Старовременният Римски кръст не правел компромис с никого; и никога не отстъпвал. Той побеждавал във всичките си спорове, като умъртвявал опонента си и го карал да замълчи завинаги. Не пощадил дори Божия Помазаник и го убил, както всички останали. Той бил жив, когато Го приковавали към кръста, и мъртъв (не примрял, както някои си мислят – бел. ред.), като Го сваляли от него шест часа по-късно. Такъв бил кръстът, когато за пръв път се появил в християнската история.
След като Христос възкръсна от мъртвите, апостолите излязоха и проповядваха Неговото слово, а това беше слово за кръста. И където и да отидеха по света, винаги носеха кръста със себе си и същата Божия сила ги следваше. Радикалното слово за кръста промени Савел от Тарс и го превърна от отявлен гонител на християните в последовател на Христа и апостол на вярата. Погледнато от човешка гледна точка, лошите хора ставаха добри, а от Божия: мъртвите – живи. Силата на благовестието отърси оковите на езичеството и промени изцяло моралния и менталния възглед на света. Всичко това бе направило и продължава да прави делото на кръста, защото това бе единственият начин за човешката душа да я примири с Бога. Но силата на стореното на кръста бе отнета, когато то се превърна от обект на примирение с Бога в религиозен символ! Когато хората направиха от него символ, те си го окачиха около шиите като орнамент или жестикулирайки пред гърдите си във формата на кръст, те си втълпиха, че прогонват зли сили, без да разбират, че злата сила – неверието, здраво се е загнездила в сърцата им. И така спасителното дело на кръста стана в най-добрия случай емблема, а в най-лошия – същински кумир. Именно като такъв бива почитан и днес от милиони хора, които не познават дори частица от неговата сила.
Кръстът достига своите цели, като унищожава установения еталон на жертвата и създава свой нов еталон. И по този начин винаги достига своята цел. Той побеждава, преодолявайки своя противник, като налага своята воля върху него. Кръстът винаги доминира. Той никога не прави компромис, не се пазари и не прави услуги, никога не отстъпва своята крайна цел за достигане на мирно решение. Не го интересува мирът, а единствено да довърши противника си колкото може по-бързо и мъчително.
Знаейки всичко това много добре, Господ Исус каза: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“. И така кръстът не само отнема живота на Христа, но също така отнема стария живот на всеки един от истинските Му последователи. Кръстът унищожава стария еталон, Адамовия еталон в живота на вярващия, и го докарва до неговия крах. И тогава Бог Отец, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, възкресява душата на вярващия и той започва нов живот.
Това и нищо друго е истинското християнство, въпреки че разликата с огромна част от така наречения християнски свят днес е очевидна. Но нашето мнение няма значение. Защото кръстът се извисява високо над всички хорски мнения и всички тези мнения накрая ще дойдат на съд. Плиткото и светско 'християнство' модифицира кръста, така че да е по-привлекателен за светските хора, превръщайки го от място на абсолютната смърт в място на мъдрост и фалшива надежда. По този начин кръстът обаче не може да преобрази техния живот по никакъв начин, освен да разбуди гнева на Агнето!
Всеки човек трябва да направи нещо по отношение на кръста. Двете неща, които можем да направим – да избягаме от него или да умрем на него, т.е. да се съразпнем с Христа Исуса. И ако сме толкова безразсъдни, че да избягаме от него, то тогава нищо друго не ни остава, освен да тръгнем по пътя на псевдохристиянството и така да превърнем християнството в нещо, което не е. Тогава ни остава една суетна приказка за спасение; силата, която ни примирява с Бога, ще бъде отнета, ако считаме за просто нещо проляната при завета кръв и отнемем смъртта от кръста!
Защото, ако няма смърт, няма и възкресение, и както е казал апостолът: „Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1Кор. 15:13–14).
„Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото“ (Римл. 6:5).