Скъпи християни, необходимо е да обърнем внимание на факта, че трябва да бъдем ревностни за Бога; за Негова почест и слава, а не за наша репутация или име, нито за наши близки, или наша духовна позиция, нито за някакви религиозни интереси. Трябва да се стремим към смирен дух, който се намираше у този свят Божий човек, Йоана Кръстителя, когато каза за Господа Исуса: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). Колкото повече сме готови като него да предадем собствената си почит и слава, толкова повече можем да бъдем употребени от нашия Господ; а Той също ще се погрижи и за това ние да бъдем прославени от Него, защото ние гледаме да славим Него (1 Царе 2:30).
Господ Исус ни служи за съвършен пример както за всичко останало, така и в ревността и усърдието Си да прослави Отца. За нас остава винаги да гледаме на този пример и да се стремим да го следваме. Но за да стане възможно да последваме Неговия пример дори и в малка степен, ни трябва:
1. Чрез вяра в Него да придобием духовен живот; защото ние по естество сме „мъртви в грехове и престъпления“. Нашето греховно естество няма никакво желание за Божия прослава – а и не сме заинтересувани това да стане, тъй като старото ни естество се противи на всяко Божие изобличение. Но когато станем Божии чада чрез вяра в Господа Исуса Христа и бъдем примирени с Бога и нашите грехове бъдат простени, ние вече се стараем да прославяме Бога и желаем и другите също да Го хвалят и славят.
2. В зависимост от това колко сме ревностни за Бога, ние можем да растем или да сме в духовен застой; ще растем, ако нашите сърца се радват в прекрасния Божий характер. Затова трябва да се стремим все повече и повече да се убеждаваме в Божията благост, Неговата любов, Неговата щедрост, Неговата милост, Неговото състрадание, Неговата готовност да помага и да благославя, Неговото търпение, Неговата вярност, всемогъщата Му сила и безкрайната Му мъдрост; или казано с две думи, трябва да търсим Бога и да искаме да Го познаваме повече и повече, и то не според човешките критерии, дори не според критериите на така наречения „християнски свят“, а според Неговото откровение за Себе Си, което е изявил в Светите Писания. Само по този начин могат сърцата ни да бъдат изпълнени с любов към Него, за да може с искреност да копнеем да Го славим и да насърчим и другите да Го славят.
3. Нашият Господ Исус познаваше Отца съвършено, тъй като Той излезe от Неговото лоно и като съвършения човек, Служител на Отца, Той постоянстваше в размишления върху Словото ден и нощ (Псалм 119). Колкото повече ние, Божиите чада, пребъдваме в Светите Писания, толкова по-съвършено ще бъдем запознавани с истинската Божия прелест и по този начин ние самите ще копнеем да Му служим повече и повече, като ще запалваме и другите около нас с този копнеж да Го познават повече и да му бъдат угодни.
4. Казаното от Апостол Йоан, че „целият свят лежи в лукавия“ (1 Йоана 5:19), винаги е било вярно през времената. Оттук идва и нещо много важно – Божиите чада да донасят слава на Бога, да живеят за Бога, да бъдат светлина в този мрачен и безбожен свят и да изявяват своята ревност към това да служат на Бога. Опитвайки се да правят това, те безспорно ще срещнат много трудности, но Сам Бог ще им помага, ако Му се молят за помощ и очакват помощ от Него. Може би често ще се чувстват сами или наистина ще остават сами по този път на Божие служение, който донася слава на Бога, както беше и с не един от старозаветните Божии служители; но колкото са пò сами, толкова по-важно е да живеят за Бога, да търсят ревностно Неговата слава и толкова по-голяма ще е наградата от благодат за това. По този начин може би понякога ще чувстваме, че сме работили напразно за Бога; но свидетелството на Духа Свети в Словото Божие е точно обратното, тъй като е писано: „...бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен“ (1 Кор. 15:58). Писано е още: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем“ (Гал. 6:9). Като се приближаваме до краха на този духовен век, имаме достатъчна причина да вярваме, че духовната тъмнина, отклонението от Божието Слово и безбожието ще се увеличават дори и те самите да са покрити с някакъв вид благочестие (виж 2 Тим. 3:1–5); и така истинският път за следване на Господа Исуса Христа ще става все по-труден и по-труден; и точно поради тази причина ще е още по-важно да живеем за Бога, да свидетелстваме за Бога, да не се съобразяваме със света, а да се преобразяваме чрез обновяването на ума си, за да познаем от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Ако копнеем за това, то тогава трябва да се предаваме на молитва и на четене на Словото, като се оглеждаме в него. Библията трябва да бъде за нас Книгата на книгите, а всяка друга книга трябва много по-малко да се почита от нас в сравнение с Библията. Но ако тези неща не се намират у нас, то тогава ще останем младенци в благодатта и познанието.
И сега, скъпи спътници, на колко от нас им горят сърцата да живеят за Бога, да са ревностни за Него и да бъдат истински преобразени и отделени от този свят? Помнете, че имаме само един кратък живот тук, на земята. Възможностите да свидетелстваме за Бога с нашия живот скоро ще свършат; затова нека добре да се възползваме от този живот. И никой от нас да не позволява дори и най-малката част от него да бъде пропиляна, тъй като той ни е даден за Божия прослава в този безбожен свят.
