Error
  • JUser: :_load: Unable to load user with ID: 43

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ КЪМ СОЛУНЦИТЕ (Част 4)

Мартин Бейкър

 

I Солунци 4

 

Призиви към святост (4:1-8)

 

(ст.1) В края на глава 3, апостол Павел e написал за любовта, святостта и Господнето пришествие и тук той отново повдига темата за ходене по Бога, т.е. Христовия живот в нас, който трябва да го живеем всеки ден (Еф. 4:1; глава 5). Тук можем да видим примера на Енох, който (Евр. 11) чрез вяра ходи по Бога и угоди на Бога и „не се намираше, защото Бог го взе“ (Бит. 5: 22). Греховният живот на човеците около Енох (Бит. 6) бе подобен на тези в Солун и Коринт, както и на големите градове днес. След това (в ст. 3-8) Павел говори за светостта на практика, а след това за любовта, честния труд и идването на Господа (Грабването). Павел пише с авторитета, който му е даден от Господа, като им напомня за това, което той ги е научил, и ги призовава да продължат по-усърдно.

 

(ст.2) Павел им пише в пълна сериозност за заповедите, които им е дал, като подчертава върховенството на Господ Исус - „Военачалник на Господнето войнство“ (Ис. Нав. 5:14).

 

(ст. 3) Павел ясно заявява, че „Божията воля е вашето освещение“, т.е. те да бъдат отделени за служба на Бога. Вярващият в Христа се оправдава единствено чрез вяра (Рим. 5:1) и към момента на новорождението се освещава (сравни с I Кор. 1:2; 6:11; Евр. 10:10).

Вяра, послушание в Словото и практическа святост са неща, характерни за всеки, който се е родил отгоре, и в които той живее и пребъдва. Спомняйки си за средата, в която живеят вярващите в Солун (както е в Коринт), апостол Павел предупреждава да се „въздържат от блудство и прелюбодейство“ – най-често срещаният грях, тогава и сега. Животът на вярващия трябва да е изтъкан от морална чистота, в мисли и дела.

 

(ст. 4) Тук апостолът продължава същата тема от предишния стих, но вече като наставление за това какви трябва да бъдем, тъй като блудството и прелюбодейството той ги осъжда в ст. 3. Тук той апелира за запазване на семейната единица и всеки да уважава другия чрез вярност и грижа един към друг; подчинявайки се напълно на божествените закони в брака (Бит. 2:24; Мат. 19:4-6). „Също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд…“ (I Петр. 3:7).  Това е в смисъл използването на „съд“. Друго тълкуване за „съд“ е твоето собствено тяло да е под контрол и отделено за Бога и Неговата служба.

 

(ст. 5) „не в страстна похот“ и неконтролирана страст, като народите (или като тези човеци), които не познават Бога” (Рим. 1:18). Когато човеците се отклонят от Божията истина, която се вижда ясно и е разбираема чрез творенията, тогава те се извращават чрез своите мъдрования и сърцата им се помрачават. „Затова според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота…“ (Рим. 1:19-24).

 

(ст. 6) Следвайки тези размишления (ст. 4), прелюбодейството е грях против Бога и против човека, с чиято жена си извършил грях, като си покварил брата си. Същото важи и за жената, ако е направила първа крачка към това деяние. Блудството е грях против тялото и против Светия Дух. 

„Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло. 

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии]“(I Кор. 6:18, 19). 

 

(ст. 7) „Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост.“ Бог ни е призовал чрез благовестието на Христа и Той желае да ни вдигне от ямата на греха към живот на святост, в общение със Себе Си и Господа Исуса (I Кор. 1:9; I Кор. 6:19, 20; I Пет. 1:15, 20).

 

(ст. 8) „Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.“

Отговорът на този важен въпрос на лична святост: „Който презира (или отхвърля) това учение, не презира човека (например някой от апостолите), но Бога“, и затова няма да избяга Неговата присъда. Отец (стихове 1, 3, 7, 8), Сина (ст.1, 2) и Светия Дух (ст. 8) са всички участници в този важен въпрос за нашата лична святост на практика. Той ни е дал Святия Дух, който обитава у вярващия и му дава възможност да живее такъв живот за слава на Бога. (сравни с Рим. 8:2-4; I Кор. 6:18, 19; Ефес.1:13, 14).

 

Увещание за „Братска любов“ (4:9, 10)

 

(ст. 9, 10) Двете главни характеристики на ранните новозаветни вярващи, които ги отличават напълно от света около тях, са чистота на живота и братската любов (Philadelphia - от гр.). Това е, за което апостол Павел говори тук. Що се отнася до думата „братолюбие“, която се използва тук, означава любов или привързаност към братята - тези които принадлежат на едно и също семейство. Когато Павел казва: „за братолюбието няма нужда да ви пиша“, с това той дава израз, че техният духовен живот достатъчно добре свидетелства и братолюбието е естествен израз на техния духовен живот. (сравни 1:3; 3:6). „Вие сте научени на Бога“ - от Святия Дух, (виж I Йоан 2:20, 27). Божиите деца са научени от Святия Дух да се обичат един друг. Тук думата за любов е „agape“- Божествена любов, за разлика от „philia“- човешката любов на привързаност.

Те вече са имали тази Божествена любов в сърцата си, която са показвали към „всички братя, които са по цяла Македония“, но Павел ги увещава да я „увеличават повече и повече“. Защо той ги подтиква към това? Защото, където има любов, има единство, и когато има единство, има Божието благословение (Пс. 133).

 

Увещание за честен труд (4:11, 12)

 

(ст. 11, 12) „и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи…“. 

Очевидно е имало някои (виж II Сол. 3:11, 12), които са се „занимавали с празни работи“ и не са работили. Неправилно са използвали времето си и неправилно са реагирали на учението за Господнето идване. Павел ги учи да „живеят тихо“ и да не привличат излишно внимание върху себе си, и да бъдат усърдни в „собствената си работа“. Така те ще насочат вниманието не към себе си, но към Господа и Неговото свидетелство чрез своя добродетелен живот. Например, както Господ Исус и Павел са работили със собствените си ръце, така е трябвало и вярващите в Солун да живеят от честния си труд пред света, снабдявайки по този начин собствените си нужди и тези на другите (сравни Еф. 4:28; I Сол. 2:9).

 

Утеха за онези, които скърбят (4:13-18) 

 

Грабването на Църквата

 

Въведение 

Със сигурност можем да кажем, че старозаветните вярващи са имали познания за това какво се случва с човека към момента на неговата смърт. Дали за тях думата „шеол“ е описвала съдбата на безплътните духове? В книгата Йов например, която е най-старата книга в Библията, Йов показва уникално познание за това, че смъртта не е край: „И като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога“ (Йов 19:26). Нещо повече, Божието проявление към старозаветните откъм знамения и ангелско присъствие е било много по-силно, отколкото сега. Дори когато четем в Стария завет за среща на Божии ангели с човеци, последните приемат това като нещо нормално, т.е. като че ли духовният свят със своите проявления не им е бил толкова чужд. Всичко това ни дава основание да смятаме, че по отношение на въпросите за вечността те са били по-запознати, отколкото хората в днешни дни. (Според мен заемането на позиция, че старозаветните не са имали представа за възкресение, съд и вечен живот, означава, че приемаме еволюцията за мерило на човешкото познание. Бел. на ред.)

Според изказването на Марта се вижда, че тя знае за възкресението, което ще настане в последния ден, и че всички ще застанат на съд:

„Казва є Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“ (Йоан11:24). Виж (Йоан 14:3; Деян. 1:11).

Когато Господ Исус дойде, Той донесе „живот и безсмъртие чрез благовестието“(I Тим. 1:10). 

Днес ние знаем, че в момента на смъртта вярващият отива при Христа. (II Кор. 5:8; Фил. 1:21, 23), а за невярващия се казва, че отива в ада (Лк.16:22, 23). От първото посещение на Павел в Солун някои вярващи очевидно са загинали и светиите са загрижени за това, какво ще стане с тях при Христовото славно пришествие. Затова Павел ги успокоява, като им пише: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим“ (I Кор.15:51). А на друго място се уточнява, че тази промяна ще настъпи за Божиите деца едновременно, както за починалите, така и за живите: „Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа“ (I Сол. 4:15-17).

 

(ст.13) В този стих апостолът ги увещава да не са в безпокойство за тези, които са починали: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които са починали“. Тук думата „починали“ се отнася за онези християни, чиито тела са умрели, а не за техните духове или души. Библията не учи, че душата спи в момента на смъртта (сравни Лк.16:19-31); но тя е у „дома при Господа“ (II Кор. 5:6); 

„Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера, не зная, но съм натясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото това би било много по-добре“ (Фил.1:21, 23). 

Смърт не означава унищожение: - вярващият се радва на вечен живот (Mk.10:30); а невярващият страда под вечно наказание (Mk. 9:48; Откр. 14:11). Затова апостолът ги утешава: „За да не скърбите както другите, които нямат надежда“. Разбира се, вярващите също скърбят. Господ Исус плака на гроба на Лазар (Йоан 11:35-44), но вярващият има жива надежда; не като света, който е без Христос – „без да имате надежда и без Бога на света“ (Еф.2:12).

 

(ст. 14) „Ние вярваме, че Исус умря и възкръсна“, което всъщност е в основата на нашата надежда (I Кор. 15:22), „така и ние вярваме, че тези, които спят в Исуса (или тези, които са умрели в Исуса), Бог ще приведе заедно с Него“. Това най-вероятно означава (виж ст. 16, 17), че по времето на възкресението Бог ще възкреси телата на вярващите и ще ги представи в небето заедно с Господа Исуса.

 

(ст. 15) „Това ви казваме чрез словото на Господа“ - Павел е имал директно откровение от Господа, а именно, че живите светии няма да имат някакво предимство при възкресението пред спящите в пръстта светии. Павел тук не изкщлючва и себе си, ако остане жив до момента на Господнето пришествие – „ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите“.

(ст. 16) „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.“

„Понеже Сам Господ…“. За сравнение, Господ Исус каза на учениците: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си…“ (Йоан 14:3), както и свидетелството на ангелите: „Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето (Деян. 1:11). Той няма да изпрати ангел от небето, но ще дойде сам, „ще слезе от небето с повелителен вик“. Неговото явление няма да бъде тихомълком, без да го забележи този свят, но цялото творение ще се разтресе и ще бъде свидетел на Неговото пришествие. 

„И мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред“. Всички светии, както Старозаветни, така и Новозаветни, са оправдани чрез вяра в Христа. Затова Господ Исус каза на фарисеите, които не вярваха в това: „Авраам видя моя ден…“, а Авраам живя във времето още преди Бог да даде закона на израилтяните. Освен това цялата 11 глава от Посланието към евреите говори поименно за всички тези, които още от началото на сътворението са били оправдани чрез вяра в Помазаника. Така че тук „мъртвите в Христа“ означава всички, Старозаветни и Новозаветни светии.

 

(ст. 17) „После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“

Тогава живите светии ще бъдат грабнати заедно с тях. Думата „грабнати“ произлиза от думата на латински „хванат“. Това означава „да грабна мигновено“. Същата дума можем да я видим в (Деян. 8:39; занесен - II Кор.12:2, 4; Откр. 12:5). Всичко това става в „миг на око“ (I Кор. 15:52). Така ще бъдем всякога с Господа – каква по-голяма утеха от това за вярващите! Обърнете внимание на думата „Господ“, която се повтаря два пъти в стих 15 и в стих 17.

 

(ст. 18) „И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.“

Тези думи дават утеха и могат да отстранят страховете на вярващите в Солун.

 

Read 4530 times Last modified on Tuesday, 05 May 2020 22:33