Един от най-великите проповедници, които светът някога е познавал е Йоан Кръстител. Той е предшественик на Господ Исус Христос, Божия Син. В резултат на неговата проповед, някои от войниците го попитали: „А ние какво да правим? И рече им: Не насилвайте никого, нито обвинявайте някого лъжливо; и се задоволявайте със заплатите си“ (Лука 3:14). Неговият съвет относно заплатата отеква като ехо през вековете и до наши дни. Не е лесно да се намери човек, който да е доволен от своята заплата. Поради тази причина винаги е имало и ще има размирици в резултат на неправдата. Всичко това е причинено от недоволство и то в повечето случаи е справедливо.
Библията обаче ни показва различна гледна точка, за която апостол Павел пише: „ защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря“ (Филип. 4:11). Това не означава примирение с неправдата, но промяна на приоритетите, които са важни в живота ни. „А благочестието със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел“ (I Тим. 6:6-9).
Разбира се, в този свят, откакто съществува, никога не е имало справедливост и това не е повод да се примиряваме с подлостта, лъжата, лицемерието, но когато човек навлезе дълбоко в тази смрад, наречена сребролюбие, никога не може да излезе от нея чист.
Въпреки това, има и други работни заплати, които заработваме ежедневно, а те не са много желателни. Нашето нежелание обаче не пречи за тяхното изплащане, което е абсолютно сигурно. Размислете над тези думи: „Защото заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23). Идва време, когато повечето хора започват да размишляват за смъртта. Може би и ние се питаме: „Защо идва смъртта?“ Някои предполагат, че е заради напредването на възрастта, но ако размислим, разбираме, че и младите хора умират. Други предполагат, че е в резултат на заболяване, но отново трябва да признаем, че и здрави хора умират. Смъртта не е функция на възпитание, социален статус, интелектуална мощ, култура, климат или каквото и да е друго, за което може да се сети човек. Библията е много ясна по този въпрос: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ (Рим. 5:12). И отново, „грехът, като се развие напълно, ражда смърт“ (Як. 1:15). Грехът и смъртта са неразривно свързани. Тъй като всички сме съгрешили и грехът премина в човешкото естество, затова всички ще умрем.
Но смъртта не е краят. Грехът трябва да плати своята заплата и това се отнася до вечността, когато всеки, който умира, без да се е примирил с Бога чрез Исуса Христа, който е единствения път за спасение, ще бъде завинаги под Божия съд. Но Божието Слово дава надежда за тези, които търсят Спасение: „Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ Бог дава даром вечен живот, но само „чрез Исуса Христа, нашия Господ.“ Защо пътя за спасение е само един и то чрез Божия Син? Защото единствено Божият Син – Исуса Христа може да ни изкупи от Божия гняв. Защото Той нямаше грях, но дойде в плът подобна на греховната плът. „Който сам понесе нашите грехове на тялото Си на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата: от чиято рана вие оздравяхте“ (I Петр. 2:24). Така всеки, който се е примирил с Бога като се е отвърнал от греха чрез покаяние и вяра в Исуса Христа ще се освободи от заплатата на греха, защото цената за нашия откуп е платена от Господа Исуса Христа и вместо смърт ще приемем Божият дар - вечен живот.
Уважаеми читатели, замислете се за това: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син“ (Йоан 3:16-18).
