Носят ли те някакво духовно значение?
Има много християни, които мислят, че когато Бог употребява числа в Библията, те нямат духовен замисъл и че ние също не бива да придаваме такъв смисъл, освен значението на самата числена стойност. Но дори и само повърхностно да разгледаме тази тема, ще забележим, че все пак има някаква методология и символика в използването на цифри в Словото. Последователността и постоянството на техните смислови стойности в определени моменти свидетелстват за това. Със сигурност има дълбок духовен смисъл за много от тези числа. Ние често подценяваме значението на много неща, които Бог е заложил в Святото Си Писание. В Словото има много повече, отколкото човек може да усвои за цял живот, и ние можем само да разгледаме повърхността на този бушуващ океан от информация. Защото ние виждаме нещата неясно, като в огледало, и знаем отчасти. Мнозина, които изследват Писанията, когато достигнат до определени пасажи, в които са заложени числа, гледат на тях като на математическа величина, като на понятие за количество, с което се брои и смята, но в действителност истинското им значение има някаква духовна характеристика, в която може да са вплетени духовни понятия. И всичко това го казвам с ясното съзнание, че тази констатация не е продиктувана от разни псевдонаучни методи или мистични учения за универсалните вибрации на Вселената, закодирани в числата, но е Божие свидетелство и Божие откровение за всеки, който искрено и простосърдечно изследва Писанията, необременен от човешки съждения.
В това кратко проучване ще разгледаме някои от числата, които освен всичко имат и духовно или символично значение, и ще изследваме пасажите, в които се намират. Надеждата ни е, че това изучаване ще бъде от полза да се разберат някои от истините, които Бог е определил тези числа да носят.
Числото 2
Когато погледнем в писанията, разбираме, че Бог често употребява числото две като знак за съгласие и потвърждение на истината. Забележете двойната употреба на думата истина, когато Господ Исус говори на учениците: „истина, истина ви казвам...“. Освен това един много показателен пример са двете неотменими неща, с които Бог ни утвърждава в поставената пред нас надежда за вечния живот, който е по обещание:
„…Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда“ (Евр. 6:16–18).
И понеже Бог е обявил, че църквата е стълб и опора на истината (1 Тим. 3:15), числото две е също често свързвано с това. Значението на думата „църква“ е всъщност Божието Свято събрание, събор на праведните, тези, които са изкупени за Бога и отделени от този свят. Както виждаме, събранието не е подвластно на време и място, то е състояние пред Бога. То не е организация, а организъм, който функционира извън човешките организации, защото животът им е скрит в Христа, а не в образа на Христос.
Това е числото, символ на вярно (истинно) свидетелство на или единомислието в свидетелството на двама свидетели, т.е. техните свидетелства не си противоречат едно на друго: едното свидетелство е в съгласие с другото или то се явява като „потвърждаващ“ свидетел на другото. Например двамата свидетели от единадесета глава на Откровение. Те са Божиите верни свидетели, които свидетелстват за истината! Затова и за тях се споменава, че са двама свидетели, разкривайки, че те носят истината. Така например Господ Исуса каза: „Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене“ (Йоан 8:18). Тук се вижда свидетелството на двама – на Исуса Христа и на Отца. Но нещата не спират дотук и ние знаем, че Божиите изкупени носят същото това свидетелство в себе си, както е казано, „че повери на нас посланието на примирението“ (2 Кор. 5:19). А това свидетелство Божиите чада го имат в сърцата си чрез свидетелството на Светия Дух. Така че Сам Господ Исус ни изяви Отца (Йоан 1:18) и чрез делото Си на кръста направи възможно да бъдем изкупени от властта на греха и смъртта и като се възнесе, изпрати обещания Свети Дух, който пък свидетелства също в сърцата на изкупените, че са Божии чада. Всъщност ясно виждаме, че значението на двама свидетели винаги е било отличителен знак, който Бог използва за „достигане на истинно разбирателство“. От Словото ясно проличава, че Бог е поставил това число за белег на истината от самото начало:
„Който убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен“ (Числа 35:30).
Тук Бог използва минималния брой от „двама“ свидетели, за да се илюстрира потвърждаването на истината (Втор. 17:6). Само един свидетел не може да потвърди истина според Божия закон. Изисква се поне „двама“ свидетели, за да се определи присъдата за истинна, за да може да бъде осъден човек на смърт. Числото „две“ е служело за определяне или потвърждение на истината. Затова се визират и „двама“ свидетели в Откровение, глава 11. За да се отбележи, че това са верните или истинни свидетели за Христос, които проповядват навред Божието Слово! Господ не прави нищо по случайност и тази фраза показва, че тяхното свидетелство е истинно свидетелство. Виждаме този Божии закон и когато Господ Исус го преповтаря в Матея:
„Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума“ (Матея 18:16).
Минимум двама свидетели са нужни за определяне на истината. Забележете, че се казва: „да се потвърди всяка дума“. С други думи, свидетел, който да потвърди, че казаното е истина. Двама свидетели символизират, че каквото е било казано, е потвърдено за вярно според закона. Идеята, която Бог установи от самото начало.
„И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно“ (Йоана 8:17).
Божият закон предписва, че свидетелството на „двама“ човека е истинно свидетелство. Това число илюстрира, че Бог използва числото, за да изяви, че казаното е вярно. По същия начин и когато Исус Христос изпрати седемдесетте ученици, за да свидетелстват за истината, неслучайно ги прати по двама:
„След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде“ (Лука 10:1).
Той ги изпрати двама по двама (двама свидетели) и им каза, че този, който ги слуша, Мене слуша! С други думи, те тръгнаха с неосквернената истина, която е Божието Слово! И действително, те бяха истинните свидетели за него! И този, който ги слушаше, слушаше Божието Слово на истината от техните уста! Това са изкупените Божии чада, които имат Божието свидетелство в сърцата си (на които е поверено това свидетелство). Така „Двамата Свидетели“ са Божиите изкупени. Тези, на които се повери свидетелството за Исуса чрез действието на Светия Дух; тези, които повярваха и които ще повярват в Исуса Христа (Йоан 17:20). Изпращайки ги по двама, Исус установява символиката в Словото, че те излизат със силата на Истината на Божието Слово. Той постъпи по същия начин и с дванадесетте ученици, защото Бог иска да ни увери със сигурност, че Неговата Църква прогласява Неговото Слово на истината. Действително, Божият Събор (Църквата), тези, които са пришълци и чужденци на този свят, защото са отделени за Господа, те са стълбът и опората. Това е илюстрираното чрез числото две.
„И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове“ (Марк 6:7).
И истината на тези неща става очевидна, когато се сравни Слово със Слово. Свидетелството в Стария завет е, че Бог често праща по двама ангели или пратеници до Неговите пророци, за да открие някаква истина от Словото Си на тях. Дори и когато Исус се възнесе на небето, там има двама Пратеници, за да възвестят истината, че Той по същия начин ще се завърне:
„И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях“ (Деяния 1:10).
И отново Бог изобразява истината с това число и в шестата глава на Евреите:
„...така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва“.
„...така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да ЛЪЖЕ, да имаме голямо насърчение ние...“ (Евр. 6:17-18).
Той го потвърждава с клетва чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже. Това значи абсолютната истина! В цялото Слово виждаме числото две, използвано да изобрази истинност и вярност. Дали ще е с духовното значение на двата светилника, „двете маслинени дървета отляво и отдясно на светилника, които са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят“, или двете риби, които нахраниха хиляди, или когато учениците Му казаха „Господи, ето тук има два ножа“ (Лука 22:38) и Исус им каза „Достатъчни са“, и т.н. Символизмът на числото две в Словото като признак за истинност и вярно свидетелство е очевиден.
Имайки това предвид, не е чудно защо срещаме това число толкова много пъти във връзка с тези, които са изкупени чрез кръвта на Христа, които изграждат Божия град, небесния Ерусалим, тези, които „на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град“. Истината и Божието събрание вървят ръка за ръка, тъй като те са свидетелите ѝ.
„В случай, че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църквата на живия Бог, стълб и опора на истината“ (I Tимотей 3:15).
Божието събрание е свързано с числото две, тъй като е Стълбът и опората на истината. Верният служител и свидетелят за Бога.
Числото 3
Друго число, на което Бог придава духовен смисъл, за да обозначи Своята воля, е числото три. То е използвано от Бога, за да определи Неговото намерение или Неговата воля! Например, когато Бог изпрати тримата пратеници до Авраам да му кажат, че Сара ще зачене на стари години (Битие 18). Тук е употребено числото 3 – тримата пратеници идват с Божието намерение и воля при Авраам. Т.е. Божията воля и изпълнението на Неговото намерение е Сара да зачене, за да може Бог да издигне велико потомство чрез Авраама.
Илюстрация в подкрепа на казаното е и когато Бог докарва гъста тъмнина за три дни върху египетската земя (Изход 10:22–23): Божието намерение и Неговата суверенна воля е да се извърши съд над тази земя. Числото три също изобразява, че Божието намерение е те да са в тъмнина, докато всичките израилтяни имат светлина!
Бог заповядва на мъжете от Израил три пъти да се явяват пред Господа в Йерусалим (Изх. 23:14, 17; Втор. 16:16). Това показва Божията воля и намерение да се изяви Неговия Син – Исуса Христа чрез закона за празниците.
В 2 Царе 21:1 Господ изпраща глад на земята за три години и казва, че това е поради Сауловият кръвожаден дом. С други думи, това е била Божията воля, а Божията цел е била да се извърши съд.
Друг пример намираме в 3 Царе 17:21, когато Илия се простира три пъти над мъртвото дете и то се съживява. Това показва, че поради Божията воля и заради Неговото намерение детето се съживява – една духовна „сянка“ на неща, които предстоят.
И отново, както Господ е заповядал, Исая ходи гол и бос в продължение на три години за знамение и предвещание против Египет (Исая 20:3), още веднъж сочейки към Божията воля и намерение за Египет.
Дори като погледнем към тримата мъже, които са хвърлени в огнената пещ, и към четвъртия, който прилича на син на боговете (Даниил 3:24–25), се вижда, че Божията воля и намерение е тези трима мъже да останат невредими заради присъствието на Божия Син. Това демонстрира, че в Христовото присъствие Божията воля – Неговите чада да са невредими посред огъня, се осъществява.
Това са само някои примерите, но можем да продължим още много по темата. Местата, където числото три присъства, са числени символи, представящи духовни истини, от които можем да се възползваме, ако ги забележим. Защото с тройката Бог изявява Своята воля и Своето намерение. Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи и това означава, че е било по Божията воля и според Неговото намерение.
Ако мога да използвам земна аналогия на този библейски принцип, то ще е като да питаш някого три пъти дали наистина иска да си продаде къщата за определена цена. След като кажат ‚да“ за трети път, се подразбира, че това наистина е тяхното намерение и желание. Разбира се, това не е добра аналогия, но смисълът става ясен. Това е начинът, по който числото три често е използвано в Словото. То изразява основанието на Божията воля и намерение. Трите дни и трите нощи, които Йона прекарва в корема на рибата, затвърждават Божия промисъл в това. В Деяния на апостолите Господ поразява апостол Павел със слепота за три дни:
„И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи“ (Деяния 9:9).
Фактът, че ослепява точно за три дни, произволно ли е? Не, времето на слепотата му е определено от Бога. Той не ослепява за три дни по случайност, а с Божествената намеса. Божия воля и промисъл е той да бъде сляп „три“ дни и нито да яде, нито да пие, тъй като Бог го води към светлината! Защо не четири дни? Защо не два? Защото това са числа, които Бог използва, за да изразява други неща, а Той е искал да подчертае чрез числото „три“, че по Негово намерение и суверенна воля Павел е сляп. И това изразява числото три.
Абсолютно същия принцип виждаме и в Деяния, глава 10, когато глас от небето казва на Петър да стане, да заколи и да яде от земните зверове, които са в съда, спуснат от небето. Петър отговаря: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто“. Тогава гласът казва: „Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно“. И четем: „И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето“ (Деяния 10:16).
Защо бе сторено точно „три“ пъти и след това съдът бе вдигнат веднага на небето? Когато изучаваме Словото в контекста му, чрез тези пасажи разбираме, че благовестието е насочено както към езичниците, така и към юдеите. И затова внимателно е посочено от Бога, че това е сторено три пъти и след това отново е вдигнато на небето. За да покаже, че това е Божието намерение и воля – Спасението да достигне целия свят. Затова не е използвано каквото и да е число, а числото, което изразява Божието намерение и воля Спасението да достигне до езичниците и до юдеите. Стореното три пъти ни дава духовното уверение, че делото е извършено от Бога по Неговото намерение.
Христос разказва притча за една смокиня в едно лозе (Лука 13:6) (символизиращо Израил) и човекът, чието е лозето, търси плод от смокинята в продължение на три години, но не намира. И казва на лозаря: „Отсечи я, защо да изтощава земята“. Защо Бог не казва в тази притча „отсечи я“ след първата или втората година? „Три“ години идва да търси плод – това символизира Божието намерение. Той и дава „три“ опита, преди да каже „отсечи я“. (Ако помните аналогията, която направихме, три пъти попитан, значи утвърден.) Божието намерение и воля са утвърдени чрез това число три.
Едно от най-великите места, където може да се открие тази символика, е, че има само един Бог и въпреки това Той има три лица. Отец, Синът и Светият Дух:
„...и Духът е, Който свидетелства, понеже Духът е истината. Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тези три са съгласни“ (I Йоан 5:7–8).
Намерението или волята на Бога, Единия Истинен Бог, е установена в тези три свидетелства. Четете Библията с мъдрост и разбиране. Защото тези неща са посочени там по точно определена причина. Волята и намерението Божие са установени в трите Божии лица.
Когато Павел се моли на Бога да му отмахне тръна в плътта, Божието намерение беше този трън да остане в Павловото тяло (не беше Божията воля да го премахне) и Той изобразява това чрез числото три.
„Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат...“ (II Коринтяни 12:8).
Тук отново виждаме, че Павел търси Господа в молитва три пъти! Защо не веднъж или два пъти? Защо Бог не му отговаря след първия или втория път? Защо Бог изчаква третия път? Защото Бог не само нарочно иска да обозначи в Словото чрез числото три, че не е според Неговото намерение или воля да се премахне този трън. Той казва на Павел след третия път: „доволно ти е Моята благодат“. С други думи, Моята благодат ти е достатъчна, т.е. след третия път е доказано, че няма Божия воля да се премахне трънът. Благодатта е достатъчна за Павел. И тук става ясно, че не е било според Божията воля да бъде премахнат този трън.
Има още много примери, които сочат, че числото три се използва в Словото за изявяването на Божието намерение и Божията воля. А от всички примери може би най-прославящ Бога е изкуплението, което Господ постигна на кръста. Изкупителното дело е обградено от числото три и ние вече знаем защо. Въпреки че Христос бе разпнат, това беше Божията воля и Неговото намерение Христос да иде на кръста. Отбележете: Исус седя със стареите в храма на Своя Отец три дни, имаше три кръста и трима души бяха разпнати, имаше писано на три различни езика на кръста, Исус се помоли три пъти, ако е възможно да го отмине тази чаша, трима апостоли отидоха с Него в градината да се молят, Петър се отрече от нашия Господ три пъти, Пилат се опита на три пъти да пусне Исус, беше „третият“ час, когато го разпнаха, имаше три часа тъмнина на кръста, Господа беше в недрата на земята три дни и три нощи. Също така, когато възкръсна Исус, Той попита Петър три пъти „любиш ли ме“ и т.н. Виждаме, че числото три е навсякъде около изкуплението, което Христос постигна за нас, понеже това беше Божията воля и намерение. Само случайни примери ли са това? Присмехулниците можеби ще кажат така, но Духът говори друго. Христос трябваше да иде на кръста, за да може ние да се спасим. Това е дар от Бога. Това е Неговата воля. Числото три, използвано по този начин, е дотолкова случайност, колкото е случайност и символизирането на вярващите с овцете. Просто не е възможно! И двата символа са поставени там от Бога да ни дадат една по-ясна духовна картина, от която можем да се учим. За съжаление днес има много хора, които предпочитат да останат духовно безразлични към тези истини.
И не е чудно защо понякога числото три се използва заедно с числото две (което изразява истинност), когато става дума за Божието намерение. Защото Неговото намерение и воля вървят ръка за ръка с истината. Например във връзка с църквата (тези, които са отделени от света чрез Божията благодат). Защото людете, които Бог е изкупил се вграждат като живи камъни в един Небесен дом, който е стълб и опора на истината, но това е и Божията воля и дело да го осъществи. Исус казва:
„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матея 18:19–20).
Тук от решаващо значение в определението на Божието събрание имат истината (2) и Божието намерение (3). Където двама или трима са събрани в името Христово, там са и истината, и Божията воля, и Христос посред тях. Това са двамата или тримата Божии свидетели. Това е Божието събрание и Христос в него (както и свидетелите в Откровение, глава 11). Това е „дефиницията“ на Божието събрание! Двама или трима свидетели, събрани в името Христово! Две говори за Истината, която е скрита в Исуса Христа, а три – неотменимата Божия воля в изграждането на живият организъм, вечния град, чийто архитект и строител е Бог.
