Развитието на Християнството
[от Спас Стефанов]Поученията и учението на Господа Исуса се различаватъ отъ човѣшкитѣ по туй, посочватъ човѣку не сухи правила съ безкрайни обяснения, които Той справедливо нарече „тѣжки брѣмена“; а единъ источникъ на животъ, който осѫществява самъ това, което изисква отъ човѣка. Християнството е живот, който се изявява съ жизнени процеси – дѣйствия.
„Много имамъ да ви говоря, но неможете сега да носите“. „А утѣшительтъ Духъ Святий, когото Отецъ ще ви проводи въ мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко що ви съмъ рѣклъ“. Какво спокойствие за единъ учитель, и каква сигурность за едни ученици!
„Сега неможете да носите“! или, защо ви е товаръ безъ врѣме? На врѣме всичко ще ви се напомни! Товаръ безъ врѣме, изнурява силитѣ безъ да ги оползотвори, а сила дадена на врѣме, прави чудеса.
Нѣкой човѣци търсятъ причинитѣ на Христовия успѣхъ и ги намиратъ тамъ дето не сѫ! Животъ има въ Христа, който ще се изявява докле дойде Той! Вѣрата, любовьта, личното откровение, което се дава на всѣка изкупена душа, сѫ дѣйствия на Духътъ, който прямо учи и води, тия които го иматъ; за това Исусъ говори и направи много нѣща, но не даде заповѣдь да се запишатъ думитѣ и дѣлата Му, нито нареди кои от ученицитѣ му кадѣ да проповѣдватъ; само имъ зарѫча да чакатъ додѣ се облѣкѫтъ съ сила отъ горѣ; другото бѣше послѣшна работа. Ученицитѣ разбраха и послушаха своятъ учитель и Господь, а послѣдствията отъ това послушание сѫ ни извѣстни: Сплашенитѣ и обесърдчени Галилеяни излѣзоха на работа съ едно могѫщество на мѫдрость и дързновение, че свѣтътъ имъ се видѣлъ като тѣхно владѣние, а учительтъ сила Божия за покорението му. Като дѣца сияющи отъ радость и като нѣкои великани, които се готвятъ съ единъ замахъ да завладѣятъ най-силни крепости, овчерашнитѣ галилейски рибари излѣзли по Иерусалимскитѣ улици, славяще Бога по нечутъ до тогазъ начинъ; и единъ плѣнъ от 3000 души напълнилъ хвърлѣната мрѣжа. Още нѣколко хвърляния на мрѣжата, и множеството на ученицитѣ извикало грижи и наредби за благоустройството на живота имъ. Устройство, ето една дума, която е станала лъзгава пѫтека за християнитѣ. Апостолитѣ се избавиха като казаха: „Ний ще си останемъ въ молитвата и въ служението на Словото“. Нови дарби трѣбваше да се яватъ; – даде имъ се мѣсто и те се явиха. Има въ живота едно пространство гдѣто видѣлината настѫпва, а тъмнината отстѫпва, и друго пространство, гдѣто тѫмнината настѫпва. Исканията на душата, то е пространството, гдѣто видѣлината настѫпва; а нуждитѣ на тукашния животъ е мѣсто, гдѣто тъмнината настѫпва.
Успѣхътъ не бѣше само обръщението на човѣци въ истината на живота, но и въ земния животъ познанията на обърнатитѣ се измѣниха, в една посока толкозъ съвършена, щото може да служи за краенъ идеалъ на човѣчеството.
1. Повѣрвалитѣ, повече отъ 5000 души, имаха едно сърдце и една душа.
2. Никой отъ тях не казваше за нѣщо, че е негово.
3. Между себе си пред Бога не правѣха разлика между мѫжки и женски поль – унижената и оскѫрбена всѣкакъ жена придоби равенство съ мѫжътъ.
4. По сетне, когато повѣрваха язичници, националнитѣ вражди и гнусение не съществуваха между тѣхъ: „Нѣма Йудейн, Еллинъ, Варваръ, Скитъ, рабъ и свободенъ, а всички братия“.
Навѣрно, човѣечеството не бѣше видѣло до тогазъ общество отъ такова множество, тъй свързано помежду си съ чудна любовь, и съ единъ стихиенъ поривъ отъ желание да придобие цѣль свѣть, ако е възможно, за едно общо братство въ имѣто на Исуса Христа.
Но както при появлението на първата човѣшка двойка, единъ духъ носитель на разорението, скърцаше зѫби отъ зависть, така и тука, сѫщия духъ намѣри мѣсто за своето разрушително дѣло.
Мѣстото, на което стѫпи първъ пѫть между тия едносърдечни човѣци врагътъ, бѣше „устройството“. Въ дѣлото на устройството има мѣста за почести и властолюбия. По една чудна послѣдователность, човѣците винаги се стрѣмятъ да се заловятъ за непотрѣбното, и да изоставятъ потрѣбното; ако и да сѫ видѣли неговата суетность и безполезность. Сѫщото направиха, така нареченитѣ отци на църквата, с учението на Христа; оставиха животътъ, който това учение посочва и се заѣха съ суетни мѫдрувания по учението, отъ дѣто извадиха нечути комбинации!
Цѣльта имъ бѣше да благоустрятъ земния животъ на вѣрующитѣ; а желанието сласть.
Апостолитѣ избѣгнаха правилата, тѣ се уловиха за живота, който бѣше основата на всѣко добро устройство; но тѣхнитѣ по-късни послѣдователи се уловиха вѣ примката на правилата; и тъй ги натрупаха, щото въ тѣхъ се препѫнаха, и царе, и светии, и пророци, и свещеници; и политаха като пияни отъ вино.
Правила връз правила се установявали, а личния животъ: правѣдност, святостъ, чистота, на водители и водими, все повече отпадалъ. Постѫпено духовния животъ гаснѣлъ, а нови множества пригръщали по единъ формаленъ начинъ новата религия; тия новообръщенци нищо не разбирали отъ живота и силата на християнството, тѣ оставали въ своятъ си животъ и своитѣ си страсти. Естествено тѣ измѣнили по своето подобие и лицето на християнското общество; а когато едно общество изгуби своя рѫководящъ разумъ, става нужда за мѣрки съобразни съ положението. Мѣркитѣ взѣти отъ водителитѣ на християнското общество въ тоя кризисъ на неговото развитие, били споредъ сърдечнитѣ имъ състояния.
1. Единъ редъ на Богослужение, въ който да има тайнственостъ и великолепие, съ което да се упражнява силно влияние върху чувствата, и да се произвѣде набожность.
2. Прѣобръщание служителитѣ на християнското общество отъ простосърдечни служители на властелини и отци.
Отцитѣ на църквата постигнали своята цѣль: Създали едно послушно тѣмъ стадо, но личния и общественъ животъ на това стадо си оставалъ въ старата каль; тѣ си издигнали тронове до царскитѣ, сѣднали на тѣхъ и доили послушното стадо, и се гаврили съ душитѣ имъ. Не знае ли облѣчения въ злато и порфира човѣкъ, че е човѣкъ?! че нищо човѣшко не му е чуждо? даже нѣщо повече: безтрудния охоленъ животъ и тлъсто тѣло, не прѣдизвикватъ ли развратнитѣ му чувства, отъ които никой човѣкъ не е свободенъ?! Прѣзрѣнието къмъ сиромаситѣ, гордость, ревнование къмъ по-висока властъ, умрази, зависти, крамоли, сѫ били всегдашни спѫтници на тия, ужъ служители на истината.
Правдата го изисква да кажемъ, че е имало нѣкои свѣтли характери, които сѫ свѣткали тукъ, таме, и то не повече отъ характерното; защото би било прѣстѫпление да вѣрваме, че Божия духъ ще живѣе въ сѫрдцата на човѣци, които измѣстватъ Божията истина и поставятъ човѣшки измислици.
Ако църквата би съхранила животътъ, който се откри ней въ началото, и ако нейнитѣ водители не отстѫпѣха отъ апостолския начинъ на работа: да посочватъ на обръщенцитѣ пълнотата, която иматъ въ Христа – приемането Духъ Святий; тя до днесъ би останала малка въ число, и отдѣлена отъ държавата – свѣтското управление. Но църквата изгубила своя разум – Духътъ, помислила да удави свѣтътъ въ себе си и вместо това удавила се себе въ него.
Настѫпила тъмнина въ редоветѣ на църквата, която прѣдизвикала злодѣяния като патришкитѣ и папски срѣдновѣковни тираний; които нѣкой човѣци несправедливо отдавать на християнството. Днесъ като имаме евангелието Христово и дѣлата на тия ужѣ Христови църкви, можемъ да разсѫдимъ въ кого е вината.
Може нѣкой да попита: Ако християнството въ своето развитие не е могло да достигне по добри резултати отъ тия, или да попрѣчи на едно свое израждание; то какво можемъ да очакваме отъ него за въ бѫдеще?
На това питание, отговаряме: Християнството е животъ, който действува, както си ще, като се води отъ ония начала, на които почива неговата същность: 1) То е крайната цѣль на човѣшкото битие. 2) То нѣма за цѣлъ да подобри тукашния животъ на цѣлото човѣчество; а да събере въ Христа избраните.
Тъй че това, което загинва, не загинва самото християнство – животътъ, а извѣстна негова формировка, която животътъ напуска; както нашата душа напуска тялото. Итова нѣщо ще се случва много пѫти, додѣто дойде Господъ Исусъ.
Плитки заблуждения
Ако и да сѫ минали хиляди години, отъ като ний като народъ сме приели християнската вѣра, пакъ днесъ понятията ни за тая вѣра сѫ ужасно груби. Голѣмата маса отъ народа ни е в пълна тѫмнина за най проститѣ истини на Христовото учение; даже простата история за живота на Господа Христа, е избъркана съ купъ невѣрности – басни, които по разни начини и днесь си пробиватъ пѫтъ, и даже между по развититѣ людие. Какъ е възможно да се зачне човѣкъ отъ единъ гълѫбъ, ми възрази единъ интелегентенъ мѫжъ, като говорѣхме за Христовото рождение. Не е ли чудно при днешния напливъ отъ библии и евангелия да чуешъ отъ разбранъ човѣкъ подобно нѣщо? Гдѣ се казва, че Исусъ е зачнатъ отъ гълѫбъ? Ето чистата истина: „Ирече Мариамъ на ангелътъ: Какъ ще бѫде това, понеже мѫжъ не познавам? И отговори ангелътъ и рече и: Духъ Святий ще дойде върху ти и сила на Вишняго ще те осѣни“. Исусъ, спасительтъ на човѣцитѣ трѣбваше да се роди само отъ семето на жената, защото ней се каза: „И твоето семе ще смаже на змията главата.“
Мнозина, доста просветени хора, съ силна увѣреност твърдятъ че Св. Писание не отговаря на въпроситѣ, които днешния животъ поставя. И това мнение происхожда отъ незнанието на Христовото учение. Истина е, че то не съдържа никаква съврѣмена конституция, нито нѣкоя политическа или икономическа наука; но положенитѣ отъ него основи за човѣшко общежителство сѫ най съвършени и вѣчни, защото самия животъ води къмъ тѣхъ; а че, човѣцитѣ не искали да се съобразяватъ съ тѣхъ прѣди двѣ хиляди години, или че днесь неискатъ; това е въ тѣхна вреда. Човѣшкото упорство нѣма да унищожи Божията истина; макаръ и при смъртния си часъ човѣчеството ще изповѣда, че истината е била Божията. Не изисквали човѣшкото общежителство да си служатъ човѣцитѣ съ дарбитѣ си единъ на другъ? не изисква ли то, да не живѣе всѣкой само за себе си, но всѣкой да мисли и живѣе и за другитѣ? И нѣщо повече: Писанието казва, че въ Христа нѣма народность, полъ и различия въ състоянието: „Нѣма Иудейнъ, Еллинъ, Скитъ, Варваръ, мѫжки и женски полъ, рабъ и свободенъ; но братия.“ А това, че, за да дойдатъ човѣцитѣ до тия животворни истини, трѣбва самия животъ да ги довѣде, показва само тѣхната опарничавостъ и невъзмоностъ да се покорятъ на истината доброволно.
Друго едно заблуждение съществува почти между всичкитѣ човѣци – не удобряватъ тѣ условията, споредъ които човѣцитѣ трѣбва да живѣятъ. Защо да има зло? Богъ като е силенъ, защо не прѣмахне изведнѫжъ злото и да възтанови доброто. Заблуждение е това натяквание Богу, защото всичкитѣ човѣци разбиратъ доброто, и могатъ, ако би поискали да го правятъ, съ силата, която имъ се обещава и дава отъ Бога; но тѣ доброволно и съ голѣма наслада се валятъ въ злото, и ако имъ се отнѣме тази възможность, то би било най-голѣмото нещастие за тѣхъ. Чистия разумъ одобрява Божията нарѣдба за човѣшкото изкупление отъ злото. Една грамадна маса човѣци, съ здравъ умъ, отъ всичкитѣ съсловия на човѣшкитѣ общества твърдятъ, че сѫ познали една истина, която почива на Божието откровение – въ общение съ Бога тѣ надникуватъ въ тайната на живота и се увѣряватъ, че сегашнитѣ врѣменни страдания сѫ нищо, сравнени съ славата, която ще се открие за побѣдителитѣ чрѣзъ Христа.
Да се раздере булото, което покрива истината и причинява казанитѣ, и много още заблуди; може само съ една Божествена работа – човѣци движени отъ Божия Духъ, да разорятъ заблуждението и да посѣять семето на истината.
ПИСМО 1
Любезни брате!
Както съмъ ти казвалъ и другъ пѫть, повтарямъ го пакъ, че и самъ азъ 12 години жиѣхъ въ това разбирание на истината безъ да подозирамъ, че въ моитѣ разбирания има нѣщо криво. Въ рѫцѣтѣ ми бѣше Словото Божие, както и днесь; чѣтохъ го, тълкувахъ го, сравнявахъ постѫпкитѣ си съ него и се радвахъ че съмъ въ пѫтьтъ на истината, и наистина билъ съмъ, само че още нѣщо ми недостигалó, и това Богъ ми го откри, като отвори умътъ ми да позная себѣ си и Неговата истина.
По думитѣ, съ които ми отговаряшъ, разбирамъ че се сърдишъ, а сърдня между мене и тебе не бива да има, защото не защищаваме бащина вѣра; както сме влѣзли въ първото разбирание, тъй ще отидемь и по навътрѣ: съ молитва, изпитание и Божие откровение.
Виждамъ още, че църквата има за тебе значение, каквото тя въ сѫщность нѣма споредъ учението и духътъ на Господа Христа. Виж колко много секти има, основани все на Словото Божие и всички викатъ: тукъ е Христосъ! Въ този викъ има нѣщо истино и то е, че Христосъ е на вредъ за ония, които Го търсятъ отъ сърце. Съ това не искамъ да кажа, че въ свѣтътъ нѣма църква Христова. Ти помнишъ ония двама мѫже, при които ний с тебе се покаяхме и послѣшнитѣ благословения, които се излѣха въ онзи градецъ; двамата ония мѫже бѣха тамъ църква Христова, която порастна, както помнишъ до 40 души; но сега тамъ не е вече църква!? Както и тѣлото наше е храмъ Божий ако живѣе въ него Духъ Святий. Тъй че църквата е като чадата Божий: „Вѣтръ, който вѣе дѣто ще, и гласътъ му чуешъ, но незнаешъ отъ дѣ иде и кѫде отива!?“
Самото Слово Божие ни посочва единъ примѣръ, който ясно показва що е истинска църква.
Израиль бѣше народъ Божий – църква Божия, а пък що виждаме? Тази църква изгонва пратеницитѣ Божии до нея, и ги избива, и разпѣва на крѣстъ своятъ първосвѣщеникъ Исуса. И какво се каза на тая църква: „Твърдоглави и съ необрезани сърдца и уши, вий всѣкога се противите Духу Святому: както бащитѣ ви така и вий“. Още се казва, че „Не всички, които сѫ отъ Авраама сѫ синове Авраамови“, а за нашето врѣме се говори, че „Много сѫ звани, но малко избрани“.
Азъ и ти да внимаваме дали сме избрани и удобрени.
Здравъ бѫди.
