Ето за какво става дума: виждах все по-ясно, че първото и най-важно нещо, към което трябва да се стремя, е душата ми да се радва в Господа. Така на първо място трябваше да се безпокоя не за това колко ще служа на Господа, а как да възрадвам душата си и как да нахраня вътрешния човек. Независимо от това как ще изявявам истината на невярващите или как ще поучавам вярващите, а може би как ще насърчавам обезсърчените или пък може би как самият аз ще се възпитам като едно Божие чадо, което трябва да знае какво да прави в този свят – всички тези неща аз мога да ги правя, но това не означава, че аз съм щастлив в Господа или че вътрешният ми човек е нахранен и подсилен. Тъй като е възможно всичко това да бъде вършено с неправилен дух.
Общението с Господа
Преди Господ да ми обърне внимание върху тези неща, имах навика всяка сутрин да коленича за молитва. А сега разбрах, че най-важното нещо, което трябва да правя всяка сутрин, е да се предам на четене на Словото и на размишления върху него. По този начин сърцето ми можеше да бъде утешено, насърчено, предопределено, изобличено и поправено. И така, чрез размишляване върху Словото Божие моето сърце можеше да бъде доведено до опитност в общението с Господа. Затова всяка сутрин аз започнах да размишлявам от Новия завет. Първото нещо, което правех, след като с няколко думи молех Бога да благослови Словото Си у мене, беше да размишлявам върху Него, търсейки благословението във всеки стих. Не с цел служението ми в събранието, нито с цел проповед, а просто за да се нахраня духовно.
Размишленията водят до молитва
Резултатът, който забелязах, е, че след броени минути това почти винаги подканва сърцето ми към изповед, благодарение, ходатайство или прошение. Въпреки че не съм се отдал на молитва, а на размишление, то почти веднага се обръщаше в молитва. И така, когато се обръщах към Бога с прошение или отдавах благодарност, продължавах със следващия стих; и продължавайки по този начин, превръщах всичко в молитва за себе си или за други, според това как ме води Словото. Като не забравях, че главната причина за моите размиш- ления е да нахраня собствената си душа.
Обновление в Словото
Разликата между предишната ми практика и сегашната е следната: преди, когато ставах, започвах да се моля колкото може по-скоро и така прекарвах времето до закуска в молитва. Почти във всички случаи започвах с молитва, освен ако не чувствах душата си крайно безплодна. В такъв случай четях Словото Божие за храна и освежаване, за възстановяване и обновление на вътрешния човек, преди да се предам на молитва. Но какъв беше резултатът? Често прекарвах 15–30 мин., а понякога дори час на колене, преди да почувствам в сърцето си съзнателен мир, насърчение или смирение на духа. Често поради разсеяност страдах в продължение на 10–20 минути, понякога дори половин час, и едва тогава започвах да се моля истински. Сега почти не страдам по този начин. Тъй като отивам пред Бога с помощта на Неговото скъпоценно Слово и така мога да се радвам в едно благодатно общение с моя небесен Отец и Приятел (въпреки че съм безчестен и недостоен за това). Сега се питам как по-рано не съм осъзнал тази истина.
