Докато едно дете на Бога е в света, то не е във фактическо владение на това, което ще притежава в бъдеще, когато ще бъде с Господа, и най-вече това, което ще притежава след завръщането на Господ Исус. То все още не е това, което тогава ще бъде; и сега не вижда това, което ще види след това.
Докато сме в тези тела, ние сме все още слаби, намиращи се в сравнително невежество, но все пак борещи се срещу могъщи врагове. Бог е благоволил да ни даде откровение за Себе Си в Свещеното Писание чрез Светия Си Дух, за да бъдем правилно напътствани, да ни утеши и да ни насърчи, да направи Себе си и Своя Син – Исуса Христа, известни на нас. Да ни изяви блаженството на бъдещия свят, да ни покаже пътя към дома на Отца и да ни разкрие цялата суета, която може да даде настоящия свят. Това Божие Слово – откровението, което Той ни е дал за Себе си, има за цел да ни направи мъдри и да ни въведе в Пътя на живота чрез нашия Спасител и Господ, като прави небесните реалности да станат част от нас чрез вяра. Ние не трябва да съдим според чувствата ни, а чрез вяра – като упражняваме вяра в това, което Бог ни казва: и по този начин нашите пътища и действия да бъдат регулирани, както и нашите радости и скърби, „защото с вярване ходим, а не с виждане“.
Бог не може да се види с физическо око, но ние трябва да се стремим да Го виждаме с нашите духовни сетива. Чрез вяра ние трябва да се приближаваме към Него и Той ще се приближава към нас. Този, който е роден от Него, има духовните очи да вижда духовните неща. Присъствието на Бога в нашия живот означава, че Той ни вижда и ни чува постоянно, а това е храна за нашата вяра, защото общението, което имаме от Бога чрез Исуса Христа, ни прави по-силни и по-дръзновени да следваме нашия Спасител и да възлагаме живота си на Него. Ние трябва да живеем в заобикалящия ни свят като хора, които упражняват вяра в истината, които знаят, че техният Небесен Отец е непрекъсваем източник на живот. Той е техен защитник и помощник, техен приятел. Той е винаги близо до тях. Той е непрекъсната огнена стена около тях. Как мирно и щастливо ще ходи през този свят едно Божие дете, ако по такъв начин упражнява вярата си в Бога, когато погледът му е отправен към Него, към живия Бог, който е винаги близо до него! Господ Исус, любящ и верен приятел, не се вижда от физическите ни очи, но вярата казва: аз имам доверие на това Слово. Когато се доверяваме на Божието Слово, ние се доверяваме на Този, Който с такава любов се обръща към нас с думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Мат. 28:20). По такъв начин сърцата ни могат да бъдат щастливи чрез вяра в настоящия жив, любящ и всемогъщ Спасител.
Господ Исус все още не се е изявил в силата Си явно. Сега Той царува в сърцата на тези, чиито имена са записани в книгата на живота. Той ще се възцари в пълната Си сила и власт явно, когато и най-последният Му враг бъде унищожен и всичко бъде подчинено под нозете Му. Вярата е тази, която гледа към изпълнението на всичко това, което е казано за завръщането на Господ Исус, и въпреки че не сме с Него на престола да царуваме заедно с Него, ние вярваме, че Той ще дойде отново. Неговото Слово е утеха за нас, докато сме в борби, в бедност, когато около нас подлостта простира бодливите си пипала като бурени, в страдания и лишения. Но когато влезем в Божието присъствие, Той ни утешава чрез скъпоценните изявления, направени в Свещеното Писание за времето на Неговото явяване, и Той изпълва сърцата ни с мир и радост, макар да не можем да видим Неговата слава с очите си.
Сега сме слаби в тези унижени тела, даже понякога и в болка, и страдание.
Проявлението на Божиите синове все още не е дошло; все още не сме в нашите славни тела, които ще бъдат по образ на това тяло, каквото Господ Исус прие след Своето възкресение. Ние имаме обещанието за такова прославено тяло и това се разкрива в Свещените писания. Въпреки че все още не сме облечени в него, ние трябва да крепнем в тази жива надежда, стъпили на Божиите обещания, и да ходим във вярата на това обещание, за да можем да издържим в слабости, болки и страдания.
Имаме обещание за „наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва, запазено на небесата за нас“, но още не сме влезли в наследството на това притежание. И от тази гледна точка ние сме бедни. Затова е много важно да търсим винаги Божието присъствие и така да растем духовно, да упражняваме вяра в това обещание, да се държим за него, да се стремим да влезем в него, така че сърцата ни да бъдат изпълнени с мир и радост в Светия Дух.
Светите писания ни казват, че Сатана е вързан, да, смазан под краката ни, но това все още не е станало, ние сме все още във война, ние непрекъснато усещаме властта му, но когато с вярване вървим и гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, тогава сърцата ни ще се ободрят и утешат.
И така, всички безброй обещания, които Бог е благоволил да ни даде, са предназначени за нас във всеки един момент с цел да ни укрепят и да ни направят силни и дръзновени за Него. Те са приложими за всяко едно състояние, в което се намираме, и за заобикалящите ни обстоятелства, както по отношение на материални, така и за духовни неща. Но ние трябва да вярваме в тези обещания, т.е. да се доближаваме до Господа, и тогава подкрепата и благословението от тях в сърцата ни ще ни радват. Например обещанието в Матея 7:7–11: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!“.
Ако вярваме истински в Господните думи, то с какво усърдие, постоянство и вяра ще се предаваме на молитва! Въпреки че отговорът може да се забави дълго време, въпреки че Божият отговор на молитвите ни може да не е според нашите очаквания, но ако ние с вярване вървим, Бог непременно ще ни въведе в по-голямо познание на Неговата воля и като утвърди стъпките ни в Неговия път, ще ни запознае със Своето намерение.
Светият Божий Дух свидетелства в Римляни 8:28: „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“. Ако ние се доверим на това чрез вяра, то и в най-големите изпитания, трудности, страдания сърцата ни ще се утешат и ще имаме мир в душите си. Господ Исус е мой Спасител вече четиридесет и четири години, но аз винаги установявам, че най-големите ми изпитания са ме довели до най-великите благословения, те са работили за мое добро. Но да предположим, че не сме в състояние да видим това. Докато сме в тези тела, ние все пак трябва да вярваме в това, което Бог ни казва. Ние трябва да ходим с вяра в Неговите думи, че „всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога“, и тогава сърцата ни ще се утешат и ще се укрепим.
Преди три години Бог допусна да ме сполетят две много тежки изпитания. Те продължаваха месец след месец. Казах си: „Това също работи за мое добро“, и продължих да нося бремето на изпитанието ден след ден, докато търсех за себе си това, което прави децата на Бога толкова щастливи.
Ние трябва да вярваме в това, което Бог казва. Не трябва да се осланяме на нашите чувства, нито да очакваме помощ от нашата греховна природа, нито трябва да се обезкуражаваме, когато всичко е като че ли против това, което Бог казва, защото вярата започва там, където свършват нашите възможности. Докато виждаме с очите си и нашето паднало естество се мъчи все още да ни помогне, сякаш не е необходима вяра. Това често е причина Божиите деца да губят силата си и да се обезсърчават, защото не ходят с вяра, но някак си с виждане. Ако има нещо, от което имаме нужда повече, отколкото всичко друго, това е силна вяра, за да можем да предприемаме правилните стъпки, сигурните стъпки, по-стегнати стъпки, да работим с усърдие в пътищата Господни. Затова до края на нашия път ние трябва да се молим: „Господи, увеличи вярата ми!“.
