Списание

Господното събрание трябва да бъде здраво, плодоносно лозе, което да донесе слава на Христа, събрание, което да следва сърцето на Христос, на което Той може да погледне в тези родилни мъки на душата Си и да се насити. Сред хората то трябва да сияе с красива простота и сияйна християнска любов, така че да не е възможно да става повод за клюки и да бъде мишена за сплетници. Там трябва да се чувства смирена почит, а атмосферата да е наситена с радостта на благодатното общение, където всеки човек счита другия по-горен от себе си, където всеки е готов да служи, а не да очаква да му служат. Детинска откровеност без лицемерие или непочтеност трябва да са отличителни черти на Господното събрание; да се усеща присъствието на Христа, да се усеща „благоуханието на дрехите ни като благоуханието на Ливан“ (Пес. на песните 4:11). Молитвите ни да бъдат такива, че да получаваме отговор от Господа, и това за нас да бъде нещо толкова естествено, „защото Той е наш Бог, и ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му“ (Пс. 95:7). Когато е необходимо, чудесата не биха били рядкост, но те да не са самоцел. А дали това е в светлината на Писанието, неразумно и нежелателно ли е да се очаква това от едно Господне събрание? Невъзможно ли е? Има ли нещо невъзможно за Бога? Има ли нещо невъзможно там, където е Господ Исус Христос? Това небиблейско ли е? Не! Единственото нещо, което е небиблейско около тази визия, е, че тя все още не е достигнала до стандарта на Писанието. Стандартите на Писанията са все още високи. Ако отговорите с „Не, това не е неразумно, нежелателно или невъзможно“, тогава вие все едно казвате, че вярвате в това. Но ако вярвате в това, ако искате да се превърне в църквата, която може да започне тази реформа, тази промяна към по-добро, това повторно захващане на древната сила на Бога в душите на хората, тогава трябва да има радикално психологическо скъсване с преобладаващото религиозно настроение.