Гледката наистина е незабравима. От двете страни са надвиснали червенокафеникави скали, височината на които достига до 100 м. Над главата синее плоско небе, а под краката се усеща едрият пясък, миришещ на влага и плесен. Сега като че ли ни става ясно защо римляните в течение на години не могат да превземат Петра. Неговите жители блокирали единствения тесен проход, който води в града крепост. По този нa чин жителите на Петра можели с малко усилия да задържат цяла армия. Червените скали са лишени от растителност. На едно място скали те в прохода се сближават до 4 м, а височината им достига 84 м. След час път на изхода, кога то свършва проходът, заставаме изумени в едно тъмно отверстие с ширина 2 м, откъдето пред нас се разкрива ясно осветено розово здание с колони и изящни фронтони. Още малко търпе ние и пред нас се вижда ад–Дейр, една от мону менталните гробници на Петра.“ И така, единственият вход към Петра е този проход от естествени скални стени. Когато имало проливни дъждове, тесният проход се превръщал в истинска бурна река, която поми тала всичко по пътя си. На места скалите тол кова се сближават, че могат да минат само 2-3 човека. Проходът свършва с гледката на знаменитата постройка Казнат ал Фарун с 40-метрова фасада, известна още като Съкровищницата на фараона. Сама по себе си площта на Петра е сравни телно малка, но въпреки това на тази площ са разположени десетки дворци, стотици светили ща, а всеки един от домовете може да се наре чен малък замък. Друга от запазените гробници е с триъгълни форми, което не е случайно, защото тези хора са се покланяли на Бога на слънцето и тези подоб ни на пирамиди форми символизирали слънче вите лъчи. Съдът в древна Петра се разпростира на ви сочина повече от 85 м, като е направо удивител но как при наличието на толкова примитивна техника по онова време жителите са могли да работят на такава височина и да проникват в скалните маси на голяма дълбочина. Това оста ва все още загадка за съвременните инженери и математици. В един от храмовете има ниши, които сега са празни, но по онова време в тях е имало статуи на богове, така че в богослужението да участват повече, тъй като вътре в храма са се събирали малко хора. Таванът на този храм, както и на „И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом. Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна“ (Битие 36:9). Знаменитите стълби, по ко ито ежедневно, съпровож дани от стражи и свещени ци, се изкачвала поредната жертва другите сгради, представлява цяла монолитна скала и когато съвременни инженери направили математически изчисления, според тях би тряб вало таванът да рухне още по време на строежа върху главите на строителите, но не е ясно защо и по какви закони на математиката този таван, който тежи стотици тонове, стои и до днес. Интересно е да се отбележи, че във всяка къща в Петра имало малко количество камъни и понеже всичко било издълбано в скала, кога то в града нахлували врагове, жителите затва ряли прозорците и входовете на своите домове и те ставали като монолитна скала (изглеждало като скулптура върху скалата, без да има вид на жилище), а жителите по тайни входове излиза ли от домовете си и нанасяли големи поражения на враговете. В повечето от зданията преобладавали кръг ли елементи или диск, които символизирали слънцето. Театърът в Петра е удивляващ с това, че е помествал повече от 11 хиляди зрители, а другата особеност се състояла в това, че имал поразителна акустика. Човек, който стоял в източната страна на театъра, можел да говори шепнешком на човек, който се намирал в запад ната. Много от думите в ролите се изигравали с шепот, който се чувал и на най-високите пейки. Това се постигало с определен наклон на всяка от пейките, на които се седяло. И днес, запазвай ки тази акустика, театърът в Петра поразява с удивителната си архитектура. Много от археолозите, които познавали Библията и пророчествата за този град, повяр вали в Бога, виждайки ясно изпълнението на божиите думи над този народ и култура. Един от тях записва: „Иска ми се невярващият да застане на мо ето място сред развалините на града, да отвори Книгата на свещените писания и да прочете ду мите на вдъхновения пророк, които са писани то гава, когато този ъгъл от пуста земя е бил един от най-великите градове в света. Представям си как ще бъде шамаросан някогашният присмива тел, как ще пребледнее и ще затреперят устни те му от страх, сърцето ще забие учестено, тъй като разрушеният град вика с могъщ и властен глас като възставащ от мъртвите. И нека не вярва в Моисей и пророците, но не може да не повярва на почерка на самия Господ, заклеймен в тези изоставени вечни руини.“ От града се разкрива невероятна гледка, ко ято ясно говорела за своя Творец (защото как то Библията, така и творението ни говорят), но тези жители сякаш не можели да видят това. Знаменитите стълби, по които ежедневно, съпровождани от стражи и свещеници, се из качвала поредната жертва... Всеки човек, опре делен за жертва, разбирал ясно, изкачвайки се по тези стълби, че се приближава към своята смърт. В подножието на стълбището се събира ла многохилядна тълпа, която чакала кръвта да облее стъпалата като символ на това, че Богът на слънцето е приел поредната жертва. И накрая – олтарът, на който се принасяли човешките жертви. Той започвал от последните 7 стъпала, по които вървял осъденият. Какво представлявали тези седем стъпала? Те са духо вен образ на нещо, показващо характера на тъм нината и злото и съдбата на ходещите в нея. Седем са стъпките, които е изминал древни ят Едом, а не вървим ли и ние по тях? Ето пър вото стъпало:
1. Подчинение на моментното желание на плъ тта, пренебрегвайки всичко останало. Ние виж даме от историята, че Исав не се поколебава да жертва първородството си за една паница леща, понеже е гладен. Трябва винаги да си даваме сметка за плодовете на това, което искаме, и по следствията от него. Олтарът Театърът в Петра
2. Второто стъпало е непослушанието към Божиите предупреждения да не се свързва с хора, които не познават Бога. Непослушанието на това внесе в живота на Исав цялата зловеща култура на тези човеци, но заедно с това и пос ледващата гибел. Това се вижда и при Соломон, който замалко не погива от подобни действия. Да внимаваме под влияние на какви хора се на мираме, тъй като това слага печат не само на живота ни, но и на съдбата ни.
3. Третото стъпало е завистта към ближния. Тази завист се открива не само между Исав и Яков, но и у техните потомци. Завистта изпълва сърцето на Саул спрямо Давид, на Ахав спрямо Навутей и т.н.; завистта изяжда човека отвътре и той вече е лишен от здравомислие и прилика та му с Бога и доброто отстъпват на всякакво зло дело.
4. Четвъртото стъпало е злорадството, поро дено от завистта. Всяка една победа и успех на Яков поражда у Исав завист, а поражението вър ху Яков Исав приема като своя победа. Завистта винаги ражда злорадство. Когато някой ни на прави зло и му се случи нещо лошо, веднага казваме: така му се пада, но доколко можем да простим на даден човек?
5. Мъст. Когато има завист, има злорадство, има и мъст. Независимо къде сме родени, какво пра вим, ако не простим, без съмнение ще стъпим на това пето духовно стъпало.
6. Мъстта не след дълго прераства в открита вражда. Повече от две хиляди години има война между потомството на Яков и Исав. Две хиляди години се лее кръв между двама братя.
7. Горди и самоуверени, жителите на Едом по строили непристъпна крепост, която се намира ла на върха на планината. Те смятали, че нищо и никой не може да им навреди, но думите на про рок Авдий казват, че те подобно на орел се въз вишават и си мислят, че нищо не ги грози. Така и Новоходоносор се възгордя, и Валтасар, който също си помисли, че е недостъпен и недостижим. Но за да стъпим на това последно стъпало, не е нужно да бъдем като Новоходоносор или като Валтасар, или като някой от царете на Едом. Може да сме на най-ниското място в со циалната стълба, но това не е пречка за греха и гордостта да ни поставят на това седмо и по следно стъпало.
8. Падение – това е следващото стъпало, което всъщност не е стъпало, а бездънна пропаст, която отвежда в погибел. Това стана с Едом, но е и предупреждение към всички, които не вървят в пътя Господен: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“ (Пр. 14:12).
Човешката природа е такава, че винаги гледа другия, но не и себе си. Ето защо нашият поглед трябва да е отправен винаги към Бога, Който ни казва ясно какво да направим: „Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте, и попита те за древните пътеки, къде е добрият път, и хо дете по него, и ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него“. Да застанеш на пътищата, означава да се спреш в забързаното си ежедневие, което винаги се опитва да „убие“ времето, което ни е дадено, и да попиташ и потърсиш пътя, който води в живот. Господ Исус каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Единият път е пътят на Едом, а другият път е пътят на благословението, щастието, радостта и мира. Така историята на този град показва духа на безбожието и на многото антихристи, който шетат по света, а в последните дни този дух ще засили своето проявление и ще покаже много знамения. Как действа Сатана? Чрез заблужде ние и имитация на истината, а това е лукавство и лъжа – основните характеристики на царя на тъмнината. Този град, който е построен в скала, на кого всъщност се оприличава? Не се ли опит ва да се оприличи на Канарата Христос, върху Когото се гради църквата (Божието събрание – бел. ред.). Градът е извисен, пленителен със своята красота и изящество, но изпълнен с грях. Олтарът с тези седем стъпала иска да имитира нещо много възвишено, тъй като седем е бо жествено число, говорещо за пълнота, но жерт вите, които се принасят там, са всъщност самите хора. Няма заместнически жертви, самият човек застава там. Да! Такива са олтарите на Сатана и неслучайно Господ Исус го нарича човекоубиец. И както това царство се е издигало, стремейки се да достигне самите небеса, така постъпва и Сатана. Но следва падение и окончателна раз руха. Това, което се случва с града, ще се случи и с царството на Сатана и неговите ангели, а също така и с всички, които останат на негова страна. Ти, който четеш тези редове, ако нямаш проще ние на греха си, побързай да потърсиш и да по лучиш този Божий дар, защото имаме само един живот, в който можем да се примирим с Бога, да потърсим добрия път и да ходим по него. Амин.
