и с лукавство. Те са се стараели да подкопаят неговия авторитет и затова атакуват неговата личност. А Павловият отговор на тези атаки спрямо него е много прост. Той им напомня, че когато е бил в Коринт, той не им е дотежал (12:13), защото не е взел нищо от тях. След това заявява, че е готов да дойде отново при тях и пак да не им е в тежест (12:14), защото е готов да не вземе нищо от тях. И накрая ги пита относно времето, в което не е бил с тях: „Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас? Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?“ (II Кор. 12:17-18). Апостол Павел е можел да посочи абсолютната съгласуваност между неговия вървеж и това, с което Тит е бил характеризиран. Двамата са споделяли едно и също сърдечно поведение, и двамата „са се обхождали в същите стъпки“. Тит не се е интересувал от лична печалба.
Неговият авторитет
Тези характеристики са били причината Тит да бъде оставен на Крит с огромната отговорност и авторитет: „да сложиш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град“ (Тит 1:5). Въпреки че в днешно време няма точно определена длъжност, която да изпълнява поръчението на апостола към Тит, принципът на израстването на християнския характер в полза на Бога е същият.
Неговото отсъствие
Последното хронологично споменаване на Тит се намира във II Тимотей 4:10-11. Павловите думи са белязани с разочарование и страдание: „Защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация“. В края на Павловия живот липсата на Тит е била тежко изпитание за него. За Димас казва, че е обикнал сегашния свят. Само че за Тит той не добавя такова нещо и ние също не бива да го добавяме. Единственото заключение, до което можем да достигнем, е, че Тит е липсвал на Павел.
Но защо се е чувствала липсата му? Ако някой брат или сестра в събранието, чийто живот е бил свидетелство за истинското спасение, чието сърце е било изпълнено с любов спрямо останалите християни и които постоянно са се трудили усърдно, то не би ли се чувствала липсата им, ако ги няма? Не бихте ли се натъжили от липсата на човек, който е имал такава „усърдна грижа“ спрямо светиите и чийто живот е бил модел за постоянство? Разбира се, че е така, именно затова и липсата на Тит се е чувствала толкова много. Практичният урок за мен тук е следният: Моята липса ще се чувства ли по този начин, както тази на Тита, когато замина?
(Край на последната статия от поредицата.)
