„И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас? И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога“ (Лк. 12:13-21).
Притчата за богаташа е една илюстрация на факта, че материалните ни придобивки не са основното нещо в нашия живот. Този свят лежи в Лукавия и той е превърнал света в един голям търговски център и няма да сбъркаме ако го наречем панаир, в който на всеки ъгъл дявола си е разпънал сергиите. Той има стока от всякакъв вид и за всеки. Но основното в неговата търговия е, че за неговите стоки се разменят човешки души (Езек. 27:13; Откр. 18:10-13).
Така и тук в тази притча се говори за един богаташ, чиито ниви една година родили толкова много плод, че му създали голям проблем. Той не знаел какво да прави с цялото това жито. Всичките му житници и хамбари били напълнени. Изведнъж той намерил отговор – решил да събори старите си житници и да построи нови, още по-големи.
Ако се беше сетил да се огледа наоколо и да забележи колко нуждаещи се хора има около него, той сигурно щеше да си спести цялото това огромно усилие и разходи и вместо да строи нови, още по-големи хамбари, да вложи усилията си за нахранването на бедните и гладните.
Има хамбари, които никога не могат да се напълнят. И това е користолюбието. То никога не може да се задоволи, но иска все повече и повече за себе си.
И така, веднага щом построил новите хамбари, богаташът решил да спре да работи. Забележете само колко независим се чувства той – всичко е негово. Неговите житници, неговото жито, неговите блага, неговата душа… Цялото му бъдеще е осигурено – вече може да се успокои да яде и да се весели.
Но, когато богаташът започнал да си мисли, че и времето е негово, тогава Бог прекратил времето за него и дошла вечната му гибел. Бог му казал, че през тази нощ той ще умре и всички тези богатства няма да бъдат негови. Нощта изразява духовната тъмнина, в която тъне душата без Бога. Тази тъмнина е обсебила сърцето на всеки, който бяга от Бога и от Неговия път за спасение, който е Исус Христос:
„В Него бе животът и животът бе светлината на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана“ (Йоан 1:4, 5).
Затова идва и предупреждението:
„И ето що е осъждането: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му“ (Йоан 3:19, 20).
Тъмнината говори за силата на греха и ако ти не си се примирил с Бога бъди сигурен, че ще останеш изненадан от съдбата, която Бог справедливо ти е отредил.
Бог попитал богаташа: „А това, което си приготвил чие ще бъде?“
Добре ще е и ние да си зададем този въпрос. Ако Христос дойде днес, чие ще бъде всичко, което съм придобил на тоя свят?