Преди известно време много полети бяха преустановени поради гъстите облаци от вулканична пепел след изригването на вулкан в Исландия. Различните управления на въздушния трафик решиха, че щяло да бъде твърде опасно за самолетите да летят през облака поради намалената видимост и опасността от задръстване и блокиране на двигателите. Имаше и такива, които се обявиха срещу решението да се преустановят полетите, тъй като нямало категорично научно доказателствоза опасностите. Други пък разкритикуваха решението от икономическа гледна точка, понеже загубата на приход била нецелесъобразна и полетите трябва да бъдат възобновени. Но поради факта, че безопасността винаги има преимущество, то всички останали решения бяха пренебрегнати – на първо място винаги е безопасността.
Когато се замисляме за вечните неща, безопасността също трябва да има преимущество. Но трагедията е, че човек все по-малко мисли за вечните неща, ако изобщо се сети за тях през живота си! Наскоро зададох един въпрос на група хора: „Знаете ли защо стават земетресения?“. Последва мълчание. „Ами много просто – отговорих, – за да напомни Бог за Себе Си, та дано да Го потърсят и да се покаят за греховете си“. Всеки човек е в опасност от вечна погибел под праведния съд на Светия Бог, Чийто характер настоява за наказанието на всеки грях. Понеже поради нашите лични грехове ние сме отделени от Бога,
„Но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува“ (Исая 59:2).
Затова и трябва да бъдем избавени, приведени в безопасност или както пише в Библията, „спасени“.
Да бъдем спасени, не е просто възможност, а заповед, „трябва да се спасим“ (Деяния 4:12). Величието на благовестието е именно в това, че ние можем да бъдем спасени, „Христос Исус дойде на света да спаси грешните“ (1Тим. 1:15); „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10); „Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17). Дарът на Божия единороден Син показва Божията любов към изгубеното и съгрешило човечество и Той промисли път за спасение, който Му позволява да ни прости греховете и да ни спаси, без да прави компромис със Своята святост и праведност. Това означава, че Неговият безгрешен и свят Син трябваше да понесе наказанието за нас, грешниците, когато висеше прикован на Голготския кръст. И точно поради тази причина Той е наречен „Спасител“ – понеже спасява, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11).
Може би някои мислят, че могат да придобият спасението по своя заслуга, заради добрина, човеколюбие, религиозни дейности и много други човешки схеми и начини. Но Божието Слово говори: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой“ (Ефесяните 2:8–9).
Въпросът, който всеки трябва да си зададе, е: „Аз на безопасно място ли съм?“, с други думи, „Аз спасен ли съм?“. Ще е страшно тъжно някакво изригване от земни грижи и емоции, религиозни дейности или каквото и да е да ви замъглят ума, така че да не можете нито да виждате, нито да мислите трезво. Колко тъжно е да викате през вечността: „Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме“ (Ер. 8:20). Бог ви призовава: „Към Мен погледнете и спасени бъдете, всички земни краища; защото Аз съм Бог – и няма друг“ (Исая 45:22).
Добрата вест е: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш“ (Деян. 16:30–31).
