Жителите на древна Петра нищо не произвеждали. Нямало нито грънчарство, нито металургия, не се занимавали със земеделие, (въпреки че земята била доста плодородна), а живеели единствено за сметка на пролятата от тях кръв, от разбойнически нападения и продажба на хора. Поради тази причина столицата на Едомското царство получила названието „Пиратско царство“, което живее за сметка на други, паразитирайки на техния гръб. Пълна представа ще придобием, когато се запознаем с религията на този град.
Повечето от съоръженията на Едом се отнасят към древната история и библейските времена. Едно от тях се ползвало с особена известност в дълбоката древност, доукрасявайки с черни краски характеристиката на едомското господство. Това съоръжение всъщност представлява олтар, разположен на върха на Зибби – Атуф, извисяващ се над Петра. Развалините на това старо светилище били открити от англичанина Робинсон през 1900 г. На най-високата скала имало стръмни стълби, които водели до площадка, издълбана в скала. По-нагоре имало още една площадка, където в древността се намирал огромен олтар, на който се принасяли човешки жертви. Древните инженери били планирали всичко до най-малките подробности, като например жлебове, по които да се стича кръвта на принасяните жертви. Червеният цвят на скалните маси, от които били изсечени олтарят и стъпалата, като че ли говорят на нас, далечните потомци, за вечната трагедия, която съпровождала този град, за потоците кръв, които като че ли украсяват цялата древна столица в червен цвят.
Този олтар бил място на поклонение на ‘бога на слънцето’, който в продължение на много векове отправял предизвикателство към истинния Бог. Червените стъпала на Петра остават символ на дяволско, изпълнено със страсти, поклонение, което предизвикало едно от най-решителните пророчества за този град. Следвайки древните летописи, които описвали Петра, разбираме, че на олтарите в Петра всеки ден се принасял в жертва поне един човек, а столицата на Едомското царство съществувала повече от 1000 години. На празници и особени тържества на олтарите се принасяли по 700, 800 души. Това била страшна, кръвожадна религия на едно страшно царство, което живеело от търговията с роби. Философията на тяхната религия била античовешки ненавистнически култ, като равни на тях в древното минало били само единици. Бог многократно се обръщал към този град с призив да се покаят. Цяла книга е посветена на призива към този град и това е книгата на пророк Авдий, но освен че не се покаяли, те все повече и повече се отдалечавали от Бога, губейки не само божественото и духовното, но дори и най-елементарните ценности на човешкото битие. И библейските пророчества за този град не закъснели. Ето ги и тях:
„А Господ й рече: Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия“ (Бит 25:23).
„Потоците на Едом ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И Господ ще простре върху нея връв за разорение, и отвес за изпразване. Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, та да провъзгласят царството; и всичките му първенци ще достигнат до нищо. Тръни ще поникнат в палатите му, коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, двор на камилоптици... Потърсете в книгата Господна, та прочетете; Никое от тия не ще липсва, нито ще бъде без другарката си; Защото казва Господ: Моите уста заповядаха това“ (Исая 34:9, 11–13, 16).
Градът винаги е разполагал с изворна вода в изобилие, а и пълноводните реки били достатъчни за нуждите на града.
„Но Аз оголих Исава, открих скришните му места, и той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му, и него го няма. Едом ще стане за учудване; Всеки, който би минал през него, ще се учуди, и ще подсвирне за всичките му язви. Както при разорението на Содома и Гомора и ближните им градове, казва Господ, така никой човек няма да живее там, нито ще пришелства там човешки син“ (Еремия 49:10, 17, 18).
„Затова, така казва Господ Иеова: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек и животно, и ще го запустя из Теман, та ще паднат от меч до Дедан. И ще наложа въздаянието Си върху Едом, чрез ръката на людете си Израиля; и те ще постъпят с Едом според гнева Ми и според яростта Ми; и ще познаят въздаянието Ми, казва Господ Иеова“ (Езекил 25:13, 14).
„За да завладеят останалите от Едом и всичките народи, които се наричаха с името Ми, казва Господ, Който прави това“ (Амос 9:12).
„Якововият дом ще бъде огън, и Йосифовият дом като пламък;
А Исавовият дом като слама; и те ще я запалят и ще я изгорят,
Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това. Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, и ония на поляните филистимците, ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; а Вениамин ще владее Галаад“ (Авдия 1:18,19).
Ако сумираме пророчествата, виждаме ясно, че:
1. Потомството на Яков превъзхожда това на Исав (Бит. 25:23).
2. Реките на Едом ще пресъхнат. Когато тогавашните жители слушали тези думи, те им звучали невероятно – как ще стане така, че тези пълноводни реки да пресъхнат! Те не вярвали в това (Ис. 34:9).
3. В този град няма да има повече царе (Ис. 34:12).
4. Населението ще напусне града и там ще обитават само зверове. И на това не вярвали хората – как тази величествена крепост някога може да опустее?! Това им звучало странно и абсурдно, но Божието Слово ясно говорело за неизбежността на това (Ис. 34:13–15; Ер. 49:18).
5. Едомският народ ще бъде изтребен (Ерем. 49:10).
6. Много пътници ще се учудват на опустошението на Едом (Ер. 49:17).
7. Израил, който воювал столетия с Едом, ще стане стопанин на Едом (Ез. 25:14).
8. Тази земя, която се славела със своето плодородие, ще се превърне в пустиня (Ис. 34:9; Ез. 25:13; 35:7).
9. Остатъкът от Едом ще стане притежание на Израил (Амос 3:12).
10. Племена от юг ще завладеят част от Едом и планината Сеир – Исавовата планина (Авд. 1:19).
11. Кървава история на града (Езек. 35:6).
Както тогавашните жители не са вярвали в пророчествата за тях, така е и в днешни дни. Когато говорим на хората за Бога и Неговото Слово, някои признават, че Библията е мъдра книга, която съдържа много велики морални ценности, но когато стане дума за пришествието на Христа и Божия съд, това им звучи странно, неуместно, нелогично, а ако някой вярва в това, той смята, че то ще се случи в далечното бъдеще. За това отношение на човеците към пророчествата, разкриващи Божията съдба над тях, апостол Петър казва:
„Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: къде е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието“ (2 Петр. 3:3, 4).
Така разсъждавали и жителите на Едом.
Владетели в Петра
ØЕдомско царство – Едомците управлявали от 15. до 6. век преди Христа. Близо 1000 години са се принасяли всеки ден човешки жертви и безчет роби са били продадени.
ØДидани – 6. до 5. в. преди Христа. Диданите дълго време не са успявали да завладеят града поради това, че е силно укрепен; успяват да го завладеят само с помощта на предателство. На същите олтари, където гордите потомци на Исав са принасяли в жертва своите пленници, застават самите те в чест на своите победители и богове. За тях се изпълнява древната мъдрост, че който нож вади, от нож и умира.
ØНабатей – 5. до 2. век след Христа. Набатейците също завладяват града с хитрост и предателство и от своя страна поставят на олтарите диданите. Народ сменя народ, език сменя език, но страшната религия и философия на това царство продължава да живее.
ØРимска империя – от 107 до 395 след Христа. Непобедимите легиони на римския император Траян обсаждат Петра. Те също дълго време не успяват да завладеят града, докато предателство сломява непревземаемата крепост. Отново се лее кръв.
ØВизантийска империя
ØАрабски халифат
ØКръстоносци – през 12. век строят един от своите замъци в Петра.
ØОманска империя
ØЙордания – през 1922 г. Петра влиза в границите на Йордания.
Ако днес вземем физическата карта на тези места, ще видим, че от някогашните пълноводни реки в земите на Едом сега не е останала и следа и земята се е превърнала в пустиня. Някогашният действащ град сега е само в руини – един мъртъв град. Без потомци на Исав и едомска царска династия, тази земя сега е поделена от съвременния Израил и племената от юг – арабите; и ако тогава това, което са казвали пророчествата, е звучало абсурдно, сега те показват резултата от точното им изпълнение в живота на този народ.
Следвайки хода на историята на това древно царство, не можем да не обърнем внимание на един от „най-ярките“ му представители. И това е една личност, позната ни от евангелието – цар Ирод Велики. По бащина линия (Антипатра) той е бил едомец. И всичко, което било характерно за този народ, се виждало и в този цар – жестокостта, лицемерието и развратът оформяли облика на този нечестивец, който често е наричан ‘последният едомец’ и който действително поставил точка, последния кървав акорд на този древен и зловещ народ.
И преди да видим как изглеждат необикновените дворци и замъци на този град, нека прочетем как съвременни пътници описват града.
