ДОКАЗАТЕЛСТВОТО
Неговото възкресение е неоспоримо: „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли; а най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока“ (1 Кор.15:3-8).
През стотиците години мнозина са твърдели, че възкресението не се е състояло. Все още обаче никой не е в състояние да го опровергае убедително. Хенри Морис (1918-2006), основател на научноизследователския институт, опровергаващ дарвинизма, пише:
„Твърде многозначително е, че двете хиляди години разпространение на християнството се придружават с две хиляди години на рязко неверие… и всяка възможна форма на антихристиянска пропаганда. Нещата придобиват още по-плачевен характер с въвеждането на рационализма на така наречените „християнски“ модернисти, либерали и култисти от всяка форма на компромисно псевдохристиянство.
И въпреки цялата тази опозиция, нито един псевдоизследовател или който и да е друг е могъл да обясни празния гроб на Христос. Неразрушимите исторически записки говорят сами по себе си – Христос умря на кръста, бе погребан в гроб, в който никой не бе полаган, и три дни по-късно възкръсна. Празният гроб показва едно-единствено нещо – Неговото възкресение, и всяка друга теория се срива безвъзвратно.
Неговият гроб е празен! Гробовете на Мохамед, Буда, Конфуций, Карл Маркс и всеки друг религиозен водач и философски гений продължават да са пълни с тленните им останки, докато не се превърнат в земен прах.“
Единственото сигурно нещо е вечният живот, който можем да имаме чрез Исуса Христа. Както и сам Господ Исус каза: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?“ (Йоан 11:25-26).
СИЛАТА
Когато Мария Магдалина, Мария – Якововата майка, и Саломия дойдоха при гроба да потърсят Исуса, ангел им проговори: „Няма Го тук, защото възкръсна“ (Мат. 28:5-6; Мк. 16:6; Лк. 24:1-6).
За човешкото тяло се знае, че е съставено от 50 до 75 трилиона клетки. Даже в някои проучвания се посочват до 100 трилиона. Да се замислим каква трябва да бъде тази сила, която да преобрази материя, мъртва от три дни, и да я въведе в нов живот, по-съвършен от всякога. Исус не беше просто съживен като след реанимация; той прие ново славно тяло с нови свойства чрез сила от Триединния Бог. „И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас“ (Рим. 8:11; Гал. 1:1; Йоан 2:19).
Така разбираме, че същата Божия сила ще възкреси всеки вярващ в Христа, който е роден отново. „А Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си“ (I Кор. 6:14). Това Божие обещание ни изпълва с надежда и изпъжда страха от смъртта: „О, смърте, къде ти е победата? О, смърте, къде ти е жилото?“ (I Кор. 15:55).
ОБЕЩАНИЕТО
Всичко, което Господ Исус казваше и вършеше, зависеше от факта, че Той ще възкръсне от мъртвите. Неговото възкресение гарантираше изпълнението на всички обещания, свързани със спасението. Може би затова апостолите Павел и Петър наблягат на факта за възкресението. Павел пише:
„Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията“ (I Кор. 15:3-4).
Петър пише:
„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (I Пет. 1:3-4).
Господ Исус дойде, за да донесе светлина на народите, както пророк Исая е пророкувал: „…ще те поставя за завет на людете, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор, и седящите в мрак из тъмницата“ (Ис. 42:7). Той е и „светлата утринна звезда“ (Откр. 22:16), която не само озарява сърцата на спасените и разкъсва веригите на смъртта и греха, но и ще възсияе в края на времената, когато ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват (Евр. 9:28).
„Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.“