Списание

Много често тази фраза се използва като удобно извинение, за да заглушим повиците на нашата съвест, когато сме пренебрегнали правото на други, които са били уязвими и не толкова изтъкнати, колкото ние. Когато искаме по собствен път да постигнем нещо, въпреки че това може да нарани и да нанесе увреда на други, ние оправдаваме нашето отвратително поведение с „оцелява по-силният“. Със зъби и нокти ние се изкачваме до заветната цел, като цената да постигнем това е смазване и оскърбление на по-слабите. Ние си казваме, че този начин на поведение се наблюдава при много от животинските видове: някои видове са изчезнали, защото по-доминиращи форми на живот са ги довели до унищожение. В конфликтите на арената на живота ние напразно си си въобразяваме, че размерът, силата и надмощието са в основата за разрешаване на всички проблеми. Наградата може да бъде спечелена от онези, които са готови да направят всичко възможно, за да я получат.

За щастие, когато става дума за спасението, този принцип няма място. Спасението е на разположение на всички, без пари и без цена, без енергия, усилия или разходи, то не е само за богатите, религиозните, силните, благородните, известните, заслужилите. В действителност Господ Исус казва в Лука 19:10: „Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“. В Матей 9:13 думите на Спасителя са: „Аз не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“.

Една дума в Евангелието, която има особено значение, е „всеки“ – тя показва, че спасението е за цялото човечество и за всяко човешко същество независимо от вероизповедание, цвят на кожата или класа. Но освен че благовестието дава живот на всеки, който се примири с Бога чрез Исуса Христа, то също така изобличава за грях всеки един, и то без лицеприятие. Греховете на този, който е изобличен за грях, ще възкръснат пред него и това ще го направи да се почувства нечист и напълно недостоен; ще осъзнае, че досега е избягвал и пренебрегвал Бога, но благодарение Богу може да получи милост и най-голямото благословение, което дори неможе да си представи – Божието пълно и вечно спасение.

Библията ясно казва, че спасението не е „чрез дела, не би някой да се похвали“ (Ефес. 2:9). В предишния пък стих се говори, че спасението е „по благодат чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога“. Посланието към римляните 6:23 заявява, че „Божият дар е вечен живот чрез Исуса Христа, нашия Господ“. Който и да си, където и да си, ти можеш да получиш прошка на греховете си и да бъдеш спасен от вечен съд, като се довериш на Господа Исуса Христа, и да приемеш свободния дар на спасението, без да предлагаш нищо в замяна. Покай се и признай собствената си вина, изповядай греховете си пред Бога и поискай прошка от Него в името на Исуса Христа, защото Той умря заради теб. Божият дар е опрощение на греховете и вечен живот. Той ще ти даде увереност и душевен мир, какъвто светът не може да даде. За да получиш този дар – Светия Дух, трябва да дойдеш с искрено покаяние при Исуса Христа. Тук няма човешки постижения, няма църковни наказания и духовни упражнения, няма опити да направиш себе си по-приемлив за Бога. Единственото, което Той изисква, е да се осъзнаеш и да разбереш нуждата си от Него.

Но как Бог може да направи всичко това за грешника, недостоен и заслужаващ единствено Божие наказание и пъкъл, без да го заставя да плати една неизмерима цена или без да изисква от него някакъв забележителен подвиг? Отговорът се крие в удивителния факт, че Божият Син плати зашеметяващата цена за нашето вечно спасение и доброволно понесе наказанието за нашите грехове. Ето защо Той дойде от небето, живя сред враждебни човеци в продължение на повече от тридесет години и накрая умря доброволно, прикован на кръст, като понесе върху Себе Си наказанието за нашите беззакония. Така пред нас се разкрива тайната на разпятието: „Христос умря за греховете ни“ (1 Кор. 15:3). „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата“ (1 Петр. 2:24), „Христос умря за нечестивите“ (Римл. 5:6); „Христос умря за нас“ (Римл. 5:8), „Божият Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен“ (Гал. 2:20).