Думата отговорност означава: „Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение.“
А съзнанието на човека се формира въз основа на неговата способност да разсъждава, да чувства и да усеща заобикалящия го свят по един неповторим и недостижим за другите живи същества начин. Това поставя човека на много по-високо стъпало от останалия животински свят и това е така, защото Бог вдъхна в човека жизнено дихание и той стана ЖИВА ДУША (Битие 2:7). Човекът носи в себе си Божия Дух и той е жива душа. От тук идва и неговата висша отговорност пред Бога, неговия Творец. Но поради греха, сърцето на човека е „страшно болно“ (Еремия 17:9). Грехът е оковал духа и душата на човека и ги е отдалечил от Бога. Грехът развращава и умъртвява. Но и другата особеност на греха е, че те прави роб на Сатана. От тук следва, че ако някой умее да развращава обществото, той ще има и власт над него. Може би, затова още Стоян Михайловски ни предупреждава от редовете на своята „Книга за българския народ“, като казва: „Над всички познания, с които сегашната епоха се гордее, стои една наука драгоценна, наука на науките... А в таз наука всепотребна първо начало, първо правило това е: за да господстваш – развращавай.“ Тук ще си позволя да цитирам и Д-р Николай Михайлов, който беше казал, че „нашето общество е болно, защото няма понятие за отговорност и чест, защото не е възпитано, защото е неблагодарно, завижда и не го е срам от това.“
За да бъдеш духовно отговорен, ти трябва да бъдеш възпитан спрямо критериите на Божията праведност, която единствена е неподкупна. Но Божията праведност върви редом с Истината и Божията милост (Пс. 89:14). За да живеем в Неговата Праведност трябва да се облечем с Истината и Неговата милост, а те дойдоха чрез Исуса Христа, който направи възможно да разберем каква е нашата отговорност пред Бога като духовни същества: „покайте се и повярвайте в благовестието“. Това е заповед от Бога и тя ни поставя в състояние на отговорност пред Него.
Нека погледнем някои от глаголите, които са свързани със Сътворението през Божията творческа седмица, описана в Битие глава 1 и 2:
Бог сътвори небето и земята...
Бог каза да бъде светлина. И стана светлина.
Бог раздели светлината от тъмнината.
Бог нарече...
Бог ги постави...
Бог създаде големите морски чудовища...
Бог създаде човека по Своя образ...
Бог взе човека и го засели...
Бог ЗАПОВЯДА на човека...
Това е само един малък откъс от глаголите, използвани в първите 2 глави на Битие. Ако ги прочетем, ще видим, че има една поредица от следните изрази: „Бог каза ... и стана...“
Чрез Божието Слово се издигнаха планините и сформираха реките и моретата. Той им КАЗА до къде да се простират и да не престъпват повеленията Му и те така правят. Чрез Божието Слово бяха създадени от най-отдалечените и огромни огнени кълба в космоса до най-малките частици и организми на земята. Както пише псалмопевецът: „Той каза и стана...“ (Пс.33:9).
Може би сте забелязали, че за първи път Бог използва заповедта именно когато се отнася до най-скъпото от творенията му - човекът. „И Господ заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Бит.2:16-17).
Човекът, създаден по Божии образ и подобие, е единственото морално същество от видимото творение. Именно това го прави отговорен пред Бога за постъпките си. А човекът стори точно обратното на това, което Сам Бог му бе ЗАПОВЯДАЛ. И не е учудващо, че стана именно както Бог бе КАЗАЛ: човекът умря духовно и започна да умира физически. От онзи ден насам цялото творение е проклето поради непослушанието на човека, тъй като той бе създаден да бъде господар над него.
Но Божията милост не спира дотук. Той даде Сина си Исус Христос, да понесе наказанието за нашите грехове, та да можем ние да възкръснем спрямо Бога и да бъдем примирени с Него.
И сега Бог отново заповядва, „А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега ЗАПОВЯДВА на всички човеци навсякъде да се покаят...“ (Деян. 17:30). И сега отново всеки човек като морално създание ще бъде държан под отговорност за изпълнението на Божията заповед. „Покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос“ (Деян. 20:21).