Старият завет е изпълнен с картини и пророчества за бъдещето. Една такава картина е на древен град, който разкрива някои тайни за последните времена.
Ще направим малко пътешествие в един много необикновен и необичаен град от древното минало, който се е отличавал от всички останали градове в целия свят.
Чували сме за такива древни градове като Вавилон, Ниневия, Мемфис, но този град се е отличавал много от всички тях и сега ще разберем защо е така.
Една от поразителните разлики с другите градове е това, че главен паметник и сърцевина на града не е бил величествен дворец, разкошен храм или великолепна улица, а една необикновена стълба. Стълба, състояща се от седем стъпала. В продължение на дълги столетия жителите на този град се качвали все по-нависоко и по-нависоко в своя изпълнен с мерзости живот, достигайки като че ли до самите небеса, но когато се опитали да направят още една крачка напред, за да стъпят на следващото, осмо стъпало, пред тях вместо стъпало зейнала огромна пропаст, в която те стремглаво паднали. Кой е този град, каква е тази стълба и на какво можем да я оприличим? Как се казва всяко едно от стъпалата и най-важното – не стъпваме ли и ние по тази зловеща стълба? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим в настоящото изложение.
Ако започнем да изследваме историята на народа, създал този необикновен град и съградил тази необичайна стълба, ще бъдем отведени в глава 25 на Битие, където от стих 20 надолу ще бъдем запознати с една библейска история:
„...а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана. И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна. А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
А Господ й рече: Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия. И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й. Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав т.е. Космат. После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков, т.е. ‘Който без право замества’, или ‘Който прави засада’. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди. И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял; И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом,) т.е. ‘Червен’. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. А Исав рече: Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородството си.“
От тези двама братя, които бяха най-близки роднини, се родиха два различни народа и по-късно тези народи станаха врагове.
В Бит. 36:6–8 виждаме, че двамата братя Яков и Исав не можеха да живеят заедно и Исав се отдели (както това се случи между Аврам и Лот); той взе жените си, синовете си, дъщерите си, добитъка си и целия си имот и тръгна на юг, вървейки три седмици, докато накрая пред неговия взор се появи велико възвишение, което сякаш докосваше небесата. Доближавайки се до планината, Исав видя в нея тесен проход и тръгвайки по него, той достигна подножието на самата планина. И когато видял разстилащите се пред него равнини, разсъдил, че няма да намери по-добро място за строителство на град, и така се заселил на това място. Той започнал да строи град, който след няколко десетилетия бил наречен Петра, т.е. Град в скалите. Петра е бил необикновен град в древността. Първата особеност на града е, че се извисявал над заобикалящата го местност с повече от 660 метра, намирайки се на самия връх на скалата. Второто поразително нещо било това, че всички домове в този град, включвайки най-богатите и най-бедните, както и храмовете, и всички постройки в него, били издълбани в самата скала. Жителите на Петра достигнали такова майсторство, че можели да проникват в скалните маси до 25 метра и поради това Петра представлявал, от една страна, град, извисен на самия връх на скалата, а от друга страна, бил едно монолитно цяло. И когато слънцето залязвало и осветявало скалите на града, в които били изсечени домовете, дворците и храмовете, се откривала фантастична гледка и поради тази причина, когато изследователи в миналото разглеждали града, те описвали, че не е възможно този град да е бил построен от обикновени хора. И ако можеше да се върнем 3000 години назад във времето и да застанем пред този град, то нашият първоначален възторг пред величествените дворци и замъци би се сменил с други чувства, и първото, което би ни поразило, са начините, чрез които древният град Петра, столица на Едомското царство, е придобивал доходите си:
1. Хищнически нападения над околните народи.
Древна Петра не се е подчинявала на такива понятия като обявяване на война или сключване на мир. Своите военни действия и акции те винаги извършвали под прикритието на тъмнината и нощта, като разбойници, които грабят своите съседи.
2. Пленяване на хора за роби.
В древността продажбата на роби е била най-печелившият бизнес, а древна Петра се намирала на търговски кръстопът, чиито пътища водели към Вавилон, Египет, Асирия. Ето защо в Петра бил създаден най-големият в древния свят робопродажен център.
3. Продажба и препродажба на роби.
Стените на този град помнят хилядолетни трагедии, когато майка може да бъде продадена във Вавилон, а нейното дете – в Египет.
4. Сбор от наемодатели и търговци.
Тъй като Петра е бил важен възлов търговски център, жителите на града са вземали наеми от търговците, които са се установявали там.
5. Нападения над търговски кeрвани.
Търговските кeрвани, които нощували в Петра и рано сутринта тръгвали по своя път, често пъти след няколко километра се натъквали на неизвестни разбойници, който безпощадно ограбвали тяхната стока, а на търговците не им идвало на ум, че тези разбойници са вчерашните охранители, които стояли на вратите на Петра и които докладвали на управниците на града, а те пък от своя страна извършвали тези грабежи. (Следва)
