Завършихме предната статия от тази поредица, разглеждайки щедростта и честността на Варнава. А сега ще започнем с друга добра характеристика – неговото смиреномъдрие.
Неговото смиреномъдрие
Много е освежително да се види това Христово качество в живота на Варнава. То е очевидно в неговото общение с братята и поведението му спрямо Бога.
Варнава ценеше своите братя! Когато Варнава насърчи младото събрание в Антиохия, „той отиде в Тарс да търси Савла“ (Деяния 11:25). Защо му бе нужен Савел? Той е осъзнал нуждата от други съработници и е побързал да потърси най-подходящия. Трудът в Антиохия бе пожънал голям успех в огромен мащаб и Варнава е можел да го запази за себе си, но той не е бил дребнав, себелюбив човек! Той е таил Господния интерес в сърцето си. Той не се е трудил в Антиохия за себе си, но за Бога.
Не е ли важно за нас да разпознаваме и ценим качествата и дарбите, дадени на другите служители? Всички ние имаме собствени отговорности, но нямаме за цел да строим индивидуални империи. Така и Варнава е разпознал, че Бог е предоставил съслужители, по-подходящи от него самия, за настоящите цели.
Варнава не поиска да измести своя Бог. В 14 глава на Деяния на Апостолите, в Листра, Варнава е с Павел, когато един човек, куц по рождение, бе чудотворно изцелен. А народът „извика със силен глас, казвайки... богове, оприличени на човеци, са слезли при нас“. След това жрецът на Юпитер понечи да им принесе жертви. А когато Варнава и Павел чуха за това, те „раздраха дрехите си, скочиха всред народа... казвайки: О мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас...“ (Деяния 14:11–15). Тези съработници с твърдост устояха, като знаеха, че трудът за Бога трябва да отдава слава на Бога, а не на тях. Именно тази слава, която е за Бога те не пожелаха за себе си.
Добре ще е и ние да научим този урок! Вземаме ли за себе си слава, която принадлежи само на Бога? Точно заради този грях Ирод „биде изяден от червеи и умря“ (Деяния 12:23)! Всички вярващи трябва да бъдат щедри, смирени и говорещи истината. Всички ние искаме да сме добри мъже или жени. А Варнава е пример на един добър мъж. Тези качества са основа, ако желаем Божието одобрение
Божията благодат, в която той се радваше
Деяния на Апостолите е книга, описваща историята на един преходен момент в Божието работене с човека. А Варнава бързо осъзна този преход. И неговото име е споменато във връзка с красивия израз „Божията благодат“! В интерес на истината, той бе възрадван в тази Божия благодат и я защитаваше, но за жалост за кратко време бе отклонен от нея.
Възрадван в Божията благодат
В Антиохия „като дойде и видя делото на Божията благодат, [той] се зарадва“ (Деяния 11:23)! Както обърнахме внимание в предишната статия от поредицата, едва ли вярващите там са били съвършени в слово и дело! Тъй като те са били спасени от една езическа и идолопоклонническа култура, най-вероятно са съществували за тях много трудности! Те са се нуждаели от постоянни напътствия и грижа – това е и една от причините Варнава да потърси Апостол Павел и да го извика в Антиохия. Но независимо какви трудности и недостатъци са срещали, имало е силно доказателство за Божията благодат в действие и Варнава е бил възрадван!
Във всеки случай на истинско новорождение ще има някакво доказателство на Божията благодат в действие. Не бива да се очаква съвършенство у младия вярващ. Но когато един човек, който някога е бил мъртъв в престъпленията и греховете си (Ефес. 2:1), внезапно започне да изявява желание да бъде угоден на Бога, да люби Господа Исуса Христа, да е чувствителен спрямо греха и да показва любов спрямо другите вярващи, е крайно време да се възрадваме в Божията благодат в действие.
Защитаващ Божията благодат
В 15 глава на Деянията юдеи пристигат в Антиохия, за да заблудят събранието, „като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите“ (Деяния 15:1). Така събранието, състоящо се главно от езичници, е било в опасност да бъде превзето от лъже-учения. Но Апостол Павел и Варнава стояха рамо до рамо и „се получиха немалко противоречия и спорове между тях“ (Деяния 15:2). Това по-късно се отразява в едно пътуване до Йерусалим и един събор, за което четем в по-следващите стихове на 15 глава. Именно на тази сплотеност срещу лъже-ученията, заплашващи самите основи на благовестието, трябва и ние в наши дни да сме подражатели. Намират се различия в разбирането на Библията, в които би било неразумно да сме догматични. Но в доктрините на благовестието няма място за две мнения – и ние трябва да се обединим в ясното свидетелство на Словото, що се отнася до тези истини.
Отклонен от Божията благодат
Не е радостно да отбележим, че за кратко време Варнава бе зле повлиян по отношение на Божията благодат. Във 2 глава на Галатяни четем как Петър се оттегли от това да яде с вярващите езичници, за да угоди на юдейските особи, които бяха дошли. С други думи, въпреки че в слово Петър да не смяташе, че е нужно обрязване за спасението, неговите действия създаваха впечатлението, че езическите вярващи не са като юдейските вярващи. Резултатът от това лицемерие на Петър бе, че „с него лицемерстваха и други юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им“ (Гал. 2:13). Варнава бе увлечен от тяхното лицемерие!
Възможно е Варнава да е имал слабост, когато става дума за личности в събранието. Може би той лесно се е повлиявал от 'големите имена'. Каквато и да е причината, това е едно петно върху характера на един голям Божий служител. Нека се радваме в доказателствата на Божията благодат, работеща сред вярващите! Нека защитаваме доктрината на спасението по благодат с живота си, ако е потребно! Нека внимаваме да не биваме повлияни от личности, а само от ученията в Божието Слово.
Скръбта от препирнята
Разочароващо е да завършим нашия анализ на Варнава на такава тъжна нотка. След като се доказа като един прекрасен съработник за Христа. Сърцераздирателната глава в живота на Варнава намираме в Деяния 15:36–40.
Изборът на Йоан Марк
Апостол Павел предлага на Варнава да се върнат по всички места, където са проповядвали Христовото учение, за да посетят и утвърдят вярващите. Варнава е съгласен, „но беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк“ (Деяния 15:37). Какъв е проблемът с този избор? Следващият стих ни дава отговор: „Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото“ (Деяния 15:38). Йоан Марк ги бе подвел веднъж. Тогава защо изборът на Варнава е точно Йоан Марк? Неговите причини не ни стават ясни. Трябва да сме внимателни тук да не обвиним Варнава, сякаш със сигурност е грешал. Възможно е поради неговия характер да не е искал Йоан Марк да бъде обезсърчен от предния си провал.
Разпрата с Апостол Павел
Апостол Павел не е съгласен с Варнава. Марк ги е разочаровал вече веднъж – и Апостола видимо се е опасявал, че ще го стори отново. А спорът станал твърде разгорещен и остър. Очевидно емоциите и на двамата мъже са играли роля тук.
Разделение в служението
Пътищата на Варнава и Павел се разделят. Дори на фона на събитията в Деянията на Апостолите това разделение наистина става с голяма скорост. На пръв поглед те изглеждат неразделни, но Дяволът използва този нищожен повод да раздели двама много значими Божии служители! Ние можем да се чудим и да спорим върху мъдростта на двамата. От това, което следва, става ясно, че Варнава понася по-голямата част от обвинението. Но отрезвяващият факт е, че Дявола използва малкото неразбирателство, за да преустанови Божието дело. Ние трябва да помним, че Бог желае единство, а не разделение. Ние сме наставени да положим всяко старание в свръзката на мира да опазим единството на Духа (Ефес 4:3). Тъй като Дяволът знае как да се възползва от нашата гордост или глупост. И тук такъв спор предизвика разделение, което трябваше да бъде избегнато.
Разгледахме и подчертахме многото позитивни страни, без да пропускаме и негативните! Влиянието на Павловия спътник Варнава в Божието дело не бива да се подценява. Нека сме подражатели на неговото целомъдрие и да се учим от неговите грешки. Защото, ако правим така, ще сме истински помощници в Божието дело.
