Спомням си един разговор, който проведох преди години с един човек. Той редовно присъстваше на църковните служби и не пропускаше случай да изпрати децата си на неделно училище, поради което смяташе себе си за добър „християнин“. Разговорът с него беше за това какво означава да си „роден отгоре“ християнин. За моя събеседник етикетът - „роден отгоре“, се свързваше със специфична група християни, може би такива с по-екстремни убеждения. Аз му отвърнах със заключението, че не знам нищо по въпроса...
Разбрах, че той се чувства неудобно, ако трябва да си сложи етикета – „роден отгоре“.
Често пъти този библейски израз - „роден отгоре“, не се разбира правилно. Библията не учи, че това трябва да е някаква по-превъзхождаща група от християни, които са „родени отгоре“, или някаква по-крайна група от вярващи. Нещо повече, Господ Исус употребява този термин, за да обясни чудната опитност на тази душа, която е в правилно отношение с Бога и е получила живот „отгоре“.
В Библията, Евангелието на Йоана, глава 3 е описана личността на Никодим. Той е бил богат човек, с големи отговорности, авторитет и знания. Той също така е следвал юдейския закон и би следвало да има дисциплиниран живот. Покрай всички свои успехи той е знаел, че Господ Исус е бил различен от останалите човеци. Никодим е искал да се срещне и да говори с Него. Нека да си представим следната картина: Вече е полунощ, когато Никодим идва при Господ Исус и Му казва: „Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.“ Колко прав е бил Никодим! Но Никодим е трябвало да научи нещо повече...
„АКО НЕ СЕ РОДИ НЯКОЙ ОТГОРЕ, НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ БОЖИЕТО ЦАРСТВО“,
му каза Господ Исус. Предполагам, че върху лицето на Никодим се е изписало недуомение. Той просто не разбра смисъла на Господните думи и попита: „Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“. Тогава Господ Исус му обясни, че не говори за телесно, а за духовно раждане. А това е било нещо по-различно от представите, които е имал Никодим. Думите на Господ Исус са предполагали вътрешно очистване и приемане на живот отгоре, от Бога. Все пак раждането говори за започването на живот и Господ Исус обясни, че новорождението е получаване на живот отгоре, живот от Бога.
Но колкото повече напредваше разговорът между Господ Исус и Никодим, толкова повече той ставаше по-личен. Господ Исус му каза: „Ти трябва да се родиш отгоре.“ Това беше откровение лично за Никодим. Нямаше нищо ново, което каза Господ Исус. Очевидно Никодим като Израилев учител е следвало да знае това. Ролята на Израилевия учител е била да научи народа на Свещените писания, което означава, че пророците са говорили недвусмислено за необходимостта от новорождение. Затова и Господ Исус го попита, след като видя неговото учудване: „Ти си Израилев учител и не знаеш ли това?“. Чудя се дали Никодим в този момент е мислел за своята позиция като Израилев учител, за своите успехи и знания? Или той е започнал в този момент да разбира, че между всичко това, което е имал, е липсвало най-важното: реалният живот, който Бог дава? Дали той е започнал да вижда своята нужда да бъде умит – не физически, но духовно? Дали е започнал да разбира, че се нуждае от това, което само Бог може да даде? Никодиме, „ти трябва да се родиш от горе.“
Никодим наистина бе послушен на заповедта на Господ Исус Христос, тъй като Го последва и стана Негов ученик. Няколко години по-късно Никодим заедно с един негов приятел дойде при кръста, където бе разпнат Господ Исус, и взеха Неговото тяло, за да Го положат в гроб. Може би тогава Никодим се е замислил за цената, която Господ Исус е платил на кръста за неговия грях, за да може той (Никодим) да бъде очистен от своя грях и да има живот, даден му от Бога, „от горе“.
Като се замисля отново за човека, за когото стана въпрос отначало, който се почувства неудобно от етикета – „роден отново“ християнин, ако имаше всичко това, което Никодим придоби – прощение и умиване от греха чрез вяра в Господа Исуса, тогава нямаше да се срамува от своя Спасител и Господ, но щеше да се радва на:
- новия живот отгоре, от Бога, който трае вечно;
- на мир и на връзка с Бога.
Може би етикетите, които се дават на хората, не са важни. Но е важно всеки един от нас да получи очистване и нов живот от Бога. Това може да стане единствено чрез покаяние и вяра в Господа Исуса, Божия Син, Който умря, за да плати пълната цена за нашите грехове.
Роден ли си отгоре?