Списание

Свещеникът и Бога

Всеки фараон е твърдял, че е въплъщение на бога-слънце, Амон-ра, и често е назоваван Синът на слънцето. Той е приемал божествено поклонение и почести, както и всичките идоли, изпълващи египетските храмове. Свещеници, пророци и магьосници са го обкръжавали постоянно, а простолюдието се е кланяло до земята, отдавайки му почит. Изображения на монарха (особено на Рамзес II) изпълвали храмовете и дори сами по себе си ставали обекти на поклонение.

Затова Моисей не бе изпратен просто до един цар, а до един лъже-бог с всичките му лъже-свещеници и лъже-пророци.  Затова и неслучайно „Господ каза на Моисей: Ето, поставих те бог, срещу фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк“ (Изход 7:1).  Така че Бог въздигна Моисей да бъде това, което египтяните погрешно твърдели за себе си.  И Бог промисли да изяви силата Си и мъдростта Си чрез презрения израилтянин.

Змията

Богинята – пазителка на фараона, винаги е била илюстрирана като змия (обикновено аспида или 'базилиск'*), царят носел и змия от чисто злато на короната си. Змии често украсявали трона и други царски места. Затова, когато двамата израилски пратеници стояли пред монарха, от най-голяма важност било превръщането на жезъла в змия (Изход 7:10). Това обаче, както знаем, не смайва египетските магьосници, тъй като те били експерти в омайването на змии – което е било често практикуван занаят на изток, и техните змии често ставали неподвижни като пръчки и мигновено възвръщали обичайните си движения. Без проблеми влъхвите повторили чудото (най-вероятно, както и в други случаи, всеки един от тях държал именно такава жива 'пръчка' в ръцете си) и така други змии пропълзели пред царя. Но техният триумф бил твърде кратък, тъй като „Аароновият жезъл погълна техните жезли“. И по един недвусмислен начин Бог демонстрира своето надмощие и ясно доказа, че дори фараоновата пазителка богиня е подчинена Нему.

Думата за 'змия', която е използвана тук, всъщност има значение 'змей', което също не е маловажно, като се има предвид, че сам Сатана е описан по този начин в Откровение.

Въпреки знаменията и предупрежденията царят закоравява сърцето си и отказва да пусне израилтяните. И като последствие от това напастите на Господа Йехова идват върху него една по една, докато накрая при смъртта на първородния му син той прекланя коляното си към волята на Предвечния.

Десетте напасти, които сполетяват Египет, не са случайно подбрани, а са божествено избрани с определена цел и всяка една от тях е насочена към някое от египетските божества. Зад езическите символи стоят нечисти духове, подчинени на своя господар – Сатана, и именно срещу него е протегната Господнята ръка.

И докато принципно има предупреждения преди напастите, всяка трета напаст връхлита без предупреждение. Първите три напасти падат както върху египтяните, така и върху израилтяните, а останалите седем само върху египтяните, като всяка следваща е по-тежка от предходната.

Проф. Д. М. Блейр посочва, че има определена медицинска последователност в някои от тези напасти. Първата е превръщането на водата в кръв, органична течност, която в такъв субтропичен климат бързо започва да гние и да смърди. Гниещата органична тъкан от своя страна е благоприятна среда за размножаване на всякакви видове нежелани организми и бързо след това идват ордите жаби, които се развиват в гниещите води. Жабите измират и са струпвани на разлагащи се купчини, и цялата земя засмърдява. Гниещата земя се изпълва с мушици, твърде възможно е тези мушици да са били ларвичната форма на рояците мухи, които са следващата напаст. Мухите са мощен преносител на всякакви инфекции и вероятно именно те са движещото средство за разпространение на септичните зарази, които засягат животните и хората в следващите напасти. Чрез разглеждането на тази медицинска последователност по-никакъв начин не се омаловажава свръхестествеността на тези напасти; тъй като Бог контролира времето и мястото в тази поредица.

Първите две напасти са симулирани от влъхвите, след като Моисей им ги предрича.  Третата напаст обаче не е предречена и влъхвите полагат напразни усилия да повторят Моисеевото дело.

1. Водата, превърната в кръв

След като твърдоглавият монарх е предопределен за последиците от неговата упоритост, първата напаст сполетява земята му и Нил, и всички египетски води са превърнати в кръв, рибите измират и водите засмърдяват. След лятното слънцестоене Нил обикновено почервенявал и се размътвал поради присъствието на миниатюрна зеленина и микроорганизми, но това никога не е имало отрицателен ефект върху живота на рибите и никога не е предизвиквало появата на лоша миризма. Чудото обаче се случва през зимното слънцестоене, водата наистина е превърната в кръв, а не просто почервенява като кръв, рибите измират и се разнася зловонна миризма.

Нил е източникът на просперитет в Египет; а рибата в реката е основната храна на по-бедните хора, като и реколтата зависи от преливането й.  Напоителни поточета се спускат от Нил към всяка градинка и почти всяко материално благословение води началото си от реката Нил. Именно поради тази причина реката се превръща в обект на благоговение, хората се кланят на нейния дух като на бог и в жертва на реката ежегодно се принася девица.

Речният бог Хапи, или Ну, е един от главните богове в Египет и „съдбата над реката“ –както пише един писател – „не е бил спонтанен акт, но официален удар срещу лъжата и богохулството в почитането на река като Бог“.  Тази напаст красноречиво обявява, че Йехова е по-велик от речния бог и реката.  Озирис** също е асоцииран с Нил, а негов смъртен враг е Тифон, едно много зло и коварно божество, което винаги е изобразявано в кървавочервено. В негова чест се жертват червени волове, а неговият кървав символ осквернява всеки, който се приближи до него. Впоследствие превръщането на водата в кръв за египтяните би имало значение на победата на Тифон над Озирис и обезличаване на националната им религия. 

2. Жабите

Отдихът на фараона от кървавото знамение не променя обаче неговото състояние и Бог поразява отново земята.  „И Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя.“ Обикновено жабите са безобидни животинки, които избягват населените местности, но в този случай те нахлуват в къщите, леглата, пещите, нощвите; и в интерес на истината няма място, където да не е пълно с жаби.  Яденето, готвенето, спането и всякаква работа са възпрепятствани заради крякащите вредители. При пълноводие на Нил жабите покриват цялата река и всичките канали, но това не е обичайният период на пълноводието.

И това не е просто случаен удар.  Жабата е свещено животно и се вижда изрисувана на много древни египетски монументи. Изрисувани малки жабки често се носели като талисман против уроки. Това също така било символ на ембриона на живота и на Пта, бога с жабешка глава.  Някои учени потвърждават, че на някои много древни плочи с йероглифи жабата седи на листо от свещения за тях лотoс*** като символ на Нил или на Озирис, слънцето. Жабата била подвластна на богинята Хеки, едно от висшите божества. Хеки от своя страна била жената на създателя-бог: а част от нейната 'длъжност' била да контролира жабите и да пази земята от тях.  А тази напаст ясно и точно демонстрира, че тя е безсилна пред Господа Йехова. Защото при Неговото слово нейният контрол изчезва и цялата земя загъмжава от жаби. 

3. Мушиците

Третата напаст връхлетява без предупреждение. Аарон удря земната пръст с жезъла си и цялата земна пръст се превръща в мушици по цялата египетска земя. Вредителите, за които става въпрос, най-вероятно са били пясъчни мушици, но твърде възможно е да са били неприятните източни кърлежи, които се прилепват към хора и животни.

Египетската пръст също е смятана за свята и е била под протекцията на друг бог – Себ.  Но самата пръст, която тези хора почитали като свята, сега размножавала тези опасни насекоми.  Египетските свещеници са били изключително прецизни, що се отнася до тяхната хигиена: къпали са се поне два пъти дневно и са бръснели цялото си тяло през ден, за да предотвратят появата на въшки или каквито и да било други нечисти гадини по себе се, които биха ги осквернили и биха им попречили да извършват свещенодействията си. От свещената пръст обаче сега излизали противни вредители, които ги осквернявали. Така Себ се оказал напълно безсилен да защити пръстта на Египет или свещениците си. По този начин Господ Йехова показва Своето надмощие над Себ и Своето презрение към фалшивата святост на свещената пръст и на свещениците на лъже-боговете. Дори и влъхвите са принудени да признаят, че това е „Божи пръст“ (Изход 8:19).

4. Рояците

За първи път тук има положително разграничение за евреите.  Къщите на египтяните са пълни с рояци насекоми, но в Гесенската земя няма нищо. Официалните преводи гласят, че рояците са от мухи, но в оригиналните текстове такава подробност липсва и използваният термин по-скоро предполага смесица от всякакъв вид насекоми. Има различни версии за най-големите вредители в древен Египет и докато едни смятат това за пясъчна муха, други споменават бръмбарите.  

В резултат на това рояци мухи биха означавали, че Веелзевул, богът на мухите, е омаломощен, но рояци от бръмбари би имало още по-силно значение.  Амон-ра е имал глава на бръмбaр, но бръмбарът е бил символът и на бог Пта, който също носел титлата „бог на земята“.  Тази емблема също е била белег на власт: царят и всичките му главни офицери носели скарабеи****, или пръстени с камък, върху който е изобразен бръмбар. Някои смятат, че честта на Аалу, бога на плодородната земя, и тази на Кнему, бога на сградите, също е била засегната в това бедствие. Но и в противен случай Господ показва своето надмощие най-малко над Веелзевул, Амон-ра и Пта.

5. Морът върху добитъка

Петата напаст е морът (буквално ‘чума’) върху добитъка.  Волът и кравата са били на голяма почит сред египтяните, а също и въплъщения на бога-бик Апис и бога с кравешка глава Хатор.  В някои храмове обект на поклонение ставал и жив бик, който бил въплъщение на Апос или Менту. А сега остра чума – вероятно заразна животинска треска – напада свещения добитък и взема много жертви.  Може би за мнозина това не е било просто удар срещу Апис или Хатор, в смисъл че са били неспособни да избавят своите подчинени, но и самите божества (бивайки въплътени в тези животни) направо били унищожени. И още веднъж Бог Йехова доказва, че е по-силен от езическите божества.

6. Гнойните циреи

Хора били изгаряни живи в жертвоприношение на бога на злото Тифон или Сет и пепелта от жертвите била разхвърляна във въздуха с цел благоденствие на мястото, където попадне.

А Моисей в присъствието на фараона взема пепел и го хвърля във въздуха, в подигравателно предизвикателство към Тифон. Но вместо да донесе благоденствие, докарва гнойни циреи и рани. Свещениците, осквернени от възпалението, не са имали право да служат на боговете си, така служението на тези лъже-богове било преустановено за известно време.

Отгоре на всичко богинята на въздуха Неит, 'кралицата на небето', става средството за пренасяне на зараза вместо благословение. А Бог Йехова отново изявява своето могъщество и безсилието на боговете и богините.

7. Градушката

И поради коравосърдечието на фараона Бог изпраща още една напаст – ужасяваща градушка, придружена от светкавици и гръмотевици, която унищожава всичкия незащитен добитък и всички треви на полето. Храната, облеклото и търговията също са потърпевши от тази съдба.

Шу, богът на атмосферата, се оказва безсилен да контролира елементите. Секхет, богинята на огъня, също е поразена. Вода, огън, земя и въздух са били почитани, но Йехова доказва, че те всички Му се подчиняват.

8. Скакaлците

Египтяните много се боели от скакалците и техният поразителен ефект върху земеделието, затова те редовно принасяли жертви на бога на скакалците Серапис, за да не допуска опустошение. Също така обект на поклонение е бил и Мин, богът на земеделието и жътвата.

Но вследствие на царската упоритост земята е покрита от милиони скакалци и всяка зеленина е унищожена.  Молбите към Серапис и Мин са безплодни: Бог Йехова доказва своето надмощие над египетските божлета.

9. Тъмнината

Амон-ра, богът на слънцето, е бил почитан от всички египтяни и Фараонът се смятал за неговото въплъщение.

Затова деветата напаст идва под формата на тридневна пълна тъмнина – плътна черна завеса, която е непробиваема.  Амон-ра, богът на слънцето по пладне, бил напълно безсилен да прокуди мрака. Хоръс, богът на сутрешното слънце, и Тем, богът на залязващото слънце, не могли да прокарат дори лъч.  Върховната власт принадлежи единствено на Йехова.

10. Смъртта на първородните

Фараонът бил предопределен за крайните последствия на неговата опърничавост (виж Изход 4:22-23). Напастите са давани и като допълнително предупреждение, и като възможност за покаяние и послушание. Но тъй като царят останал с кораво сърце, Бог ударил с последната от напастите и първородните на човек и животно са сразени.

Първородните се принасяли в жертви на боговете, така тази напаст уронила престижа на Тот, „самосъздалия се бог“, както и на Баст, богинята на живота и плодородието.

Животните посочвали символично лъжливите божества на Египет, тъй като почти всички имали животински представител. В очите на простолюдието синът на Фараона (който е бог) също е бил смятан за бог. Обаче никой от боговете не бил способен да даде някаква защита от пратеника на смъртта. По този начин Господ Йехова показва веднъж завинаги Своята върховна власт над всички тези лъжливи божлета, както и върховна власт над могъщите духове, които направлявали злите духове, криещи се зад всяко едно от тези почитани езически божества.