А те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт (Откр. 12:11).
От незапомнени времена хората по света се борят, вдигат въстания, революции, уж да дойде нещо по-добро, а пък то все не идва. И това един наш поет го е изразил така:
„Милюков, Чхеидзе и Керенски
далеч Романова пратиха;
бездомниците съглашенски
прибраха си го с горест тиха.
Яйце в Русия се снесе
Великден армаган донесе -
Христос воскресе!
Уйлсон след дълги, громки речи,
в долари всичко кат пресметна,
записа се в тефтеря вече
на сбирщината разноцветна;
и той се в кашата намеси,
и той яйце голямо снесе -
Христос воскресе!
.....................
Яйцето земно аленее,
отвред го цапат разни четки,
а горе Саваот бледнее,
хептен обърка свойте сметки.
Мира Великден не донесе,
отникъде се не разнесе:
„Мирът воскресе!“ “
(Великден, Хр. Смирненски)
На изток са „бездомниците съглашенски“, а пък на запад - „сбирщината разноцветна“. Това е този свят, който лежи в лукавия. От изток до запад един и същи душманин те чака. Човечеството вика: Мир, Мир, а пък няма мир! И как ще има мир като всички, които трябва да предвождат човечеството търгуват с дявола и в душите им е черно, няма виделина. Те не знаят пътя на мира, и няма правосъдие в стъпките им. Чакаме светлина, а всичко е тъмнина; сияние, а ходим в мрак. Пипаме стената като слепци, пипаме като онези, които нямат очи; по пладне се препъваме сякаш е нощ. Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби. Чакаме правосъдие, но няма; избавление, но то е далеч от нас.
Князът на този свят е хванал човечеството в своите костеливи ръце и за нищо на света не иска да го пусне. Негова запазена марка е да мами хората с розово бъдеще, а пък то, както казва народа - „облякъл се Илия, пак в тия“. Ни наляво, ни надясно. От трън та на глог. Няма освобождение от злото, то ни връхлита и ни повлича със себе си. Стоката, с която дявола търгува е твърде разнообразна. За всеки има по нещо. Ако някой не се хване на едно, то князът на този свят ще му предложи друго, но намеренията му са винаги едни и същи - да изтъргува неговата душа (Откр. 18:12-13).
А хората са се предали повече на суеверие и на езически обичаи, отколкото да възложат упованието си на Бога. А какво означава да се уповаеш на Бога? Ето, Божието Слово ни дава надеждата, че можем да бъдем победители в битката с княза на този свят. По друг начин той не може да бъде победен, но единствено с кръвта на Агнето и със словото на нашето свидетелство (Откр. 12:11). Кръвта на Агнето бе пролята на Голгота. Това е Божия Агнец, „Исуса Христа, верният свидетел, първородният от мъртвите и началникът на земните царе. Този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец“ (Откр. 1:5-6). За да бъдем победители трябва да сме се свързали завинаги с Божия Агнец чрез покаяние и вяра и Той да ни е засвидетелствал, че сме Божии деца, родени в Неговия Дом. Тогава, Неговата кръв ни развързва от силата на греха и на смъртта и ни дава свидетелство, което има силата да отваря врати и да затваря врати. Свидетелството, което Бог ни е дал в сърцата ни е Божия сила и Божие Слово, то е отправено послание за примирение с Бога. Ние сме Христови посланици за този свят, като умоляваме всеки един да се примири с Бога (II Кор. 5:19, 20). И ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
Неговата кръв ни очиства от всеки грях и ни облича с Неговата правда, която ни отваря пътя към Божията сила, която „Строшава лък и сломява копие; изгаря с огън колесници“ (Пс. 46:9). Той е Цар и Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, ще бъде унищожена, защото Бог е покорил всичко под нозете Му (I Кор. 15:25-27).
Неговата кръв ни носи и Божия мир, който никой ум не може да схване (Фил. 4:7). Чрез нея ние можем да се примирим с Бога и да имаме достъп до Него. Чрез нея имаме осиновението си, за да бъдем наследници на Бога и сънаследници с Христа, за да бъде Той първороден между много братя. Кръвта на Агнето е кръвта на вечния завет, чрез който ние можем да престъпим до Божия престол, където неприятеля на човешката душа няма достъп.
