„В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия... Той върши това, което бе право пред Господа... събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните ѝ кадяха; и нарече я Нехущан.“ (IV Царе 18:1-4).
Но това беше медната змия, за която сам Господ беше заповядал на Моисей да направи и да издигне в пустинята, за да се избави всеки ухапан от отровните змии. Всеки, който би погледнал на нея оставаше жив и отровата на горителните змии нямаше сила (Числа 21).
Господ Исус, дори, по време на беседата си с Никодим оприличава Своята жертва на кръста с издигнатата змия в пустинята (Йоан 3:14-16). Защо тогава е било необходимо на Езекия да я унищожава и да я нарече „Нехущан”? Думата „Нехущан“ в превод от еврейски, буквално значи „парченце мед“, „нещо направено от мед“, „нещо метално“.
С други думи, с едно такова название, той я обезцени пред народа. Това беше необходимо, защото израилтяните бяха изопачили нейния смисъл като ѝ се кланяха, кадяха, сякаш тя самата беше ги спасила. Те ѝ бяха придали значимост и смисъл, които тя нямаше и никога не е имала.
И докато ние ги гледаме отдалече през вековете и им се присмиваме на езическото поведение, ние правим абсолютно същото. Дяволът, нашият неприятел, винаги гледа да се възползва от нашето грешно естество, което е готово да направи идол от всяко нещо, само и само да ни отклони от истината за нашето окаяно греховно състояние, което имаме пред Истинския и Живия Бог.
Така, те бяха превърнали средството, чрез което Бог изяви Своята мощ и милост, в бог, според свойте страсти и разбирания. Именно за това беше необходимо медната змия да бъде унищожена и да им бъде напомнено, че тя не е нищо повече от парче желязо!
Не беше ли същата причината, поради която дяволът се бори за Моисеевото тяло (Юда 1:9) и се казва, че Господ го погреба (Вт. 34:6) там, където никой не знае. Именно, за да не става гробът му място за поклонение и въпреки това много хора и в днешно време причисляват на Моисей чудесата, чрез които Господ изведе Израиляните от египетското робство.
Кръста на нашият Господ Исус не е ли превърнат от много Християни в символ на поклонение? Едно парче дърво, говорещо за проклетия (Гал. 3:13), на което Всемогъщият Бог в човешка форма изработи това чудно и вечно спасение. Мнозина не са ли превърнали и една грешница, към която Бог благоволи да покаже милост и да я употреби в това велико дело според Своето предвечно намерение, в средство за спасение – Богохулство!
Но, опасността от такъв грях засяга всички ни, защото Дявола винаги ще се възползва от тази наша слабост на плътта, за да отклони полагащото се Богу поклонение, към всичко останало, но не и към Него.
Така и ние да внимаваме на себе си, да не би да предаваме по-голяма значимост от необходимото на хора от миналото, чрез които Господ е работил мощно, или на исторически места, през които Господ е минал с голяма сила или на каквото и да е, което би ни отклонило от Христос. Защото, Той трябва да има първенство във всичко (Кол. 1:18)!