Списание

Човекът е пръст

Изследователи от НАСА са потвърдили наскоро, че абсолютно всеки елемент от човешкото тяло може да бъде открит също и в пръстта.

„С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“(Битие 3:19).

Тези и много други открития говорят за авторитета на Библията и на съдържанието й.  Фактът, че в нея присъстват и много неща без научно доказателство, не означава, че те нямат научно обяснение, а по-скоро може би не е дошло времето Господ да го открие на хората, които за пореден път ще имат убедително потвърждение, че Библията е Божието слово.

Интересно е например, че атомът има плътен център, наречен ядро.  В ядрото има неутрони, които нямат електрически заряд, и протони, които имат положителен заряд (наклони).  Един от законите на електромагнетиката гласи, че частици с еднакъв заряд се отблъскват и разпръскват, тогава защо не се случва това с ядрото на атома?  Има някаква привличаща ги сила, която учените наричат ядрени сили. Ядрените сили свързват нуклоните в атомното ядро. Ядрените сили са една от проявите на силното взаимодействие. Действат на разстояние, по-малко от 10^-13 cm, не зависят от заряда на нуклоните и превишават силите на взаимодействие между електрическите заряди 100–1000 пъти. Въпреки установяването на тези сили, учените не знаят каква е вътрешната структура на материята, за което бе построен най-големия ускорител в света – ЦЕРН, за да може да се проникне в тайните на съществуването на материята. Но Бог ще допусне човека до тайните на сътворената материя само толкова, колкото е необходимо.

 „...понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото... и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява“(Кол. 1:16–17).

Няма ли много неизпълнили се или лъжливи пророчества в Библията?

Всички пророчества в Библията, чието време е дошло, пророкувани от Божиите пророци, са били изпълнени и нито едно не се е оказало лъжливо.  Има стотици исторически и археологически доказателства за библейски събития, за които е пророкувано и тяхното изпълнение не се е забавило:  „Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него“(Второзаконие 18:22).

Думата „пророк“ идва от гръцката дума προφήτης, която в буквален превод значи ‘говорещ за бъдещето’.  Според речниковото определение за думата „пророк“ това е човек, който е имал контакт със свръхестествени или божествени сили и служи като посланик между тези сили и човека, като известява за неща, които ще се случат в бъдещето.

Чували сте за Ванга или за Нострадамос, както и за стотици други, за които се знае, че са предвиждали бъдещи събития.  Каква е разликата между тях и библейските пророци като Илия, Елисей, Исая, Йеремия и останалите?  Първата и най-съществена разлика е, че едните са познавали винаги, а другите невинаги.  На библейските пророци е идвало слово от Бога, а както знаем, Бог не може да лъже, тъй като това е против естеството Му – „надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже“(Тит 1:2).  Той е безгрешен и в Него няма грях – лъжата е грях, следователно Той не може да лъже: „Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не ми вярвате?“(Йоан 8:46).  Също и: „Исус му каза: Аз Съм Пътят и Истината, и Живота; никой не идва при Отца освен чрез Мене“(Йоан 14:6); „...никаква лъжа не е от истината. Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос [Помазаника]“(1Йоан 2:21–22).  Това становище се потвърждава и от факта, че много от събитията, за които са пророкували библейските пророци, се доказват от археологията, както видяхме в първата част на тази поредица.  Оттук можем да си направим извод за хората, които пророкуват, в смисъл че дори едно от предвидените събития да не се сбъдне, би следвало, че тяхното говорене не е от Бога.

В наши дни хората, които предсказват бъдещи събития, ги наричаме ясновидци.  Синоним на ясновидец е думата „гадател“, или човек, който гадае.  Едно от значенията на „гадая“ от българския онлайн тълковен речник е:  „Правя предположения; предвиждам“, тоест понякога познавам, понякога не познавам.  За такива хора в Писанията определението е  „лъжепророци“: „Исус им отговори: Пазете се да не ви заблуди някой;  много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина“(Матея 24:4, 11).

Изисква се внимание, понеже това, което гадатели като Нострадамос са познали, в никакъв случай не е случайност.  Но тъй като на човека не е дадено да вижда в бъдещето, за целта такива индивиди, които спокойно можем да наричаме окултисти, се допитват до духовни сили.  В някои случаи може би несъзнателно, но при по-известните и успешните това се извършва с ясната представа какво вършат.  И тъй както вече казахме, Светият Дух, който е от Бога, не може да лъже, тогава остава, че духовете, към които се допитват, не са от Бога, защото иначе би следвало да познават винаги!  Словото ясно говори, че има духовни сили на светлината – Светият Божий Дух, и духовни сили на тъмнината – нечисти духове, бесове, служители на Сатана. Нека отбележим, че няма неутрални духове. Дори и самият апостол Йоан ни предупреждава:  „не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света“(1 Йоан 4:1). Трябва обаче да отбележим в контекста на това негово предупреждение, че той увещава вярващи братя в Христа, защото духовете се изпитват не с друго, а именно със Светия Дух, живеещ в сърцето на всеки, който е приел Исус Христос като Господ и свой личен Спасител. В следващите стихове Йоан ни посочва разграничението между лъжливия и истинния дух: „всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста“(1 Йоан 4:2–3).

Втората съществена разлика е породена от факта, че Словото идва до Божиите пророци от Бога и никъде не пише, че те са приемали някакви специални медикаменти или са извършвали ритуални обреди, за да получат откровение от Бога.  В някои случаи то идва до тях поради тяхната усърдна молитва или в отговор на тяхното разкаяние, но не можем да кажем, че идва по тяхно желание, какъвто е случаят с гореспоменатите гадатели. 

Ванга е предвиждала десетки събития всеки ден и често за целта й е трябвала захар (вещество с кристална структура); Нострадамос пък е достигал до своите откровения, след като е приемал особени медикаменти, от които е изпадал в състояние подобно на транс, както и описаните видения в наскоро нашумелите книги на Карлос Кастанеда, който се е учил от индианския магьосник Дон Хуан Матус. „И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а светите човеци са говорили от Бога, движени от Светия Дух“(2 Петр. 1:20–21).

Третата разлика, с която ще приключим, е, че Божиите пророци почти никога не са можели да се похвалят с голяма слава заради делата, които са вършили, или словото, което са говорили.  Ако някой се е прославил от техните дела и слова, това винаги е бил Бог!  И те самите са се старали това да стане, тъй като у тях е имало един съвършен страх от Бога.  Нека погледнем словата на Данаил, които той изрече пред Навуходоносор, преди да му изтълкува съня: „Даниил каза: Да бъде благословено името Божие от века и довека; защото мъдростта и силата са Негови...Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и разум на разумните. Той открива дълбоки и скрити неща... На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа“(Дан. 2:20–23).  А за това, че те самите не са се ползвали с чест и слава, Словото ни дава много примери: как са били хвърляни в тъмници и в ровове с лъвове, как са били преследвани от войски, как са ходили немили-недраги през пустош в глад и мизерия, без дрехи и без обувки, как хората са ги ругаели и не са ги слушали.  Картината е доста по различна при някои от днешните така наречени „пророци“, които хората превъзнасят и при които се тълпят, но това не трябва да ни впечатлява, тъй като човекът обича да слуша това, което иска да чуе, пред истината.

Тогава ще кажете: защо сега няма пророци, на които Бог да говори?  Словото ни дава отговор и на това.  Тъй като Писанието е завършено, а в него има и много пророчества, които тепърва ще се изпълняват, то със сигурност Господ е промислил и това, което е записано, е достатъчно.  Като пророчества за определени събития, които трябва да станат, за да се изпълнят времената: „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците“(Амос 3:7).  В Словото също се казва: „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, в тези последни дни Той ни говори чрез Сина“ (Евр. 1:1–2), а това е Божието Слово, което се разбира чрез Светия Дух, Който води вярващите във всяка истина.  Именно за това апостол Павел ни наставлява в Първото Послание към солунците да „не презираме пророчества“ като дарба от Светия Дух, но и той самият също пророкува за днешните последни времена, като казва:  „Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят... Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме“(1 Кор. 13:8–9).

В Библията има над 1000 пророчества, като около 800 от тях са в Стария завет, а останалите се намират в Новия завет.  Приблизително 300 от пророчествата в Стария завет се отнасят директно към идването и делото на Господа Исуса Христа, като всичките са изпълнени.  Няма как да разгледаме толкова много събития, но ще обърнем внимание на една такава пророческа песен като Псалом 22.  Тази песен започва с думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?...“ – това са и думите, които Господ Исус изрече на кръста.  Тъй като в началото Писанието не е било разделено на глави и стихове, както е днес, то тези слова са началото на Давидова песен, която днес се намира под Псалом 22.

Най-интересното за Псалом 22 е, че той е писан от човек, живял 1000 години преди раждането на Спасителя, който никога през живота си не е виждал кръстна смърт, защото смъртното наказание чрез разпъване на кръст е измислено и въведено около 500 години по-късно от Вавилонската империя и след това усъвършенствано от римляните.

Ето и един кратък списък на някои други от стотиците сбъднали се пророчества за събития, свързани със съдбата на градове и царства, които могат да бъдат доказани исторически и археологически:

-          Палестина (Левит 26:31–33), както и много други

-          Вавилон (Исая 13:19–22 и 14:23;  Йеремия 51:26 и 43;  Даниил 2:31–45 и 7)

-          Йерусалим (разширяване) (Йеремия 31:38–40)

-          Петра – Едом (Исая 34:6–15;  Йеремия 49:17–18;  Йезекиил 25:13–14)

-          Газа – Аскалон (Йеремия 47:5;  Амос 1:8;  Софония 2:4)

-          Моав – Амон (Йеремия 48:47 и 49:6;  Йезекиил 25:3–4)

-          Сидон (Йезекиил 28:22–23)

-          Танис – Мемфис (Йезекиил 30:13–15)

-          Ниневия (Наум 1:8–10 и 2:6–7 и 3)

-          Самария (Осия 13:16;  Михей 1:6)

-          Хоразин – Витсания – Капернаум (Матей 11:20–14)

(Данните са според разбирането на някои от изследователите на Божието Слово.)

Това е само една много малка част от всичките пророчества, за които, ако се поинтересувате, можете да разберете много чудни и интересни неща.  Ако Господ даде нужната виделина и благодат, човек може да види как някои от тях се сбъдват и в наши дни.  И тук е мястото да споменем една интересна мисъл на учения сър Исак Нютон, който също бил християнин и имал увереността, че греховете му са простени. Той е казал, че пророчествата в Библията не са дадени, за да се опитваме да разгадаваме кое кога ще се случи, защото това би било за слава на този, който най-добре умее да ги тълкува.  А по-скоро са записани, за да може, когато се изпълни дадено събитие, да се види, че то е било пророкувано в Божието Слово, и да се отдаде слава на Бога!

След като разгледахме тезата, че всички тези пророчества са се сбъднали, за което спор няма, тъй като имаме и доказателства, то с помощта на простата математика можем да пресметнем, че средният процент на вярност на библейските пророчества е 100%. Отново чрез математически действия пресмятаме условната вероятност на пророчествата, които още не са се изпълнили – да се сбъднат, когато дойде тяхното време, спрямо всички тези, които са се сбъднали, и разбираме, че тази условна вероятност също е 100% поради факта, че друг изход на събитията не е отбелязван в предишните „наблюдения“.  Нека да разгледаме някои от пророчествата и от Божиите обещания в Библията, които все още не се изпълнили.  И дори и да не вярвате, че Библията е Божието Слово, то би трябвало поне да се замислите над следното, тъй като от чистата математика разбираме, че вероятността да се сбъднат е стопроцентова!

• „Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята“ (Йов 19:25).
• „...пред Мене ще се преклони всяко коляно, Всеки език ще се закълне в Мене“ (Исая 45:23).
• „И обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот“ (1 Йоан 2:25).
• „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
• „...но ако не се покаете, всички така ще загинете“ (Лука 13:3).

• „А Той ще отговори: Казвам ви, не зная от къде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.  Там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Лука13:27–28).

• „И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века? Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания, Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“ (Матей 24:3–14).

• „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.  Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:29–30.)

• „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36).

• „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44).

А ти готов ли си да Го посрещнеш?

Щом е така, защо повечето хора не вярват?

Господ Исус казва: „Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не ми вярвате?“ (Йоан 8:46).

„Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“ (Притчи 16:25).

„...широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях... тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матея 7:13–14).

 „Ако кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?“ (Притчи 24:12).

Така че никой няма оправдание, че не е чул или не е разбрал, защото Господ изявява милостта си към всеки, дори и към теб днес, като ти е подарил и днешния ден, без да си го заслужил с нещо, и това се нарича благоприятно време.

„Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно (на човеците), защото Бог им го изяви.  Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.  Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог...“ (Римл. 1:19–21) 

Но „докато все още е „днес“, докато все още имаш жизнено дихание и сърцето ти бие в гърдите, ти можеш да се примириш с Бога, но само докато си в тази телесна хижа – после НЕ!  Защото както и Апостол Павел пише, „е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настъпва съд“!

„Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо“ (Исая 55:6).

„Затова, както казва Светият Дух: Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си...“ (Евр. 3:7–8).