да може за себе си да им отговори правилно. Ние така сме свикнали с името „християнин“, че не считаме за нужно да се занимаваме и да се задълбочаваме в учението на Исуса Христа. „Аз съм християнин“, отговаряме на всеки, който ни пита, и толкова. В наскоро проведената акция по преброяване на населението близо 80% от населението е отговорило, че изповядва християнството. Ако това беше истина, то нашата земя щеше да е рай, лъжата щеше да е сведена до минимум, нямаше да има толкова престъпници.
Но дори и в документите на престъпника пише: вероизповедание – християнин. Каква е причината, която води до такова противоречие? Думата християнин се е превърнала в изтъркано понятие. И главната причина за това е НЕЗНАНИЕТО.
Един Израилев пророк се провиква: „Защото водителите на тия люде ги заблуждават, и водените от тях загиват“. Израил беше получил един чудесен закон от Бога, който най-подробно учеше човека как да живее честно, праведно и свято, но народът не познаваше този закон и поради това служеше на идолите и се кланяше на бесовете.
Днешният наш „християнски“ свят се намира в подобно състояние. В името на Отца, Сина и Светия Дух е кръстен още като пеленаче всеки днешен „християнин“. Но защо е кръстен именно в тези три имена, и той не знае.
Поверия и суеверия съпътстват личната вяра на днешния християнин, но вярата в Господа Исуса Христа не се състои от поверия. Нека се знае, че нито една наука на този свят не е поставена на такива здрави, изпитани основи, каквито са основите на вярата Исусова.
Исус беше в света, но не беше от света!
Исус дойде в плът, подобна на човешката, но в Него нямаше грях! Той дойде като Човешки Син, но беше и Божий Син. Той никога не предаде мисълта Си на злото; устата Му никога не изрече лъжа; нито веднъж Исус не постъпи грешно.
Исус умря! Но Той не умря за Себе Си, даде живота Си доброволно, никой не Му го отне! Какъв невероятен простор за нашата бедна мисъл! За кого умря Исус? Той умря за света, за нас, Той умря за мен!!! Бедна човешка мисъл, тръгни по този нов път, проправен през пущинака на света от Исуса. Този път е тесен, но минава през най-непроходимите гори, планини, пропасти и води горе, във вечността! Тръгни, бедни човече, по пътя Исус Христов и ще намериш спокойствие за душата си.
Защо Исус умря за света, за нас и за мен? Ето това е един велик въпрос, по-велик от всички научни казуси, които науката е разрешила до днес и ще разрешава в бъдеще!
Защо Исус умря?
–Ето защо. Защото всички открития на човешката мисъл страшно влошиха и озлочестиха човешкия живот на земята... Може би твоят ум не може да разбере този факт, но бедната ти душа го усеща. Нека само за миг да млъкне „джаз бендът“ на днешната лъжехристиянска образованост и душата ти ще усети цялата пустота на твоя живот.
Няма честност, нито правда, няма човеколюбие. Както е писано: „Няма праведен ни един; Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят. Аспидова отрова има под устните им. Техните уста са пълни с клевета и горест. Нозете им бързат да проливат кръв; опустошение и разорение има в пътищата им; и те не знаят пътя на мира, пред очите им няма страх от Бога“.
Исус умря за мен, за да ме спаси от погибелта на моето самопогубление; умря за нас, за да ни направи братя; умря за света, за да му даде време да поработи на нивата на Божията цел.
От всичко най-важното е, че Исус умря, за да възкръсне! Той можеше да повика дванадесет легиона ангели да Го придружат до онова място, където ръцете на човешката власт не достигат. Но Исус искаше да спечели една победа над смъртта – да възкръсне! Както Исус дойде от небето на Своята слава, за да стане подобен по плът на човеците, така Той се върна на небето с властта на Ходатай между Бога и човеците.
– Не е ли това един друг, безбрежен простор за нашата мисъл?
– Невъзможно, невъзможно – казват човешките уста.
– Има ли за Бога нещо невъзможно? – отговарят Божиите уста.
На кого да вярваме – на човека или на Бога? Нека внимателно да разсъдим за човешките и Божиите възможности...
Ние наричаме естествени онези неща, които еднообразно се повтарят пред нас. Така и за смъртта мислим, че е нещо естествено. Това обаче не е вярно. Човекът първоначално е създаден така, че да не умира. Да, да не умира! Смъртта не е естествена за Божиите творения. Смъртта е враждебен на Бога факт и Бог ще я унищожи. Тя няма да царува в новото небе и на новата земя. „И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро“ (Откр. 20:14). „А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно“ (1 Кор. 15:54). Господ Исус Христос пръв в Своето тяло победи смъртта и придоби власт да бъде Ходатай пред Бога Отца за нас, които вярваме в Неговото име, та и ние, вярващите, да бъдем възкресени в определеното от Бога време.
Когато се говори между човеците за вяра в Бога, за греховността на човека, за Божия съд, за Господа Исуса Христа, че е дошъл, живял, пострадал и умрял с кръстна смърт, за да ни изкупи от проклетията на греха, че е възкръснал за нашето оправдание, хората небрежно отговарят: „Кой знае?“. А някои казват: „Това е религия“, сиреч поверия или суеверия. Но има някои, които казват: „Когато отидем, тогава ще видим всичко тъй, както е“. Но нека знаем, че в оня час няма да има време за промяна, както е казано в една песен:
„Смъртта иде, приближава; Кога налети,
не ще хлопа, нито пита „Ти готов ли си?“.
От заключените двери Спасът се отклони.
Смъртта туй не ще направи, но ще ги разбий.
И тогаз часът ще дойде да се молиш ти
и да хлопаш с плач на порта, дет’ Исус стои.
Ах! Ще си припомниш късно що за теб стори;
да те прости е чакал много, но ти не рачи“.
Тогава ние ще се убедим в истината на слушаното от нас Божие Слово, но същевременно ще видим и себе си такива, каквито сме, без да имаме възможност да се променим.
Времето, което сега ни се дава да слушаме Божието Слово, да вярваме в това, що са говорили Божиите посланици, и да изпитваме себе си дали сме във вярата на Божия Син Исус Христос, тогава ще е минало и ще е загубено за нас. Да, загубено за нас...
Също тъй, както е минало времето на съвестта, което е текло до Синай, и времето на закона, което е било до Господа Исуса (Римл. 1:18–32; 2:1–29; 10:1–21).
Така и времето на вярата ще се прекрати, когато Господ с хиляди Свои светии ще се яви на облаците. Тогава ще Го види всяко око, но не вече за спасение, а за съд.
Няма на света нещо по-важно от това всеки да знае, че има дадено благовремие както за него, така и за целия свят. „И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“ Всеки, който повярва в Господа Исуса Христа, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си (Деян. 10:43; Йоан 6:40). Това време тече днес и затова е написано: „Днес ако чуете гласът Му, не закоравявайте сърцата си“.
Чий глас говори на човешките сърца? Това не е гласът на човешката съвест, не е и гласът на закона! Това е гласът на Светия Дух. Той обвинява света за грях, за правда и за съдба. Които се вслушват в този глас, знаят: той първо ги обвинява за грях, но те не бягат от това изобличение, защото знаят, че вън от Христа няма живот за тях, и тогава идват на покаяние, та облечени в правдата Христова, да придобият правото да стоят пред Отца, принасящи хваление на Този, чиято съдба е справедлива. Дано да бъдем от тези човеци, които не закоравяват сърцата си и не запушват ушите си, та да чуем оздравителното Божие Слово и тихия умоляващ глас на Светия Дух, приканващ ни да се примирим с Отца (2 Кор. 5:20), от тези, които Той съживява – говори на сърцата им и ги води на покаяние; прави ги способни да вярват в Божия Син; дава им увереност, когато Господ Исус отнема греховете и престъпленията им. Тогава Той става техен Учител, Утешител и Наставник и ги запечатва като Божие притежание – пази ги, докато достигнат вечния дом.
Времето, когато Бог е говорил на хората чрез творенията Си, е минало; минало е и времето, когато е говорил чрез Закона и пророците. Днес Бог ни говори чрез Сина Си – Господа Исуса Христа, и в името на Христа говори на сърцата ни чрез Светия Дух (Евр. 1:1–4; 2:3–4). Това е последното усилие, което проявява Бог за хората по цялата земя, и това е причината да се проповядва Евангелието Исус-Христово на всяка твар. И затова се казва: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син“ (Йоан 3:18).
Бог „иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човека Христос Исус, Който като своевременно свидетелство даде Себе Си откуп за всички“ (1 Тим. 2:4–6).
Виждаме колко съдбовно е това, какво ще бъде нашето отношение към този последен Божий повик, в който повик Бог е изпратил Светия Си Дух да послужи на човека да намери Пътя, Истината и Живота, скрити в Исуса Христа. Затова отхвърлянето на тази Божия покана, в която е заангажиран и Светият Дух, не ще се прости никога, както е казано: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости нито в тоя свят, нито в бъдещия“ (Мат. 12:31, 32).
– Но защо? – ще попита някой.
– Защото „колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“ – отговаря Божието Слово.
Когато Бог е говорил на човеците единствено чрез творенията, те, човеците, „не познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи“. И почнали да се кланят на творенията, и сърцата им изпаднали в най-срамен разврат... (Римл. 1:25–31).
Законът, даден на един избран народ, който се народил от един баща и който трябваше да се покори напълно на Божията воля, се оказал непоносимо бреме за плещите на човека... „Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух“ (Рим. 8: 3, 4).
[Брой 1 / 2012]
