Внимателният наблюдател на събитията по света не може да не стигне до заключението, че правителствата по целия свят се изправят срещу сили по-мощни, откогато и да е било. Рисковото състояние на финансовите пазари, разпространението на ядрените оръжия, заплахата от тероризъм, нестабилността на политическите системи, както и нарастващото недоволство на масите от управляващите създават непреодолими проблеми. Всичко това, съчетано с намаляване на моралните стандарти и липсата на уважение към каквато и да е форма на власт, ни води, както правителствени говорители твърдят, към „неизследвани води“. Но вярващият забелязва и други промени. Към всеобщия хаос може да се добави нарастващото безразличие и неуважение към Божието Слово, както и все по-осезаемото противопоставяне на истинското благовестие. Много християни въздигат гласове към небето, възкликвайки както пророк Авакум: „Докога, Господи“ (1:2).
Но вярващите не трябва да забравят какво се крие в бъдещето на този свят, който е в бунт против небето. Когато Противникът на човешката душа съветва, че Писанията не са вече актуални в днешния ден и че е доказана тяхната безполезност за решаване на общочовешките проблеми, то единственият правилен отговор за всички човеци е всеки да се обърне към Словото на Бога и да види това, което Той – техният Творец, е разкрил. В книгата Откровение Йоан вижда отворена врата в небето и е поканен: „Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире“ (4:1). Какво е първото нещо, което той вижда? Има ли безпокойство за това, което става на земята? Има ли спешни срещи, за да се определи какъв курс на действие трябва да бъде взет, за да се контролира един непокорен свят? Има ли нови програми, които се въвеждат, за да се справят с непредвидените трудности? Не!
Първото нещо, което видя Йоан, преди да се разкрие пред него небесната слава, бе „престол, поставен на небето, и на престола седеше Един“ (Откр. 4:2). Един престол, стоящ непоклатимо над приливите и отливите на историята и бурите от човешко зло, един престол, стоящ твърдо и безкомпромисно, необезпокояван, непроменящ се и всемогъщ. Това е Божият престол и сам Бог седи на него, пред Когото всяко коляно ще се преклони, защото Той е Съдията на всички (Рим. 14:11; Евр. 12:23). Нито един бунт против Бога няма да се увенчае с успех, нито претендентите за Неговия престол ще постигнат своите цели. Противникът се е опитвал, и както в Откровение на Йоан се разкрива, той ще се опитва да осуети Божиите намерения и да повали Седящия на Престола, но Той ще седи непобедим с неувяхваща сила и заобиколен от непристъпна тишина.
Той държи в дясната си ръка книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата (5.1) – власт, която има Христос и Единствения, който може да приведе в изпълнение Божиите праведни съдби, предназначени за този свят. Отварянето на тези печати ще предизвика на земята Божия гняв, Неговия праведен съд, поради бунта на човека срещу Бога, което ще бъде прелюдия към Неговия пълен победен триумф. Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите й? Само един може да направи това, „ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата“. Той, за Когото се казва, че е „Агнето, което е било заклано“, само Той има правото да вземе книгата от Онзи, Който седи на престола. Той, който е бил убит, но е жив, встъпва в наследството Си.
Дълго време Сатана се опитва да открадне от нейния законен собственик това, което не му принадлежи. Навсякъде около нас виждаме резултата от усилията му да изтръгне този свят и всичко сътворено от Бога, срещу Когото той се е повдигнал на бунт. Грях, кръвопролития, болест, смърт, страх и ужас, страдание и болка са резултатите на нечестните му действия. Но сега е дошло времето на Агнето, за да предяви правата си и да потвърди с печата Си това, което е Негово. Някои твърдят, че Божият Агнец ще дойде на земята като цар. Да, Той е цар и ще влезе в правото Си да владее това, което е Негово, но първо Той трябва да я очисти. Тази земя Бог я прокле (Бит. 3:17; 5:29) и тя трябва да бъде очистена, защото Божията святост го изисква. Божият Агнец не може да царува там, където има грях и нечистота, защото Бог е Свят и всяка нечистота с огън се очиства. Дори когато Бог ни прави участници на Божието Царство, като ни изкупва от закона на греха и смъртта, Той първо трябва да очисти нашето сърце и тогава прави от него обиталище за Себе Си: „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“. Така обиталището, където ще царува Божият Агнец, трябва да е очистено. „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум“ (Исая 65:17); „А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (2 Петр. 3:13). А написаното в книгата със седемте печата съдържа всички Божии праведни съдби, които Агнецът Божий има правото да приложи, затова, когато Той взе книгата, небето се изпълни със звуците на „нова песен“: „Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан“. Сатана и неговата кохорта няма да бъдат в състояние да устоят пред силата на Агнето. Тяхната гибел ги очаква; те не могат да избегнат своята участ; а небето се изпълва с похвала и благословение на Този, Който със Своята кръв е изкупил за Бога човеци от „всяко племе и люде, език и народ“!
Всички съдби, определени за този свят, са написани в книгата със седемте печата, а всички изкупени ще повдигнат главите си, защото тяхното изкупление наближава. „Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.“
Дявола ще се опитва да обезсърчи светиите, да охлади духовния плам на онези, които служат на Господа, и да отдалечи мъже и жени от истинското благовестие, но това не трябва да ни кара да изоставим своята работа. Тронът, поставен на небето, ни говори за Един, който седи на Него с Царствено достойнство, с власт да изпълни Своята воля без забава. Нека погледът ни да е отправен нагоре, към Него, към Този, Който контролира всяко дело на земята, чиято власт никога не може да бъде заграбена от неприятеля.
