Списание

II. 1:5–2:2 БОГ Е СВЕТЛИНА

Стих 5. Това е посланието, което са чули от Господа Исуса Христа: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“. В Него няма нито недостатък, нито сянка, нито измама, нито лицемерие, нито нещо нереално. Той е абсолютна святост (Авак. 1:13). Нищо не може да се скрие от Него (Евр. 4:13). Но чрез Христос, Бог, Който е светлина, може да освети и спаси грешниците и да ги направи да бъдат източници на светлина (Йоан 8:12; Мат 5:14–16). Светът е в тъмнината на греха, егоизма, коварството и омразата (вж. I Йоан 5:19).

Божията светлина осветява състоянието на едно човешко сърце, като в случая се посочват три пречки за общение, които са описани в стихове – 6, 8 и 10. Стих 6 описва измамното състояние, че ходим в светлина, когато то е тъмнина и всъщност нямаме общение с Бога, а лъжем себе си; стих 8 – показва измамата, когато казваме, че нямаме грях; и стих 10 – лъжата да се каже, че ние не сме съгрешили, и така правим Бог лъжец. „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“

Ето изявлението на Божията святост. „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Бит.1:1). После казва: „Да бъде светлина“. Това е сътворената от Бога светлина, но сам Той е истинската светлина и Той заповяда на сътворената светлина да изгрее в тъмнината. 

„Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово“ (II Кор. 4:6). 

Неосветеното творение е картина на човешката душа, преди Божията светлина да я освети. „Божият Дух се носеше над водата“ (Бит. 1:2), както прави в света и днес, за да „обвини света за грях, за правда и за съдба“ и да свети в душите на хората, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исуса Христа“ (II Кор. 4:6).

Бог е вечен, неопетнен и несътворената светлина, и славата са у Него. В него няма никаква тъмнина, няма облаци, няма сенки, няма сиво, няма компромис, само невъобразимо славна светлина. Той е „Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:17).

Стих 6. Следващите стихове показват разликата между това да ходиш в тъмнина и да ходиш в светлината. Човек не може да направи и двете. Когато ходим в тъмнина, не ходим с Бога, защото Той е светлина. Но гностиците са проповядвали точно това, били са в тъмнина и въпреки това са казвали, че имат общение с Бога, която лъжа е била насочена срещу истината. „Ако кажем…“ – тук дебне опасността от лицемерие – да говориш, а да не правиш; да говориш, без да осъзнаваш смисъла и дълбочината на истината. Господ Исус Христос казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). За да имаме общение с Отца, трябва да следваме Сина, а за да следваме Сина, не трябва да ходим в тъмнина. Той каза: „Моите овце слушат гласа Ми и те ме следват...“ (Йоан 10:28). „Да ходиш в тъмнина“ е ужасно състояние: това е състоянието на невярващия или на този, който не е дошъл на покаяние или който умишлено с непокорството си прави компромис със света и по този начин оскърбява Светия Дух.

Стих 7. „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината...“ Светлината е нормалната среда, в която протича истинският живот на вярващия, той е спасен и изведен от тъмнината, за да живее в светлина. Сега цялото ни същество е в прожектора на Неговата святост и истина. Господ Исус Христос, нашият велик Първосвещеник „чрез Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби за нас вечно изкупление“ (Евр. 9:12). Така че ние можем да влезем в Божието присъствие само чрез Христа, чрез силата на Неговата скъпоценна кръв; ние като свещеници ходим в светлината и „имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях“ ( ст. 7). „Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината...“

Тези, които „ходят в светлината“, са изкупените и те имат водителството на Светия Дух, и кръвта на Исуса Христа, Божия Син, ги очиства от всеки грях. Божията прошка е въз основа на кръвта на Сина Му, която беше пролята на Голгота, и ние трябва да изповядваме на Бога всеки грях, който осъзнаваме (вж. ст. 9).

Стих 8. „Ако кажем, че...“ (сравни със ст. 6 и ст. 10). Лъжливите учители са тези, които говорят много, но това, което казват, няма покритие. За да имаме общение с Бога, първо грехът трябва да оживее в нас, да признаем истината за греховната ни природа, т.е. за греха, който е в нас; да достигнем до състояние на покаяние и в това състояние да призовем Господа да покаже милостта си към нас, погиващите грешници, и когато Господ отговори на тези молитви, тогава ние ще знаем със сигурност, че греховете ни са простени. Бог ще ни даде други сърца – ще имаме други желания и нов живот в Христа, в който ще растем, като „гледаме на Исуса“. Да се каже, че нямаме грях, е самозаблуда и е доказателство, че истината не е в нас. Ние грешим, защото сме грешници. Трябва да отбележим, че Йоан прави разграничение между „грях“ (ст. 8) и „грях“ (ст. 9). Първият от тези стихове се отнася до нашата порочна зла природа, която е покварена поради греха, а вторият (ст. 9) е за злините, които ние сме сторили, но Слава на Бога, Христос умря, за да „отстрани греха“, както и „за нашите грехове“, „а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва“ (Евр. 9:26); „така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина“ ( Евреи 9:28), и още  – „че Христос умря за греховете ни според писанията“ (I Cor.15: 3). 

Стих 9. Тайната да имаме общение с Бога и с изкупените в Христа е да изповядваме греховете си на Него. Разбира се, това означава искреност и включва грехове в мисълта, словото и делото, явни и тайни грехове. Признанието на конкретни грехове е доказателство за нашата искреност. Ако ние изповядваме нашите грехове, „Бог е верен“ (Неговите обещания) „и праведен“ (справедлив и неизменен в Своя характер), ще „ни прости нашите грехове“ заради Христа въз основа на Неговата жертва на Голгота. Гръцката дума, преведена тук като „грях“, означава „да пропуснеш целта“ – т.е. да си поставяш една цел, но никога да не можеш да я достигнеш.

Бог ни прощава като наш Небесен Отец и ние имаме нужда от тази родителска прошка в нашия християнски живот. Но това не е като първата прошка, която ние сме получили при първата ни среща със Спасителя, когато ясно сме съзнавали, че сме погинали в нашите грехове и Той ни  е спасил веднъж завинаги от наказанието за греха (Ефес.1: 7; I Йоан 2:12). Трябва да има и изоставяне на греха, както и изповед, както е казал и мъдрецът: „Който покрива греховете си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13).

Прошката означава възстановено общение с Бога и тогава Той ни „очиства от всяка неправда“. Това означава премахване на всичко, което е в противоречие с Божия характер, като по такъв начин вярващият укрепва и по този начин му се позволява да ходи в пътеките на правдата заради Неговото име“ (Псалм 23:3).

Стих 10. За да поддържаме общение с Бога обаче, ние трябва да признаем факта, че сме съгрешили и да отговорим на Божието Слово, което е насочено към нашата съвест: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Рим. 3:23). Така че ние трябва да признаем и да изоставим всички наши грехове пред Него. „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец.“

1 Йоан 2: 1, 2. Напътствия при провал, и възстановяване на общението

2:1. Йоан като един възрастен апостол говори с дълбока привързаност на своите „малки деца“ и така Божието Слово стига до всички вярващи. Бог е светлина, Той е свят и Той не може да толерира греха. Защото апостолът не може да изрече думи на увещание, значещи нещо по-малко от това: „това ви пиша, за да не съгрешите“, и по такъв начин той насърчава своите читатели да водят свят живот. Той поставя пред нас съвършенството като цел, както Господ Исус каза на жената, уловена в прелюбодейство: „Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11).

Въпреки това „Той знае нашите възможности; Той помни, че ние сме пръст“ (Псалм 103:14), така че Той е предвидил за нас в случай, че изпаднем в подобно състояние: „и ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца...“. Адвокатът е този, който идва заедно с нас във време на нужда, за да ни помогне. Така и Господ Исус е нашият Ходатай пред Бога, стоящ отдясно на своя Отец (сравни с Лука 22:31,32; Йоан 17:9,20).

Забележка: В стиха „но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния“ не се говори за човеци, които не познават Бога и за които Исус Христос се явява като ходатай, стига те да изповядат своя грях. Апостол Йоан говори за Божии чада, които, ако съгрешат, те „имат ходатай при Отца...“, т.е. Той все още е техен Отец, но грехът е нарушил общението им с Него, иначе те винаги остават Негови деца.

Господ Исус е единствената врата за спасение на всеки грешник и единственият Ходатай за изкупените, защото Той е „Исус Христос Праведния“. Той е Спасител, помазан от Бога. Той е Пътя, Истината и Животът.

Той е нашият праведен адвокат, който ни защитава, когато Сатана ни клевети, защото Господ Исус може да му посочи извършеното спасително дело на Голгота. „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8).

2:2. „Той е умилостивение за нашите грехове.“ Той е живият, чиито рани се молят за нас. Въз основа на Неговата смърт на наше място, Бог може да е благосклонен към грешниците (Римляни 3:24–26). Неговата жертва е достатъчна за греховете на целия свят, никой не е изключен, но само онези, които се покаят и вярват, и Го приемат като свой Спасител, се ползват от Неговата жертва. Не е често срещано явление, адвокат да плаща за греховете на клиента си, но точно това направи Господ Исус Христос, а и не само това – Той доброволно жертва Себе си (Марк 10:45; Йоан 1:29; 3:16; 4:42; 6:51).

III. 2:3–17. Характеристики на Божиите деца, или доказателства, от които можем да разберем, че сме истински деца на Бога

1. 2:3-6 Послушание

Първото доказателство е послушание, т.е. да спазваме Неговите заповеди и да пазим Неговото Слово.

Стих 3. „И по това сме уверени, че Го познаваме...“ Първият израз „знаем“ или „ние сме сигурни“ е характерна фраза на писмото (виж също стихове 2:3, 5, 29; 3:19, 24; 4:2, 6, 13; 5:2). Всички те се основават на гръцката дума ginosko, което означава ‘да познаете от опит’. Това показва, че роденият от Бога е жив, а не мъртвороден, и лично от опит познава своя баща, защото е роден в Неговия дом. Този, който е жив, той лично от опит познава гласа на своя родител. А този, който не познава своите родители, може да се сравни с мъртвороден, т.е. той няма такава форма на живот, която да го постави в близост до родителите, да чува техния глас и да се радва на общение с тях в дома, в който е роден. Затова апостолът насърчава тези, които имат този живот, и им дава увереност, че те са истински деца на Бога. Така чрез тези напътствия читателят може да открие дали той има вечен живот (5:13), т.е. че той е истинско дете на Бога. Йоан изтъква причината, поради която пише това свое послание, като казва: „това ви пиша, за да не съгрешите“ (2:1), но не спира дотук, а продължава по-нататък с израза: „ако пазим заповедите Му“. Ако някой наистина е повярвал в Господа, този факт ще бъде демонстриран външно чрез неговия живот. Истинският християнин се покорява на истината на Бога, т.е. на всички заповеди на Бога, които са в Писанията.

Стих 4. Неуспехът да живеем според Божието Слово говори за липса на Божия благодат, а отсъствието на Неговата благодат означава, че не сме родени отново. Този стих описва практиката на фалшивите учители, които очевидно никога не са имали сърдечната опитност в познаването на Христос. Ако нашата вяра е жива, тя ще се съпътства от видими доказателства, чрез послушание на истината.

Към стихове 3 и 4 можем да добавим и следните места от Божието Слово:

„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди...“ (Йоан 14:15).

„Ако пазите Моите заповеди, вие ще пребъдвате в любовта Ми…“ (Йоан 15:10).

„Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“  (Йоан 15:14).

Според Господ Исус Христос първата и най-важна заповед е: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.

Втората подобна на нея е: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Мат. 22:37–39).

Стих 5. „Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена.“ Божията любов в живота на вярващия се разкрива на всяка стъпка от пътя му. Тя променя неговото сърце и му дава способност да се покорява на Божието Слово. „Да бъде съвършена“ означава ‘да се доведе до успешен край’. Божията цел се реализира в нашия живот, когато ние предадем сърцето си на Него и сме покорни на Неговото Слово. „Послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни“ (I Царе 15:22). Бог няма да приеме нищо на мястото на послушанието. Тук трябва всеки да се запита: покорен ли съм на Бога във всяка една област от живота ми? Господ Исус каза: „Ако знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан 13:17) 

Като знаем всичко това, нека се подчиняваме на Господа във всичко, така че любовта на Бога да бъде съвършена в нас и тогава ние ще „знаем, че сме в Него“ (1 Йоан 2: 5). Към тези изводи можем да добавим и следните стихове: 

„…ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си...“ (1 Йоан 4:12,13 и 17).