Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Моли се както можеш!

 

Какво да правим с нашите настроения

когато те ни отдалечават от молитва?

Моли се както можеш!

(от Чарлз Спърджън)

 

Лицемерно ли е да се молим, когато не ни е до това? Една от най-големите пречки за нашите молитви несъмнено е нашето настроение. Всички ние се сблъскваме с тази трудност от време на време.

Дори и когато четем за Божиите пророци, виждаме, че и те са имали същите проблеми. Авакум се е чувствал така, сякаш е гледал дълго време към една празна стена. Какво трябва да направим, когато ни споходят такива настроения? Много лесно можем да си втълпим, че е лицемерие да се моли човек, когато това не му се прави; но за други работи не мислим така. Ако се намирате в малка стая, затворена отвсякъде за дълго време, рано или късно ще ви стане лошо и ще поискате да отворите поне прозорец, дори и той да се отваря много трудно. И вашата немощ и отпуснатост са доказателства, че на вас ви е трябвало много спешно глътка свеж въздух и че без него вие ще се поболеете.

Ако душата пребъдва в живот, изпълнен с молитва, ще дойде време, когато тези сухи сезони ще отминат. И душата ще бъде изведена, както казва Давид, „на широко място“ (Пс. 18:19) (също значи 'на напоено място'). Нека нищо не ви обезсърчава. Ако пръстта е суха, продължавайте да я прекопавате. Дори е казано, че за царевицата в сухо време грижата за пръстта е равна на проливен дъжд.   

Времето, когато трябва да се молим най-много, е когато сме станали най-апатични. Единственият начин да преборим апатията е да вложим повече старание и усилие, а не по-малко. Така че да се молиш, когато не ти е до това, не е лицемерие, а по-скоро вярност към най-голямото ни задължение в този свят. Просто извикай към Отца и Му кажи, че нещо ти пречи на молитвите, и Го помоли за избавление от тази апатия. А Той ще ни помогне да превъзмогнем нашите настроения и ще ни даде сили да пребъдваме в молитва въпреки тях.

 

„Когато не можеш да се молиш както трябва, моли се както можеш!“

 

Когато чувствам, че съм дисциплиниран в молитва, тогава трябва да се моля най-усърдно. „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17)!

 

  •  Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.  (Псалм 119:147)
  •  Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам. (Псалм 5:3)
  •  Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми. (Псалм 55:17)
  •  Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден. (Псалм 71:24)
  •  Молитвата ми нека влезе пред Тебе като тамян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва. (Псалм 141:2)
  •  И нощем песента Му ще бъде с мене, И молитвата към Бога на живота ми. (Псалм 42:8)
  •  Посреднощ ставам, за да Те славя За Твоите справедливи съдби. (Псалм 119:62)
  •  От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление. (Псалм 113:3)
 

 

Read 20127 times Last modified on Tuesday, 09 April 2013 14:27