Израза „обетована земя“ го свързваме с Авраам, когото Бог изведе от Ур Халдейски. И Господ каза на Аврам: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Така „евреина Аврам“ (Битие 14:13) тръгна, „както му рече Господ“ (Битие 12:4).
Пред Аврам предстоеше едно дълго пътуване, през което време Господ го изпитваше. За него четем:
„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евр. 11:8-10).
Така разбираме, че „евреина Авраам“ е образ на Божиите чада, които също са оправдани чрез вяра в Господа Исуса Христа, т. е. Авраам вярваше в изпълнението на Божиите обещания свързани с идващия Месия, затова Господ Исус каза на фарисеите: „Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва“ (Йоан 8:56).
И за да не остане сянка от съмнение в някой, че Авраам е образ на Божиите деца, които са родени от жертвената смърт на Божия Син на Голгота, апостолът ни уверява с думите:
„Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада“ (Гал. 3:7).
Често пъти слушам да се говори против евреите, приписвайки им коварство и хитрост и едва ли не това е тяхна национална черта. Рисуват ги като лукави мошеници. Това ми навява спомени, когато в час по български език разсъждавахме над въпроса: „Байганювщината типично българска черта ли е или интернационална?“.
Така госпожата, която ни водеше предмета, не успя със сигурност да ни убеди към коя група принадлежат тези уникални характеристики.
Истината е в това, че злото не е национална черта. То е вкоренено в сърцето на човека независимо от неговата националност. В Словото Божие се казва, че „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9). „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли…“ (Марка 7:21).
Някои определят значението на думата „евреин“ като човек, който е непрекъснато на път, пришелец или такъв, който пътува към обещаната земя. Другаде ще срещнете обяснението, че думата „евреин“ идва от потомците на Евер, а Сим е баща на всички еверовци (Бит. 10:21). От тук следва, че всички, които са потомци на Сим са евреи.
Каквото и обяснение да приемем, Божието Слово ни напомня за Своя истински характер, а имено, че „буквата убива, а духът оживотворява“ (II Кор. 3:6) т. е., че тлението носи в себе си смърт, докато нетлението има в себе си живот. Тези, които са родени от нетленното семе - Господа Исуса Христа (Йоан 12:24) имат живот вечен и вяра в Божиите обещания.
Такъв беше „евреина Авраам“, когото Бог призова да излезе от отечеството си и от бащиния си дом и да отиде там, където му посочи Господ. Не сме ли всички ние, които Бог е призовал, като Авраам – „чужденци и пришълци на земята“ (Евр. 11:13), защото тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада“ (Гал. 3:7).
Това е Божият народ, изкупен чрез кръвта на Исуса Христа. По-късно, когато се народиха потомците на Авраам, те продължиха да пътуват към тази обещана земя, но само малцина стигнаха до нея. Тези, които влезнаха в обещаната земя, бяха като Халев, за когото Бог каза: „Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва“ (Числа 14:24).
Другите, които се усъмниха в Божиите обещания и обезсърчиха Израилевия народ, измряха в пустинята. Обещаната земя е образ на „Небесната земя“, където само там може да има „правда, мир и радост в Святия Дух“ (Римл. 14:17). Затова свидетелства Божието Слово като казва, че всички онези, които са оправдани чрез вяра в Исуса Христа, се оприличават на „евреина Авраам“ и те през целия си живот на прокълнатата поради греха земя (Бит. 3:17; 5:29), пътуват към Обетованата земя, която е нетленна. Тяхната надежда е за небесните места, а не за тлението и това, което е близо до умиране. Затова е казано:
„Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.
А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; и ако наистина са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град“ (Евр. 11:13-16).
И така стигаме до заключението, че истинските евреи имат небесни характеристики и те не търсят земна слава и земно богатство.
Думата евреин няма националност. Може би я бъркаме с думата „израилтянин“, т.е. човек, който живее в земята на Израил. Но и тук Божието Слово е безкомпромисно като дава истинското значение на думата израилтянин, което е духовно:
„Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаака“, каза Бог, „ще се наименува твоето потомство“.
Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство“ (Рим. 9:6-8).
Между тези, които пътуваха през пустинята, заедно с Халев и Исус Навиев, имаше мнозина, които също се числяха към дванадесетте израилеви племена, но те не бяха угодни на Бога, защото сърцата им бяха зли, и затова Бог ги изтреби в пустинята. Това е образ на тези, които се бунтуват срещу Бога като не приемат покаяние и вяра в Божия Помазаник - Исуса Христа.
Божието царство е духовно царство. То не е като временните земни царства. Господ Исус каза „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Ако Божието царство не е от този свят и то е оприличено на Сион, то следва, че истинския Сион също не е от този свят. Не друг, но „Господ на Силите е утвърдил основите на Сион“(Ис. 14:32).
Но има една теория, която измества истинския смисъл на Божието царство. Тези, които изповядват религията Сион не щадят сили, да ни убеждават, че Божието царство е слезнало на земята или ще слезне.
Истината за Сион е казана в Божието Слово и това е, че „Сион ще се изкупи чрез правосъдие, и тия, които се върнат в него, чрез правда“ (Исая 1:27).
Кое е това правосъдие? Това е Божието правосъдие, което падна върху Исуса Христа и Той пое върху Себе Си цялото Божие наказание за нашите грехове. Това е Изкуплението! Чрез това правосъдно дело се отвори врата, през която, ако влезе човек, ще живее. Господ Исус стана изкупителна жертва за нашите престъпления. И тогава онези, които Го приемат в сърцата си и бъдат умити от своите грехове, те ще се върнат в Сион чрез правда. А тази правда е правдата Исус Христова, която единствено може да ни въведе в Божието присъствие. Нашата правда е като омърсена дреха и цялата човешка правда, за която бленува човечеството е нищо повече от една скъсана и мръсна дрипа, която за нищо не става. Но тя става само за едно! Да се покрият очите на хората да не би да видят истинския Спасител и Господ – Исуса Христа, и да се обърнат към Него, и да се спасят. Но Господ е по-силен и Той намира тези сърца, които копнеят за истинския мир и за истинската правда, и като им почисти сърцата от всички лъжи, те добиват състояние да се радват истински в Господа, техния Спасител. Само Божият Дух може да извърши тази промяна в живота на човека и да го върне към истинската действителност на неговия живот.
Истинското зло, което населява този свят и го манипулира, няма националност, но ние можем да го разпознаем по това, че е насочено против Исуса Христа и отрича да Го признае като Божий Син. Това е камъкът, в който се препъват мнозина:
„Както е писано: - „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, не ще се посрами““ (Римл. 9:33).
