Тук думата „съдба“, или в други преводи – „съд“, произлиза от гръцката дума kríma (‘решение’), подчертавайки резултата от решението – съдба. Тази съдба е вечно проклятие (мъчение) за неизкупените или вечни ползи, които идват от решението на Господа, в полза на изкупените (вж. Откровение 20:4). Това са „резултатите от съдебно решение“, което драматично свързва причина–следствие. Всъщност всяко решение (действие) води до неизбежни, вечни резултати. „Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло“ (Екл. 12, 14). Очевидно е, че тук става въпрос за Божия съдба, за Божий съд.
Живеещите в Божия дом са всички, които са се родили в Него, които като живи камъни се съграждат в духовен дом, които „се родиха не от кръв, нито от плътска похот, но от Бога“, сиреч това са всички от Авраамовото потомство, наследници по обещание (Гал. 3:29), това са тези „които е избрал Бог, богати с вяра, наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят“ (Як. 2:5).
Но как да свържем думите на апостола, че съдът е започнал от Божия дом? Може ли това да е съд, с който този свят осъжда Божиите чада? Наистина, апостолът говори в по-предишните стихове за огненото изпитание, което трябва да понесат Божиите чада, което, както казва той, идва с цел изпитването на тяхната вяра, която е по-скъпоценна от златото (1:7).
„...но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и почест, когато се яви Исус Христос.“
Тук трябва да обърнем внимание, че апостол Петър говори за точно определен съд в стих 17, който се проявява първо към едни, а след време този същият съд ще се прояви спрямо друга група човеци, които в случая са – тези, които не се покоряват на Евангелието Божие.
Очевидно е, че апостолът говори за съд, от който зависи съдбата на „Божието домочадие“ (Божия дом), както и за съдбата на тези, които не се покоряват на благовестието. Самото Божие Слово ни дава отговор, че сетнината на непокорните в края на времената ще бъде „плач и скърцане със зъби“ поради това, че са отхвърлили Господа Исуса Христа. Но как и по какъв начин трябва да разбираме, че е дошло времето да се открие съдът над Божия дом? А Божият дом са всички Божии деца, които „като живи камъни се съграждат в духовен дом“. Така разбираме, че Божият дом е една жива структура, сплотена в едно чрез Светия Божи Дух. Това са жителите на небесния град, тези, които са се родили в Него.
А какво означава „съдът“, за който говори апостол Петър? Огънят е символ на Божия съд: „...защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив“ (Вт. 4:24). Бог никога не променя Своя стандарт! Неговото изискване за праведност е едно и също към всичките човеци! Човек със своето естество не може да стои пред Бога, защото човешкото естество е грешно, а Божията праведност е огън пояждащ. Затова Бог промисли как да въздигне човека от „гибелната яма“ на греха и на смъртта, като изпрати Своя Син – Исуса Христа, та всеки, който вярва в Него, да бъде покрит от Божието справедливо изискване – да се плати цената на греха. Така виждаме Божия съд като огън пояждащ, който се открива към всички човеци, и то без лицеприятие. Но тези, които са покрити от жертвата на Исуса Христа, Който умря на Голгота, са опазени от Божия съд. Виждаме как един и същ огън за едни е изява на Божията слава, а за други този огън е пояждащ. Така както Бог изяви на Мойсей Себе Си в горящата къпина, която гореше, но не изгаряше, и мястото, на което гореше този огън, беше свято, защото Бог беше сред огъня, а „Бог е праведен съдия“ (Пс.7:11).
Така и за тримата мъже – Седрах, Мисах и Авденаго, огнената пещ бе огнено изпитание, в което се яви Божията слава, но същата огнена пещ за други бе огнен съд! (Дан. 3).
Господ Исус каза: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“ (Йоан 5:24). Истинската, Спасителната вяра е тази, която ни води при Христа, за да се съразпнем с Него:
„Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20).
Да се съразпнеш с Христа, означава да отидеш до мястото, където бе разпнат Христос, защото това предполага и думата „съразпнах“. Но там, на това място, дойде Божият съд над Христа, защото Той се натовари с нашите грехове и беззакония, и ако ние сме съразпнати с Христа, то сме и участници в това огнено изпитание – кръщение. За Господ Исус делото, което Той трябваше да извърши на кръста, беше кръщение, за което Той каза:
„Но имам кръщение (βάπτισμα – baptisma), с което трябва да се кръстя, и колко се измъчвам, докато се извърши“ (Лк. 12:50).
Думата „кръщение“ означава преминаване през изпитание, през трудност. Сам Господ Исус, Който „като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Фил. 2:8).
И ако ние искаме да идем при Христа, нашето участие в това изпитание е да се смирим под мощното Божие Слово, което ни води към кръста Христов, където Агнецът Божий умря за нашите беззакония. Ние можем единствено да смирим себе си и да признаем нашите грехове, защото там, при кръста Христов, трябва нещо от нас да умре, за да възкръснем за нов живот. Но това е също изпитание за вярата на този, който е дошъл на себе си, осъзнал, че за него няма друго място освен при Христа, защото само при Него има думи на вечен живот. Ето това е спасителната вяра – вяра, която води към спасение. „Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лк. 14:26). Затова Господ Исус казва: „А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват“ (Мат. 11:12). „Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират“ (Мат. 7:14). Сега, когато е благодатно време, Светият Дух е на земята и Той свидетелства на всичките човеци за единствения път – Агнеца Божий, Исуса Христа, единствената врата, през която ако влезе човек, ще намери вечен живот и покой за душата си. Но за това се иска да извървиш пътя до Голгота, да вземеш своя кръст и да изминеш този път до мястото, където е разпнат твоят Спасител Исуса Христа. Този път не е лесен, защото трябва да се смириш напълно, защото Словото Божие те изобличава за грях, а Божието наказание за това е смърт, но това е единственият път, който води до Голгота, затова мнозина ще се стараят да минат през тясната врата, но не ще могат, защото техните усилия са да намерят друг път, по-лесен, защото изобличението на Божието Слово е твърде тежко и кръстът е много тежък, но за този, който вижда, че само при Исуса има думи на вечен живот, за него няма друга алтернатива освен само при нозете на Христа. Затова такъв човек вика след Господа, докато Господ не му отговори, както Господ попита слепородения Вартимей:
„Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам. Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа и тръгна веднага след Него, като славеше Бога“.
Това братя и сестри трябва да стане с всеки, който търси Господа. Господният отговор за теб е твоето свидетелство, че греховете ти са простени. Ти можеш да прогледнеш единствено тогава, когато Господ каже на сърцето ти: Прогледай, твоята вяра те изцели.
Но тази вяра трябва да е спасителна, сиреч ти трябва да стигнеш до истинското покаяние, което ще те отведе там, където ще бъде изпитана твоята вяра, при кръста, където Христос умря като Агнец на заколение, като жертва за изкупление и Божият съд дойде от небето върху Него. Този съд дойде върху Исуса Христа, за да не падне върху нас. Но този съд е тук, на земята, и той тегне над този прокълнат свят: „...и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съд и погибелта на нечестивите човеци“ (2 Петр. 3:7). И този съд, който се откри над Агнеца Божий заради нашите грехове, е причината да се изкупи Божието домочадие – всички, които са се родили в Божия дом. За да има изкупителна жертва, трябва да има огън, който да изгори жертвата, за да се възнесе благоуханието от нея. Бог е огън пояждащ и Той стовари Своя праведен съд над жертвата – Божия Агнец. Благодарение на това всеки, който дойде при Христа и извика към Бога в Негово име, ще бъде спасен – роден в Божия Дом. Но за да се родиш в този Дом, ти трябва да се съразпнеш с Христа. В този смисъл говори и апостол Петър, като казва, че дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие. „Защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.“ За да се родим в Божия дом, трябва да умре нашето Аз, за да се възцари това, което ще се роди от Бога: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми“ (Йоан 12:24–26).
Да се съразпнеш с Христа, означава да отидеш там, където бе разпнат нашият Господ, но там има осъждение – това осъждение идва от Божия съд за греховете на човеците. Божието осъждение тегне над целия свят. То осъжда за грях. Именно това осъждение, което падна върху Господа Исуса, е довело до раждането на Божието домочадие, защото Божият Син стана изкупителната жертва в Божия съд, за да не умрем ние. Той, в Когото нямаше грях и не извърши грях, умря за нашите беззакония, за да може ние да живеем. И Той, когато се възнесе при Отца, изпрати обещания Свети Дух, който осъжда света за „грях, за правда и за съд“. Дано да сме от тези човеци, на които изобличителното Божие Слово е ужилило сърцата ни за грях и сме извикали към Господа: „Какво да сторим Господи, за да се спасим?“.
Осъждението за грях е част от благовестието Исус Христово. Ако няма осъждане за грях, то няма да има и вина пред Бога, няма да има и необходимост от покаяние. Но кръстът Исус Христов осъжда всички за грях и тези, които идват при Него, чувстват това осъждение за грях и тогава викат към Бога: Господи бъди милостив към мене, грешника, защото съм погинал. Така съдът започва от Божието домочадие, но този съд ги принуждава да извикат в Господнето име, да погледнат към кръста, където е разпнат техният Господ и Спасител.
Тогава се изпълнява и другата част от благовестието: „Защото, ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него“ (2 Тим. 2:11).
Божието изискване за праведност е едно и също към всичките човеци. Не можем да кажем, че за тези, които се спасяват, е едно, а пък за тези, които погиват, е друго. Бог не изменя Своя стандарт, нито Своята праведност – тя е една и съща за всички! Но Господ Исус дойде и даде Себе Си като изкупителна жертва, та всеки, който дойде при Него, да бъде спасен от погибел и да има вечен живот, като се помири с Бога чрез Господа Исуса Христа, сиреч, за тези, които се спасяват, Божият съд вече е паднал върху изкупителната жертва – Божия Агнец.
Така същият този съд е надвиснал над всички хора. Тези, които послушат Неговия глас и извикат в Господнето име, ще бъдат спасени. За тези, които не се покоряват на Божието благовестие, можем да запитаме, както пита и апостолът:
„Каква ще бъде тяхната сетнина?“
И същото Божие Слово отговаря: „Махнете се от Мене всички, които вършите беззаконие“.
Прави впечатление, че апостолът разделя във времето съда за Божието домочадие от съда (сетнината) на тези, които не се покоряват на Евангелието Божие. Затова за този, който е отишъл при Христа, който няма къде другаде да отиде освен при Христа, защото там има думи на вечен живот, за този човек е казано, че „няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“.
И наистина, сега е благодатно време, сега е спасителен ден и всеки, който дойде до кръста Христов, за да се съразпне с Христа, ще възкръсне за нов живот. „Защото, ако станахме еднакви с Него по подобието на смъртта Му, ще бъдем еднакви и по подобието на възкресението; като знаем това, че старият наш човек бе разпнат с Него, за да изчезне телото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха.
Защото, който е умрял, свободен е от греха“ (Рим. 6:5-7).
Благодатното време ще продължи до деня, когато се премахне тази възможност. И тогава ще се изпълни Божият съд (съдба) за този свят, за всички, които не се покоряват на Божието благовестие, и тяхната сетнина ще бъде „във външната тъмнина и там ще бъде плач и скърцане със зъби“, защото са пренебрегнали тази толкова скъпоценна жертва на Божия Агнец.
„Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци“ (2 Петр. 3:7).
Може би някой ще попита: „Защо сега е благодатното време?“. Това е време, което ни е подарено от нашия Спасител Исуса Христа, който дойде в уречения час, за да посрещне Божия съд, който трябваше да отмахне от Божието лице целия свят поради греха. Но Агнецът Божий застана на пътя на Божия съд и го прие върху Себе Си, та всеки, който приеме тази жертва в сърцето си, тя да го очисти и да го направи годен за Божия дом, където живее Божието домочадие.
Така Господ Исус, приемайки върху Себе Си Божието осъждение поради нашите беззакония, отлага във времето изпълнението на Божия съд, който непременно трябва да премине като огън през този свят. Това отлагане във времето се нарича благодатно време за спасение на всеки грешник. Благодатно време е времето, дадено по благодат, то не е дадено заради наши заслуги. То е като спирка във времето, на която слизат всички пътници, за които Словото за кръста е Божия сила за спасение. А тези, за които това Слово е безумство, те остават във влака на Божия съд, който ще ги откара в погибел. И затова за тези, чиято сетнина е погибел, Господ Исус казва:
„Вашето време е всякога“.
Побързай да се примириш с Бога, докато все още има благодатно време:
„В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден“.
